Определение № 9528 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, във връзка с ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Велико Търново и Административен съд – София град относно компетентния съд да разгледа и да се произнесе по жалбата на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, гр. Враца срещу „изричен отказ/бездействие на началника на Дирекция за национален строителен контрол, обективиран в писмо по преписката № ДНСК26-СЖО-1333, включително писмо изх. по вх. № ДНСК26-СЖО-1333-(6)/12.06.2006 г. и № ДНСК26-СЖО-1333-(7)/12.06.2026 г.“. С определение № 29599 от 23.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7931/2026 г., Административен съд – София град е прекратил производството по делото, образувано по жалба на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, гр. Враца срещу „изричен отказ/бездействие на началника на Дирекция за национален строителен контрол, обективиран в писмо по преписката № ДНСК26-СЖО-1333, включително писмо изх. по вх. № ДНСК26-СЖО-1333-(6)/12.06.2006 г. и № ДНСК26-СЖО-1333-(7)/12.06.2026 г.“. С цитираното определение делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново в съответствие с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, която специална норма дерогира правилата за определяне на местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 от АПК. С определение № 3231 от 03.08.2026 г. по адм. дело № 822/2026 г. Административен съд – Велико Търново е приел по жалбата на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, че в случая не става въпрос за съдебна защита срещу актове по смисъла на чл. 215 от ЗУТ, като доколкото и двете форми на търсената защита по повод подадени сигнали следва да се реализират по реда на чл. 256 от АПК, поради и което въпросът за местната подсъдност се решава от нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Съдът приема, че в случая седалището на дружеството се намира в гр. Враца, поради и което местно компетентен се явява административния съд в гр. Враца. С оглед на това съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 135, ал. 7 от АПК и повдига спор за подсъдност пред Върховния административен съд. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че местно компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата е Административен съд – Велико Търново по следните съображения: Предметът и обемът на търсената защита се определят от страната, сезиралата с жалба или искова молба съда. В конкретния случай от изложеното в обстоятелствената част и заявения петитум на жалбата, е видно, че жалбоподателят е сезирал административният съд с искане за отмяна на незаконосъобразен отказ на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, обективиран в писма по преписка № ДНСК26-СЖО-1333, и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган, като едва в условията на евентуалност и при преценка на допустимостта на оспорването на отказите, е оспорил и незаконосъобразно бездействие на ДНСК по чл. 256 от АПК. С оглед на това и доколкото оспорения изричен отказ е постановен във връзка с подадени сигнали от жалбоподателя с твърдения за извършвани строително-монтажни и разрушителни действия в собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, [улица], то за определяне на местната подсъдност е приложим чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, според който индивидуалните административни актове по този закон и отказите за издаването им се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата е специална по отношение правилото за местна подсъдност, регламентирано в чл. 133, ал. 1 от АПК. Ето защо, дори жалбоподателят да е със седалище и адрес на управление в гр. Враца, то предвид местонахождението на недвижимия имот, по отношение на който по реда на ЗУТ е била сезирана ДНСК, настоящата инстанция намира, че местно компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба е именно Административен съд – Велико Търново, който на първо място следва да прецени по отношение направеното оспорване на изричния отказ на ДНСК допустима ли е жалбата, както и налице ли е активна легитимация за жалбоподателя, като едва след това извърши преценка по отношение местната подсъдност и на искането, направено в условията на евентуалност. Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 4, във връзка с ал. 7 от АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение,