Определение № 3142 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 297/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на касаторите Ц. И. К. и И. И. К., представлявани от адв. Д. К. – П., за изменение в частта относно присъдените в полза на Г. И. П. съдебни разноски на постановеното по настоящото дело определение № 2511/14.05.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 3740 от 13.06.2025 г. и Решение № 5696/17.09.2025 г., постановени по в. гр. д. № 2218/2025 г. на Софийски градски съд, и в полза на Г. И. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдена сумата от 2045, 17 евро- разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Поддържа се прекомерност на това адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че производството пред ВКС е приключило във фазата по чл. 288 ГПК без явяване в открито съдебно заседание. Ответникът по молбата я оспорва. С определение № 2511/14.05.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 3740 от 13.06.2025 г. и Решение № 5696/17.09.2025 г., с което след частична отмяна, респ. потвърждаване, на Решение № 16662/09.09.2024 г. по гр. д. № 31324/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, като краен резултат: 1. е развален по исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К. прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц. Д., по силата на който наследодателят на ищцата И. В. С. прехвърлил в полза на касаторите следния недвижим имот, а именно – поземлен имот с идентификатор № ..., намиращ се в [населено място], [улица], с площ от 440 кв. м., при съседи – имоти с идентификатор № ..., ..., .., ..., заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв. м., срещу грижите, които приобреталите полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто бил водил досега, докато е жив; 2. признато е установено по исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Г. И. П. срещу касаторите, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство от нейния баща И. В. С., починал на 09.10.2018 г., на гореописания недвижим имот; 3. уважени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу касаторите, като е прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №..., том ..., рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц. Д., поради факта, че се явява привиден договор, с който е прикрит договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между И. В. С. в качеството на прехвърлител и Ц. И. К. и И. И. К. в качеството на приобретатели, по силата на който И. В. С. прехвърлил в полза на касаторите индивидуализирания по-горе недвижим имот срещу грижите, които приобреталите полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто бил водил, докато е жив. С определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, ВКС не допусна касационно обжалване и на Решение № 5696/17.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2218/2025 г. на Софийски градски съд, с което с което е отхвърлена молбата на Ц. И. К. и И. И. К. за допълване, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие молбата по чл. 248 ГПК за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Неоснователно е възражението на молителите Ц. И. К. и И. И. К. по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в касационното производство в размер на присъдените 2045, 17 евро, равностойни на платените 4 000 лева. Защитаваният имуществен интерес на ищцата по всеки от исковете е бил 5 993, 80 лева, при което предвиденият в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК възлиза на 2 023, 61 лева. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след нея изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в последователната практика на ВКС, формирана след постановяването на решението на СЕС по дело С-438/2022, в която се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир, като при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от съда от значение са фактическата и правна сложност на делото, предопределени от вида на спора и защитимия интерес, както и видът и количеството на извършената работа. В настоящия случай при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на поставените въпроси, обема на посочената практика на ВКС, обема и сложността на извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, настоящият състав намира, че договореното и платено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 4 000 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. При тези мотиви състав на ВКС, III ГО,