Определение № 1228 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура Велико Търново срещу решение №.134/19.06.24 по г.д.№.159/24 на АС В. Търново, с което е потвърдено реш.№.2/.02.01.24 по г.д.№.257/23 на ОС Русе в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ на В. Б. М. сумата 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване, ведно със законната лихва от 26.04.23 до окончателното изплащане. Ответникът по касационната жалба В. М. я оспорва. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С въззивното решение е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпления по чл.213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 НК /изнудване/ и чл.142 ал.2 т.3 пр.2 и т.7 пр.1 вр. с ал.1 НК /отвличане/ /за това, че на 30.04.18 в [населено място], в група с подсъдимия П. З., с цел да принуди И. Г. да се разпореди в тяхна полза със сума 1000лв., го заплашил с насилие и упражнил такова, като му нанесъл удари по главата и тялото, с което му причинил лека телесна повреда; за това, че на 30.04.18 в [населено място] отвлякъл И.Г., като деянието е извършено с користна цел по отношение на ненавършило 18г. лице/. От фактическа страна е изяснено, че: досъдебно производство /ДП/ №.1768/18 по описа на ОДМВР Русе, пр.пр.№.2158/19 по описа на СпП, е образувано на 20.07.18 срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.213а ал.2 т.2 и т.4 вр. с ал.1 НК, извършено от две лица, като срокът за разследване е бил удължаван нееднократно; преди образуването на ДП, на 01.05.18, от В. М. са снети писмени обяснения от полицейските служители по повод на сигнал, подаден от И.Г. като непълнолетен и родителите му-за това, че на 30.04.18 е бил отвлечен и бит от ищеца и от П. З. с цел да им предостави 1000лв. за покриване на задълженията му за закупена дрога; на 12.03.20 В.М. е разпитан като свидетел по ДП; с постановление от 05.10.20 е разпоредено принудителното му довеждане пред разследващия орган във връзка с привличането му като обвиняем, тъй като не е открит на адреса по местоживеене; с постановление от 01.10.20, предявено на 21.01.21, той е привлечен като обвиняем /за престъпления по чл.213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.2 НК и по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 и т.7 пр.1 вр. ал.1 НК, извършени на 30.04.18 на главен път в района на [населено място], [област], по отношение на непълнолетното лице И.Г., първото от които извършено в група с П. З./ и му е взета мярка за неотклонение „подписка“; на 29.01.21 отново е разпитан като обвиняем, дал е обяснения, с които опровергава повдигнатите му обвинения, и е поискал допълнителен разпит на свидетеля И. Г.; с постановление от 01.02.21 искането му е оставено без уважение; с постановление от 04.03.21 на прокурор в СпП е оставена без уважение жалбата против постановлението от 01.02.21, а с постановление от 16.04.21 на прокурор в АСпП е оставена без уважение жалбата против постановлението от 16.04.21; на 19.05.21 ищецът отново е разпитан като обвиняем и са му предявени материалите по разследването; на 20.08.21 ДП е изпратено на СпП с мнение за предаване на съд на обвиняемите по обвиненията, за които са привлечени. Въз основа на внесен на 24.09.21 обвинителен акт от прокурор в СпП е образувано нохд №.2862/21 по описа на СпНС /в хода на което мярката за неотклонение „подписка“ е останала непроменена/, приключило с присъда №.40000/08.02.23 - непротестирана и влязла в сила на 24.02.23; със същата ищецът е признат за невиновен и по двете повдигнати му обвинения, като в хода на съдебните прения представителят на СпП не ги е поддържал поради събраните в съдебното производство доказателства. На 18.11.21 в интернет медия /„Галерия“/ е публикувана статия със заглавие: „Достоен наследник: Синът на П. стана клиент на Спецсъда“, в която са посочени имената на ищеца, баща му, втория подсъдим по делото, обидни квалификации за бащата на ищеца и за съдебното му минало и спекулации за възможността В.М. да бъде осъден като баща си. Съдът е установил, че незаконното обвинение е причинило на В. М. неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинението /две тежки по смисъла на чл.93 т.7 НК, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 5г. до 15г./, продължителността на наказателното производство от обвиняването до оправдаването /1.10.20-24.02.23-2г. и 5м./, допълнителното негативно отражение върху психиката на обстоятелството, че ищецът е бил в много млада възраст – 22-25г., в етап, в който се развива като личност и планира личния и семейния си живот, заживял е на семейни начала със свидетелката И.