Определение № 965 от 29.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 808/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ Р. /България /„ ЕАД против определение № 1081/30.08.2012 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 741/ 2012 год., с което е потвърдено определение № 8383 / 09.08.2012 год. на Плевенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4436 / 2012 год., с което и на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК вр. с конституционно дело № 4 / 2012 год. на Конституционен съд на Република България е спряно производството, образувано по заявление с правно основание чл.417 т.2 ГПК - издаване заповед за изпълнение на парично задължение към „ Р. / България / „ ЕАД срещу длъжниците Г. Ц. Б. и А. М. Т. – основано на извлечение от счетоводни книги на заявителя, в размер на 8 679,44 лв. главница и 2 466,27 лв. редовна лихва и 254,97 лв. наказателна лихва. Жалбоподателят излага съображения за неприложимост на чл.229 ал.1 т.6 от ГПК в заповедното производство, във връзка с което е формулирал и процесуалноправния си въпрос в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. В частната жалба се излагат и съображения, че спирането по чл.229 ал.1 т.6 от ГПК следва да се прилага в съчетание с конституционната норма на чл.150 ал.2 от Конституцията - в случаите когато състав на ВКС е оспорил конституционосъобразността на приложим по делото закон. В този смисъл жалбоподателят, с оглед образуване конституционно дело № 4 / 2012 год. по искане на О. на Република България, намира спирането недопустимо. Ответните страни – Г. Ц. Б. и А. М. Т. - не са взели становище по касационната частна жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща към момента на подаването й правен интерес от обжалването и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбата е недопустима, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК, предвид цената на всяка от заявените по реда на заповедното производство претенции - под 10 000 лева. Оспорването на евентуална заповед за изпълнение по извлечението от сметка, на основание сключената между страните, търговска по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 от ТЗ сделка, предпоставя иницииране на исково производство по търговски спор, по смисъла на чл. 365 ал.1 т.1 ГПК, въззивното решение по което би било необжалваемо. Жалбата е недопустима и на друго основание - отпаднал след подаването й правен интерес за жалбоподателя от обжалване на спирането, предвид следното: Конституционно дело № 4 / 2012 год., производството по което е обосновало постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд спиране, на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК, е приключило с решение № 12 / 02.10.2012 год., обнародвано в ДВ бр. 79/ 2012 год. и съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за Конституционния съд е влязло в сила в тридневен срок от обнародването му. С постановяването и влизането му в сила е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от атакуване на спирането, тъй като за сезирания със заявлението по чл.417 т.2 ГПК съд е възникнало задължението за служебно възобновяване на производството, а при негово бездействие защитимо право да претендира възобновяването има и самият жалбоподател, на основание чл.230 ал.1 ГПК. Отпадналият, макар след подаването на частната жалба, правен интерес от обжалването препятства произнасянето по същество по поставения, безспорно относим и значим за решаващите мотиви на въззивния съд процесуалноправен въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение