Определение № 63 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. В. и П. Б. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 133 от 16.09.2022 г. по в. гр. д. № 123/2022 г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решение № 125 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 39/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за присъждане на всеки от тях на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., настъпили в резултат на смъртта на новородената им на 02.11.2017 г. дъщеря И. П. П., починала на 04.11.2017 г. По делото е установено, че ищците са родители на детето И. П. П., [дата на раждане], в резултат на нормално протекла, редовно проследявана, безпроблемна първа бременност, като раждането й е осъществено в „Отделение по акушерство и гинекология“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново. Според представената по делото медицинска документация раждането е осъществено посредством секцио „Цезарея“ в спешен порядък, поради ненапредването му. Новороденото е било със задоволително общо състояние, с оток на предлежащите части на главата, като е захранено по схема. На 04.11.2017 г. детето е било с изявена неонатална жълтеница, с оточност на меките тъкани на главата и оформен кефалхематом в дясно париетално. Назначена му е фототерапия, като по време на нейното осъществяване е бил налице рязък спад в сърдечната честота, намалена сатурация, липсващо дишане, което наложило незабавни реанимационни мероприятия, но детето не възстановило сърдечна дейност и в 14:15 ч. е починало. В представения по делото аутопсионен протокол № 17/05.11.2017 г. е посочено, че се касае за синдром на внезапна детска смърт, причините за който са неизяснени и смъртта настъпва без каквито и да е предварителни симптоми. Причината за смъртта на детето е установена и от комплексната съдебномедицинска експертиза, като в т. 12 от заключението вещите лица категорично са посочили, че причина за смъртта е „синдромът на внезапната детска смърт /SIDS/“, който настъпва рядко – честотата му е около 0,5%, като причините за настъпването му научно не са изяснени. В заключението е посочено, че действията на целия медицински екип във връзка с хоспитализацията на ищцата и предприетото раждане са били адекватни и съобразени с добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Поради смъртта на първородното им дете, ищците са претърпели силни болки и страдания, основно на психиката им, което е установено както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, в заключението на която вещото лице е посочило, че и двамата ищци са получили посттравматично стресово разстройство. С оглед на това съдът е направил извод, че ищците са претърпели неимуществени вреди с голям интензитет вследствие смъртта на детето. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че ответната болница има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД на медицинския екип, извършил раждането от ищцата, както и поемането на детето след раждането му и положените медицински грижи, включително неонатологична помощ, до настъпването на неговата смърт на третия ден от раждането по време на фототерапия. След съвкупен анализ на доказателствата по делото относно причините за смъртта на детето, съдът е приел, че не е налице причинна връзка между действията на лекарите, на които ответникът е възложил извършването на работата, и настъпилия вредоносен резултат, респ. че предявените искове по чл. 49 ЗЗД са неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1 и т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС като не е допуснал назначаването на поисканата както пред първата инстанция, така с въззивната жалба повторна съдебномедицинска експертиза, както и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да основава решението си само и единствено на декларативни правни изводи на вещо лице в изготвена по делото експертиза, въпреки законовото си право да не кредитира едно изготвено по делото заключение, ако то противоречи на други събрани по делото доказателства, предвид липсата на императивно задължение, вменено на съда за това; и 2. Допустимо ли е съдът при иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД в решението си да не обсъжда по никакъв начин наличието на противоправно действие на работник или служител при ответника, довело до настъпване на вреда по време на работа на този работник/служител, за която работодателят се претендира, че отговаря. Поддържа се наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос е задължение на касатора и същият определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Във връзка с релевираното в раздел I на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос, а вместо това са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая въззивният съд не е констатирал наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата по делото и е отказал да назначи повторна съдебномедицинска експертиза, като е посочил, че приетата по делото такава експертиза е подробно обоснована и достатъчно ясна, т. е. че предпоставките на чл. 201 ГПК не са налице, поради което не съществува противоречие на въззивното решение с дадените с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, отнасящи се до различни от настоящата хипотези. Поставените в изложението два въпроса относно основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК са формулирани според твърденията на касаторите и не кореспондират на данните по делото, респ. на съображенията на съда за постановяване на обжалваното решение, поради което те не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това в изложението не са изложени никакви доводи във връзка с визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които в случая не са налице. В допълнение следва да са отбележи, че относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, както и да формира крайните си изводи за основателност, респ. за неоснователност на предявените искове, след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно да остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни, подробни и формирани в резултат на собствената й решаваща дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите на страните. Причините за смъртта на лицето могат да бъдат установявани с всякакви доказателствени средства, но заключението на съдебномедицинската експертиза в най-голяма степен може да даде отговор на този въпрос. Медицинските експерти могат да посочат причините за смъртта на лицето, както и това дали е налице неспазване на въведените медицински стандарти от страна на лекуващите лекари. В случая, съдът не е имал основание да не кредитира заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинската експертиза, в което във възможно най-висока степен са посочени причините за смъртта на новороденото дете. След обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода, че в настоящия случай не е налице противоправно поведение от страна на лекарите, работещи при ответника. Обстоятелството, че касаторите не са съгласни с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излагат аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и не може да обуслови селектирането на жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски за настоящото производство в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като не се претендират от него и по делото липсват данни да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,