М. /впоследствие негова съпруга/, която е и забременяла, като възможността да бъде лишен от свобода за толкова значителен период от време и да не може да се грижи за семейството си и за заченатото си, а впоследствие родено дете, допълнително е увеличило преживените стрес, притеснения и тревожност; влошеното психическото и емоционалното състояние, промяна на характера му като цяло, които са довели до влошаване на отношенията с бъдещата му съпруга и силен стрес от възможността да бъде осъден–като фактът, че е бил осъден през този период с влезли в сила присъди за престъпления по чл.129 НК и чл.343в НК не изключва интензитета на емоционалните и психическите му страдания, тъй като за посочените две престъпления не са предвидени и наложени тежки наказания и продължително лишаване от свобода /поради това и В. М. не се притеснявал толкова от тях, за разлика от голямото му притеснение да не бъде осъден за престъпления, които не е извършил, но и за двете от които се предвиждат големи наказания за дълги периоди лишаване от свобода/, дискомфорта и затрудненията във връзка с придвижването му предвид многократното явяване по делото в досъдебната и съдебната му фаза в [населено място] /доброволно от [населено място], а в последствие - след конвоиране от Затвора [населено място] предвид извършеното в срока за изпитване престъпление по чл.343в НК/, вкл. за явяване в откритите заседания и осигуряване защита на правата му, което се е отразило на начина му на живот към съответния момент; обстоятелството, че явяването му по делото при конвоиранията му от Затвора [населено място] /когато в края на периода е бил конвоиран от Затвора „Б.“ до [населено място] за времето 03-07.10.22, 28.10–03.11.22, 12-15.12.22 и 06-08.02.23/ е допринесло за намаляване на възможността му да работи през този период и да намали изтърпяваното наказание – което се е отразило негативно, тъй като, видно от представените по делото писмени доказателства, конвоирането от Затвора [населено място] до [населено място] винаги е отнемало поне три дни, а през същото време ищецът е полагал доброволен неплатен труд, който в последствие е отчетен при освобождаването му /зачетени са 42 дни от работата му като осъдено лице/; медийната разгласа предвид публикацията, чрез която информацията за воденото наказателно производство във връзка с незаконните обвинения е достигнала до знанието на обществото, вкл. до близки и познати и до лишените от свобода в Затвора [населено място], и това е допринесло косвено за субективното негативно преживяване през процесния период - изразяващо се в изпитваните неспокойство и потиснатост, страх от другите затворници по време на изтърпяваното наказание /тъй като статията го свързвала с баща му и се обсъждала много в затвора/ и от възможността да бъде осъден и заради това свързване с баща му, чувство за несправедливо наказателно преследване, осъществено спрямо него, накърняване на името му, авторитета, честта и достойнството му. От друга страна е отчетено, че по отношение на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не е ограничила значително основните му права, продължителността на производството не е неразумна /делото в съдебната му фаза е разглеждано само на първа инстанция, по време на пандемичен период, който значително е ограничавал движението му поради заболяванията на членове на съдебния състав и защитника му, както и обстоятелството, че незаконното обвинение не е поддържано от Прокуратурата на финала на наказателното производство и оправдателната присъда не е протестирана/, обстоятелството, че ищецът е бил осъждан към датата на започване на наказателното производство и в хода на същото е осъден за друго извършено престъпление, респ. през периода от м.08.22-м.02.23 е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място] - поради което интензитетът на чувството за нарушаване и незачитане на правата и достойнството му не са били толкова значителни, съпоставени с тези на неосъждано лице; през периода м.08.22-02.23, като се изключи посоченото по-горе ограничение да работи в затвора, не е установено друго ограничение на правата му, което да дава основание за преживени по-засилени емоционални страдания от негова страна, липсата на доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността, здравословното състояние и начина му на живот. При тези обстоятелства, предвид съвкупната преценка на доказателствата, е намерено, че обезщетение, което може да репарира търпяните вреди, възлиза на 6000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 26.04.23г. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси относно обществения критерий за справедливост и критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, относно възможността при предмет на спора обичайни вреди да се приемат за установени увреждания над тях и дължи ли се мотивиране, съществува ли пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните от ищеца В. Б. М. от [населено място] неимуществени вреди, предмет на делото, относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора, следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и неимуществените вреди; сочи се практика. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Относно изведените от Прокуратурата на РБ въпроси във връзка с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е налице позоваване на практика, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.05 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/; понятието справедливост не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, такива са личността на увреденото лице, данните за наличие на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството на личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, причиняването на здравословни вреди, икономическите показатели и стандарта в страната и др. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство считано от повдигането на обвинение /в това число, че за периода е била проведена досъдебна фаза и съдебна на една инстанция, като оправдателната присъда не е била протестирана/, наложената най-лека мярка „подписка“, тежестта на престъпленията, в които е бил обвинен ищеца /две тежки, ангажиращи поотделно наказание лишаване от свобода от 5г. до 15г./, дискомфорта и затрудненията във връзка с придвижването за извършването на всички процесуално-следствени действия в досъдебното и съдебното производство и невъзможността през времето в края на периода предвид конвоирането му да полага труд и по този начин да намали наказанието си, наличието на предходни осъждания /подробно описани и изяснени, както и съответното изтърпяване на наказание лишаване от свобода/, възрастта му, личното му положение и семейни ангажименти, особената ситуация предвид факта, че към този момент е било заченато и впоследствие родено детето му, със съпътстващите тези факти допълнително напрежение в семейството и страх от неоснователно осъждане и оставане на детето без баща за продължителен период от време, медийната разгласа, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, обществения статус и здравето, на практика са съобразени и съответните икономически условия към увреждането. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните във връзка със специфичните особености на случая и съответно събраните доказателства в тази връзка. Взети са предвид както обстоятелства, които обосновават присъждане на по-голям размер на обезщетението, така и такива, които водят до намаляването му, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика. Изложени са подробни мотиви, които не са произволни. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС, не е налице соченото противоречие и съответно основание по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите относно възможността при предмет на спора обичайни вреди да се приемат за установени увреждания над тях и дължи ли се мотивиране, както и съществува ли пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните от ищеца В. М. от [населено място] неимуществени вреди, предмет на делото, не удовлетворяват изискването за правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Първият не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка с оглед конкретиката на случая, а отделно от това не са и претендирани само обичайни вреди, а вторият е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото, като отговора му може да се даде след преценка на събраните по делото доказателства, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната във връзка с въпроса относно задължението за обсъждане на доказателствата и доводите на страните, безспорно съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да мотивира решението си по съществото на правния спор, както и да разгледа изложените във въззивната жалба оплаквания. Въззивният съд не е отрекъл горепосоченото си задължение. Обсъдил е доводите и възраженията на страните, в това число на ответника; проследил е подробно хода на предварителното производство, вкл. отказите да се съберат доказателства във връзка с исканията на ищеца, проведените и отложени заседания в съдебната фаза /следва да се има предвид, че съгласно трайно установената практика на ВКС обезщетението се намалява само когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато с действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - направил е недобросъвестно неистински признания; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление; съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда-реш.№.244/25.07.13 по г.д.№.1205/12, ІV ГО, реш.№.112/14.06.11 по г.д.№.372/10, IV ГО и др., като е установена и презумпция за невинност/, събраните доказателства за осъждания, изтърпяване на наказание и свързаните с него последици, медийната разгласа, търпяните болки и страдания. Посочил е кои релевантни факти намира за установени и защо и какво е значението им за определянето на размера на присъденото обезщетение. Предвид изложеното не е налице отклонение от практиката на ВКС и соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Досежно въпроса относно необходимостта от излагане на мотиви за наличие на причинно-следствена връзка е налице позоваване на практика, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между съответния незаконосъобразен акт, действие или бездействие и причинените вреди. Мотиви в тази връзка са налице при направен логически извод, че повдигнато незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице, тъй като се касае за вреди - негативни емоционални усещания и стрес поради незаконното обвиняване, т.е. вредите са причинени именно в резултат на последното. Налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тях. По тези съображения не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложеното по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,