Определение № 4002 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 14305/15.02.2023 г. на „СЛ-КОМПАНИЯ“ ЕАД, подадена чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 3843/15.12.2022 г. по в. гр. д. № 3821/2022 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Пълното доказване на наличие на съпричиняване на инцидент може ли да се осъществи при наличието на косвени доказателства; 2. Длъжен ли е съдът да възприеме наличие на болки и страдания в пострадалото лице, възприемайки данни от експертизата и заключението на вещото лице, при липса на други доказателства в подкрепата им, без да се мотивира; 3. Необсъждането на всички доказателства в тяхната съвкупност, съставлява ли нарушение на процесуалните правила; К. В. Я., чрез процесуалния представител адвокат Д. В., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените разноски в настоящото производство. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 20001207/06.01.2022 г. по гр. д. № 71816/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. В. Я. против „СЛ - КОМПАНИЯ“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3750 лева, представляващи разликата над присъдените 11 250 лева до пълния предявен размер от 15 000 лeва, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на инцидент, настъпил на 21.07.2019 г. в [населено място] – басейн на [улица], при който К. В. Я. стъпил върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна, решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка. Постановено е друго, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца още 3750 лева - обезщетение за понесените неимуществени вреди. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел за установено от приетите по делото доказателства, вкл. от съдебномедицинската експертиза, че на 21.07.2019 г., около 15:00 ч., на територията на басейн в [населено място], [улица], стопанисван от „СЛ-КОМПАНИЯ“ ЕАД, при стъпване на К. Я. върху решетката на отвора, през който се оттича водата /решетка на преливниците/ от басейна, решетката се счупила и кракът на ищеца попаднал в дупката. След попадането на ходило в дупката е получена „торзионна“ травма на коляното и разкъсване на предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка на дясното коляно на ищеца, от което са му причинени както неимуществени вреди, така и имуществени вреди – разходи за лечение и разходи за транспорт от и до лечебното заведение. Въззивният съд е приел за безспорно, че ответникът е лице по смисъла на чл. 1, ал. 2 Наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване. Като такова лице, му е възложено да осигурява правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към процесния плувен басейн и отговаря за неизпълнението на тези задължения. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че басейнът разполага със сертификат за съответствие на оборудване на басейн, вкл. и на преливни решетки, чийто срок на валидност е изтекъл на 15.02.2018 г, от което е направен извод за техническа неизправност на съоръжението. Прието е, че именно неподдържането в изправно състояние на елементите за вграждане към процесния басейн е довело до настъпване на описания инцидент и причинените от него вреди, доколкото с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, на ответника е възложено да поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата изправност и безопасната експлоатация на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност. Не са представени доказателства за извършена проверка на безопасността и техническата изправност на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни съгласно чл. 10 от Наредбата. Поведението на ответника е неправомерно и виновно извършено, доколкото не е изпълнил вмененото му задължение да поддържа в технически изправно състояние елементите за вграждане към процесния плувен басейн. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил следните обстоятелства: възрастта и пола на пострадалото лице; вида и характера на причинените травматични увреждания – изкълчване, навяхване и разтягане на предна и задна кръстовидна ставна връзка на дясното коляно, както и руптура /разкъсване/ на кръстни връзки; проведеното лечение за възстановяване от травмите и уврежданията – около три години с извършените две оперативни интервенции; интензивността на понесените болки и страдания за около 45 дни след оперативната интервенция; необходимостта от носене помощни средства около 45 дни; понесените ограничения в придвижване, обслужване и социално общуване за периода на лечението; проведената рехабилитация /физиотерапия/ в периода м.07- м.08.2019 г.; обстоятелството, че и към 23.10.2021 г. /дата на прегледа на ищеца от вещото лице/, т.е. 2 години и три месеца след инцидента, са налице усложнения – ограничени движения на колянна става – не може напълно да се изпъне и свие кракът; наличието на хипотрофия с 1.5 см., както и наличието на три оперативни белега; обстоятелството, че не може да се просочи със сигурност дали движенията на колянната става и хипотрофията ще се възстановят напълно до 3-4 години; необходимостта от продължаване на рехабилитацията; обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м.юли 2019 г. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице поведение от страна на ищеца, допринасящо за настъпване на инцидента, поради което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. От свидетелските показания не е установено, че при настъпване на инцидента пострадалият е употребил значително количество алкохол, което да е допринесло за настъпване на събитието, причинило вредоносния резултат. Недоказано е останало и твърдението, че към момента на настъпване на инцидента ищецът е носел друг човек, тичал е, скачал е или е бягал, което да е довело до нарушение на целостта на решетката. За неправилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е предприел влизане в басейна през място, което не е обозначено за това и че поведението му обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не е установено поставянето на указателни табели за местата, от които посетителите имат право да влизат в басейна. Не е доказано и че преди настъпване на инцидента ищецът е предприел влизане в басейна и именно по този начин се е оказал върху процесната решетка. От данните по делото въззивният съд е направил извод, че инцидентът би настъпил и при свободно придвижване на посетителите в тази зона без предприемане на влизане в басейна от тази част. В заключение е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева като справедливо. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос относно възможността за провеждане на пълно доказване в производството посредством представяне на косвени доказателства. В цитираната от касатора практика /решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., IV г.о./, е прието, че пълното доказване може да бъде осъществено и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В случая въззивният съд е съобразил решението си с цитираната по-горе съдебна практика на ВКС. Касаторът поддържа твърдението, че с косвени доказателства е доказал, че ищецът се е намирал в алкохолно опиянение по време на инцидента, което довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Решаващите мотиви на въззивната инстанция, изградени след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, са, че не е установено ищецът да е употребил значително количество алкохол, което да е допринесло за настъпване на инцидента. Налице са единствено сведения за агресивно поведение към персонала към басейновия комплекс и шофьора на линейката, но не и проява на неадекватни действия при движение, които биха предизвикали счупване на решетката на преливника и пропадането на крака му в нея. Ето защо по първия въпрос не следва да бъде касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по втория и третия въпрос на касатора. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено от въззивния съд. Той е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Разгледал е оплакванията във въззивната жалба относно сертификата за съответствие на нормативните изисквания относно оборудването на басейни, вкл. преливни решетки, влизането в басейна от място, което не е обозначено със забрана за достъп отстрана на ищеца, значението на употребата на алкохолни напитки и агресивното поведение спрямо персонала към настъпването на инцидента и е дал отговор на спорните въпроси. Съдът е обсъдил и всички относими обстоятелства, които са обусловили настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Извършил е преценка на данните от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост е налице константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на пострадалия. В случая размерът на конкретно дължимото обезщетение е определен съобразно установените указания относно приложението на закона след преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Несъгласието на касатора с фактическите констатации относно правнорелевантните факти и оценката за тяхното значение с оглед наличието на претърпени неимуществени вреди не може да обоснове допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос. Следва да се има предвид, че съобразно принципите на състезателност и на равнопоставеност на страните в процеса, съдът няма задължение в хода на процеса да им посочва дали ангажираните от тях доказателства са достатъчни, за да установят съответното им твърдение или възражение. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства, „СЛ-КОМПАНИЯ“ ЕАД следва да заплати в полза на К. В. Я. сумата от 1480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на І г. о.