Определение № 2737 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. В., чрез адв. Е. К., срещу решение № 89 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 372/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което след отмяна на решение № 248 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 1198/2021 г. на Районен съд – Габрово е допусната съдебна делба на апартамент с площ от 37,86 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], по КККР на [населено място], ведно с избено помещение №11 и с 0,517% ид. ч. от общите части на сградата и 0,517% ид. ч. от правото на строеж; апартамент с площ от 75,05 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], заедно с 1,352%, съответстващи на 18,74 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и дворно място от 580 кв. м. с планоснимачен № 494, представляващо УПИ [№] в квартал 41 по плана на [населено място], общ. И., обл. Р., ведно с построената в него жилищна сграда с площ 50 кв. м., мазе - 10 кв. м. и други подобрения и трайни насаждения, при квоти на съделителите, както следва:

• 24/96 ид. ч. за С. Д. В.;

• по 6/96 ид. ч. за Д. Х. Д., П. Й. П., И. Й. П., К. А. К., В. А. К., И. М. Д. и М. М. Г.;

• по 4/96 ид. ч. за П. Й. П., Г. Й. К., М. К. Й.-П., Върба П. М., Г. П. Д., Б. П. В.;

• по 3/96 ид. ч. за М. П. И. и С. П. М..

Касаторката обжалва въззивното решение само в частта за квотите на съделителите, между които е допусната съдебна делба на описаните недвижими имоти. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Кога прилагането на чл. 8, ал. 3 ЗН е обусловено от наличието кумулативно и на родни, и на непълнокръвни братя и сестри, или се поддържа виждането, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН се прилага при всички случаи, включително и когато няма конкуренция между родни и непълнокръвни братя и сестри, резултатът ще бъде, че след разпределянето на имуществото, непълнокръвните братя и сестри ще получат половината от дела, който биха получили родните?

2. Кога, при какви условия, както и на какво правно основание се ползва формулата 2mx + nx = 1, защото резултатът, получен по тази формула е различен от това, когато се раздели наследството на братята и сестрите, които наследяват в случая 7 /седем/ всеки ще получи по 1/7, а еднокръвните 6 – съответно по 1/14, а родната сестра – 8/14 = 2/14 + 6/14?

От ответниците по касационната жалба – С. П. М., М. П. И., Д. Х. Д., чрез адв. В. Д., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на недвижими имоти, останали в наследство от Мита Д. В.. Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните писмени доказателства, че наследодателката на страните Мита В. е починала на 22.11.2020 г. и не е оставила низходящи или възходящи наследници. Наследена е от своята родна сестра - ищцата С. Д. В., както и от низходящите на своите починали еднокръвни братя и сестри С. Д. Д., М. Д. Д., И. Д. Н., С. Д. К., П. Д. В. и М. Д. В..

За да определи наследствените квоти съдът е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН, съгласно която еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Посочил е също, че наследяването на низходящите на починалите преди наследодателя братя и сестри става по коляно. Въз основа на тези правила е направил извод, че С. В. ще получи 2/8 ид. ч. от наследството на Мита В., а по колена наследниците на починалите й еднокръвни общо шест братя и сестри ще получат по 1/8 ид. ч., като конкретно е определил частта на всеки един от съделителите.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по разглеждания правен спор, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране. В конкретния случай по поставените от касатора правни въпроси има практика на ВКС /включително посочените от самия пълномощник на касатора решения на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. В конкретния случай поставените въпроси се отнасят до определянето дяловете на сънаследници в хипотезата на наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри и приложението на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН и са във връзка с доводите на касторката, че по правилото на чл.8, ал. 2 и 3 ЗН нейната част от наследствените имоти е 2/3, а останалата 1/3 ид.ч. е на шестимата еднокръвни братя и сестри на наследодателката Мита В.. По приложението на чл. 8, ал.3 ЗН е налице практика на ВКС /решение № 33 от 9.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2019 г., II г. о.; решение № 53 от 20.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2021 г., I г. о.; решение № 352 от 12.12.2011г. по гр. д. № 568/2010 г. на II г.о. ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. В посочената практика на ВКС се приема, че съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части, но по силата на чл. 8, ал. 3 ЗН еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че при определяне на наследствените квоти следва да се приложи правилото на чл. 8, ал. 3 ЗН, защото наследодателката е наследена от една родна сестра и по право на заместване – от низходящите на починалите й шест еднокръвни братя и сестри, като е определил на последните дялове, равняващи се на половината от това, което получава родната сестра, т.е. на родната сестра делът е 2/8, а на еднокръвните братя и сестри по 1/8, след което са определени дяловете на всеки един от ответниците, които са наследници на починалите еднокръвни братя и сестри. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване по формулираните от касаторката въпроси и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице и сочено от касатора основание за допускане на касационно обжалване- чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следователно в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение