Определение № 3459 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1359/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД, представлявано от юрк. Н. С., срещу решение № 187 от 22.03.2024г. по в.т.д. № 779/2023г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 767 от 14.06.2023г. по т.д. № 798/2022г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, е признато за установено по предявения от Сметната палата на РБългария против „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 59 560,51 лева, представляваща задължение по издадена от ответника фактура с № [ЕГН] от 29.06.2022г. за начислени задължения по клиентски номер № 520003590146 за периода от 15.02.2022г. до 14.05.2022г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/, както и е приложил неправилно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Във връзка с това твърди, че законодателят е установил, че за да се извърши корекция за сметка на потребителя, е достатъчно да се констатира неизмерването, неточното или непълно измерване на потребената от абоната електрическа енергия, докато въззивният съд в противоречие на това правило е изследвал факти без правно значение, включително неправилно е установил фактите, в резултат на което е направил грешни правни изводи. Счита за неправилен извода на апелативния съд, че ответникът не е доказал изправността на монтирания електромер, като твърди, че при нарушение, изразяващо се в промяна на схемата на свързване, изправността на електромера не се изследва. Във връзка с това твърди още, че съдът не е отчел представения от ищеца констативен протокол за монтаж на процесния електромер, не е съобразил обективираните в него факти относно наличието на монтиране при правилна схема на свързване, както и не е взел предвид, че констатациите в него не са оспорени. Поддържа, че е налице нарушение от съда на разпоредбите на чл.146, ал.1 и ал.2, чл.5, чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК, тъй като не е указал на ответника, че върху него пада доказателствената тежест относно установяването на приетите за релевантни факти - че електромерът е монтиран при правилна схема, както и че е изправен. Поддържа също, че съдът неправилно, в противоречие с установеното в ПИКЕЕ правило, е изследвал въпроса относно наличието или липсата на виновно поведение на потребителя. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните материалноправен и процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли в процесния случай съдът да изследва наличието или липсата на виновно поведение на потребителя, след като е установил по случая, че е налице неточно отчитане на потребяваната на обекта му електрическа енергия?

2. Следва ли въззивният съд да даде указания на страните относно релевантните факти и необходимостта да ангажират доказателства във връзка с тях, след като решаващите му изводи са основани на недоказването именно на тези факти, а първоинстанционният съд не е дал указания във връзка с конкретните факти и доказателства?

3. Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако въззивният съд обосновава акта си с мотива, че ответникът не е доказал факти по делото, за които факти нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му дали указания, че не сочи доказателства във връзка с тях съгласно правилото на чл.146, ал.2 ГПК?

4. Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако въззивният съд обосновава акта си с мотива, че ответникът не е доказал факти по делото, за които нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му били дали указания, че подлежат на доказване съгласно правилото на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, и съответно ответникът не е знаел, че е следвало да ги доказва?

5. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и без да вземе предвид доказателството, което доказва именно фактите, които съдът посочва като недоказани по делото?

Поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като по първи въпрос се позовава на решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.; по втори, трети и четвърти въпроси – на решение № 47 от 12.03.2019г. по гр.д. № 2322/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., а по пети въпрос – на решение № 493 от 05.03.2013г. по гр.д. № 236/2012г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 69 от 26.07.2019г. по т.д. № 2556/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.

Касаторът навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като са нарушени правата му на защита като ответник в производството, както и основни начала на гражданския процес – чл.5, чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК.

Ответникът по касация Сметната палата на РБългария, представлявана от юрк. С. Търъшева, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като цитираната от касатора съдебна практика на ВКС не разкрива фактическа и правна идентичност с процесния случай. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно, че между насрещните страни съществува облигационна връзка за предоставяне на услугите пренос и достъп до разпределителната мрежа от ответника „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД за обект, находящ се в [населено място], на [улица], представляващ административна сграда, в която ползвател е ищецът Сметната палата на РБългария. Приел е още за безспорно, че на 14.05.2022г. е осъществена проверка на съоръженията, в резултат на която е съставен констативен протокол, връчен на представителя на ищеца, въз основа на който ответникът е издал фактура № [ЕГН]/29.06.2022г. за сумата от 59 560,51 лева, начислена служебно по партида с клиентски номер № 520003590146.

Въззивният съд е намерил за неоснователно направеното възражение относно непълното /неправилно/ разпределение на доказателствената тежест между страните. Изложил е съображения, че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже фактите, от които черпи правата си, като е подчертал, че с неоспорения доклад по делото, обективиран в протоколно определение № 365 от 24.02.2023г., първоинстанционният съд е дал указания в тази връзка, а именно ответникът да установи наличието на първоначално монтиран изправен електромер за отчитане на потребената енергия, извършената проверка, наличието на изменение при свързването в клемореда, както и размера на претендираното вземане. С оглед на това апелативният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, както и е дал изчерпателни указания на ответника относно подлежащите на доказване факти, за които същият е следвало да ангажира доказателства.

По отношение на спорния въпрос дали отговорността на ищеца като потребител е безвиновна въззивният съд се е позовал на практика на ВКС и е приел, че с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ., бр.35/30.04.2019г., изм. ДВ, бр.57/09.07.2021г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия и това право не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Същевременно е намерил, че в процесния случай не е необходимо да бъде установявано виновно поведение от страна на потребителя, изразяващо се в разпломбиране на СТИ или унищожаване на холограмен стикер, доколкото се касае до промяна в схемата на свързване, която не засяга целостта на електромера и не води до необходимост от неговото разпломбиране. Този извод е аргументирал с представения по делото констативен протокол и неоспореното от страните заключение на СТЕ, съгласно които промяната в схемата на свързване влияе върху изправността на СТИ и води до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Поради това е приел за неоснователни възраженията относно липсата на виновно поведение от страна на потребителя.

Въззивният съд е намерил за основателни възраженията относно неизпълнението на задълженията от доставчика да монтира и поддържа в изправност средствата за техническо измерване, както и да назначи квалифициран персонал за контрол и отчитане, вкл. и при присъединяването на ищеца към мрежата. Посочил е, че видно от доказателствата по делото, процесният електромер е поставен от доставчика на 12.05.2021г. Подчертал е, че въпреки дадените от първоинстанционния съд указания при разпределението на доказателствената тежест, по делото не са ангажирани доказателства от ответника относно изправността на монтираното СТИ. Изложил е съображения, при позоваване на чл.32, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г., че задължение на доставчика на електроенергия е както да достави и монтира изправно СТИ, така и да присъедини технически правилно потребителя към електропреносната мрежа, като при липса на доказателства за премахване на защитните стикери и/или поставяне на допълнителни устройства, които да променят установената схема на свързване, е налице неизпълнение на задълженията от доставчика да присъедини потребителя /осъществи правилно свързване на клемореда/, с оглед правилната работа на СТИ. Във връзка с това е изтъкнал безспорно установеното обстоятелство, че поставените от представителите на ответника стикери и пломби са в цялост, както и липсата на доказателства за монтирано допълнително устройство, установяващо нерегламентирана намеса, водеща до промяна в схемата на свързване. Изтъкнал е също и липсата на ангажирани от ответника доказателства относно изправността на СТИ и правилността на свързването към момента на присъединяването на ищеца. С оглед на това въззивният съд е заключил, че при извършеното присъединяване служителите на ответника и/или упълномощените от него лица не са осъществили правилно присъединяване към преносната мрежа, като е осъществена неправилна схема на свързване /променен клеморед/. Обобщил е, че виновното неизпълнение на задълженията по присъединяване не обосновава ангажиране на отговорността на потребителя, вкл. и безвиновната такава, като е подчертал, че не може да се презюмира, че е поставено изправно СТИ и/или е осъществено правилно свързване на клемите на СТИ с тези на мрежата на доставчика и ползвателя на електроенергия, доколкото в тежест на ответника е да установи добросъвестното изпълнение на своите задължения.

При тези съображения за липсата на основание за ангажиране на отговорността на ищеца за заплащане на издадената от ответника фактура, въззивният съд е приел за безпредметно обсъждането на начина на изчисление на корекционната сума.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Формулираният първи материалноправен въпрос, отнасящ се до невиновната отговорност на потребителя на електрическа енергия, е релевантен, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Налице е постоянна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., както и в служебно известните на настоящия състав решение № 115 от 20.09.2017г. по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ГК, III г.о., според която във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Доставчикът се освобождава от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни, да ангажира доказателства за потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. В случая в мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е приел различно правно разрешение от даденото такова в горепосочената практика на ВКС. Същевременно, съдът е аргументирал решаващия си извод за недължимост на претендираната от ответника сума не с липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, а с наличие на недобросъвестното изпълнение от доставчика на задълженията за присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, както и за монтиране на изправно СТИ.

Поставените втори и четвърти процесуалноправни въпроси по начина, по който са формулирани, не съответстват на мотивите на въззивния съд и на фактите по делото и поради това не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите се предпоставени от съдържащото се в тях твърдение, че касаторът в качеството му на ответник по делото е бил в неведение относно задължението си да докаже, че електромерът е монтиран при правилна схема, както и че е изправен. Въззивният съд е обсъдил направеното пред него оплакване относно непълното/неправилното разпределение на доказателствената тежест, като е съобразил съдържанието на изготвения по делото доклад на първоинстанционния съд и е приел, че на ответника е указана доказателствената му тежест да установи наличието на първоначално монтиран изправен електромер за отчитане на потребената енергия, извършената проверка, наличието на изменение при свързването в клемореда, както и размера на претендираното вземане, и поради това е достигнал до извод, че на ответника са дадени изчерпателни указания за подлежащите на доказване факти, за които следва да ангажира доказателства.

Доводът за допускане на касационен контрол по формулирания трети процесуалноправен въпрос също е неоснователен. Въпросът е поставен във връзка с твърдение на касатора за неизпълнение на задължението на въззивния съд да поправи допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.146, ал.2 ГПК поради липса на указания, че за определен факт не се сочат доказателства. Противно на това твърдение, въззивният съд е обсъдил доводите на страните и е приел, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.146, ал.1 и ал.2

ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че касаторът се позовава на представения от него констативен протокол от 12.05.2021г. като доказателство за установяване на правилния монтаж на електромера, поради което при наличие на ангажирано за установяване на този факт доказателство съдът не дължи указания по чл.146, ал.2 ГПК, тъй като преценката дали същото е годно да установи правнорелевантния факт се извършва с решението по същество на спора при обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност.

Последният процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, и е формирал самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Формулираният от касатора въпрос е предпоставен от тезата му, че при формиране на своя решаващ извод за уважаване на иска въззивният съд не е съобразил представения от ищеца и неоспорен от ответника констативен протокол от 12.05.2021г., установяващ правилния монтаж на електромера. Противно на този довод, въззивният съд е взел предвид, че същият е монтиран на 12.05.2021г., за доказване на което е съставен посоченият протокол, но като е съобразил приетото в заключението на техническата експертиза и установеното от констативния протокол от 14.05.2022г. - наличие на неправилна схема на свързване /променен клеморед/, е приел за недоказано изпълнението на задълженията на ответника, настоящ касатор, за монтиране на изправен електромер и правилното му свързване. Поради това решаващият извод на въззивния съд е обусловен не от необсъждане на представени по делото доказателства, а от формираните въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства фактически и правни изводи. Несъгласието на касатора с тези изводи представлява оплакване за неправилност, което не може да обоснове допускане на касационен контрол и по което настоящата инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство.

Не е налице и поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение