Определение № 4 от 06.02.2012 г. на ВКС по д. № 1/2012 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Търговищкия окръжен съд с определението му от 28.12.2011 год. по ч. гр. д. № 383/2011 год. спор за подсъдност с Административен съд, [населено място] относно компетентния да се произнесе съд по искането на Окръжна прокуратура – [населено място] за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 83в ЗАНН. Пред Административния съд, [населено място] е постъпило искане на Окръжна прокуратура – [населено място] за налагане на обезпечителни мерки – възбрана на описани недвижими имоти и запор на описани товарни автомобили, имущество, собственост на [фирма], [населено място], на основание чл. 83в ЗАНН, във връзка с производство по налагане на имуществена санкция на юридическото лице /ЮЛ/ по чл. 83а ЗАНН. С определение от 27.12.2011 год. по образуваното адм. д. № 243/2011 год. този съд е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като предмет на искането е налагане на мерки за обезпечаване на имуществената санкция на ЮЛ по реда на ГПК, във вр. чл. 83в ЗАНН, поради което и компетентен съд за произнасяне е гражданският съд, а родово компетентният, съгласно чл. 390 ГПК е окръжният съд в [населено място], на който изпратил делото по подсъдност. Последният с определението си от 28.12.2011 год. повдигнал спор за подсъдност, като приел, че искането за налагане на обезпечителни мерки е част от производството по глава Четвърта от ЗАНН, компетентността по което е на административния съд, съгласно измененията в ДВ бр. 39/2011 год. Препращането към реда по ГПК няма предвид различна подсъдност, а наличие на съответните предпоставки за допускане на обезпечението. Този извод е обосновал със систематичното място на разпоредбата на чл. 83в ЗАНН, неразделно свързана с производството по налагане на имуществената санкция, като обстоятелството, че прокурорът е поискал налагане на мерки по обезпечаване с отделно искане не обосновава извод за различна подсъдност. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа искането на прокурора е Административния съд, [населено място], като споделя изцяло изложените от окръжния съд съображения. Предвидената в чл. 83а ЗАНН имуществена санкция за юридически лица се осъществява в производство пред административния съд, по предложение на прокурора, съгласно чл. 83б ЗАНН, като възможността за обезпечението й чрез съответните мерки е предвидено в следващата разпоредба на чл. 83в ЗАНН, като предпоставка за осигуряване на нейното събиране. Обезпечаване на имуществената санкция, чрез налагане на обезпечителните мерки, предвидени в ГПК, е в компетентността на административния съд, който разглежда производството по нея, поради което и препращането в чл. 83в ЗАНН към ГПК не може да обоснове извод за подсъдност на гражданския съд относно обезпечителните мерки, както неправилно е приел административният съд. Поради изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК