Определение № 3303 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 383/2025 г.

Производството е реда на чл.248 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о. се е произнесъл по реда на чл.288 от ГПК с определение № 2333 от 08.05.2025 г. по настоящото дело, с което е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от И. С. Й., срещу решение № 927 от 05.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 902/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 64 от 04.01.2024 г., постановено по гр. д. № 20592/2021 г. на Районен съд – Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лева и не е допуснал касационно обжалване на същото решение в останалата му част. Съдът е осъдил И. С. Й. да заплати на Б. К. М. сумата от 1000лева, направени по делото разноски за адвокатска защита. С молба от 30.05.2025 г. И. Й., представлявана от адвокат О., моли определението на съда да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намален по размер адвокатският хонорар, заплатен от ответника по касация и възложен като разноски върху касатора, поради прекомерност. Поддържа, че пълномощникът на ответника е депозирал отговор на касационната жалба, по делото се разглеждат два иска, но породени от едни и същи факти, поради което сумата от 1000лева се явява прекомерно завишена като възнаграждение. Препис от молбата е връчен на Б. М., който чрез адвокат П. взема становище с молба от 18.06.2025 г., че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Производството по молбата по чл.248 от ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и от легитимирана страна. Възражението на касатора за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено своевременно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателно. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който е възразил, че касаторът не формулира правни въпроси и не са налице предпоставките на чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Пълномощникът не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, не е депозирал становища и не е извършвал други процесуални действия по делото, което е приключило в закрито съдебно заседание. Делото пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Разглежданите искове са с цена съответно 990лв. и 500лв. Изложеното налага извод, че заплатеното от Б. М. адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да се намали до сумата 700лв., която се явява справедлив размер на възнаграждението, като определение № 2333 от 08.05.2025 г. следва да се измени в частта на присъдените разноски съобразно мотивната част на настоящото определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г.о.