Определение № 431 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1704/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „С. Г. Груп“ ЕАД, [населено място], против определение № 10694 от 09.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 5423/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд, е потвърдил определение № 592 от 28.05.2020 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] по заявление № 21155/28.05.2020 г., с което е отказано вписване на договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между частния касатор и „Първа инвестиционна банка“ АД. За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че заявлението, с което е инициирано охранителното производство, не отговаряло на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 от Правилника за вписванията. Този извод е обоснован с констатацията, че заявлението за вписване на договор за цесия, обезпечена с ипотека, не било представено в два еднакви екземпляра – факт, който не се отричал от страната. Било констатирано още, че в заявлението липсвало посочване на тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законна ипотека, върху която ще се направи вписването, съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2 от ПВп. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, считайки обжалвания акт за очевидно неправилен по отношение на изводите на СГС, че заявлението по чл. 17 ПВп било подадено в един екземпляр, твърдейки, че вторият екземпляр е бил върнат от служител при администриране на заявлението. На следващо място обосновава очевидна неправилност на определението, посочвайки, че правният резултат би бил различен при едно детайлно запознаване от страна на състава на СГС с приложените към заявлението писмени доказателства, тъй като от същите били видни номерата на тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека. Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки за приложно поле на касационно обжалване с поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на обжалвания акт. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Макар и възпроизвел тази дефиниция, която настоящият състав е определил като рамка на поддържаното основание в редица свои актове, касаторът не е съобразил изложението си с тези предпоставки. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че липсват доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Изложените от страната съображения са свързани с нейните разбирания за изискванията на Правилника по вписванията, относими към редовността на документите, с които е инициирано охранителното производство, което предпоставя проверка по същество на въззивния акт с оглед необходимостта от изследване на фактологията по делото и прилагане на релевантните към нея правни норми. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, при така депозираното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение