Определение № 50856 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Холдинг Загора“ ООД, чрез адв. Е. П., срещу решение №143/03.11.2021г. по в.гр.д.№ 1488/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което частично е отменено решение № 260227/14.03.2021 г. по гр.д. № 4981/2017 г. на Районен съд – Стара Загора в отхвърлителните части по исковете с правно основание чл.200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000лв. до 150 000лв. по отношение на ищцата София В. З., за сумата над 60 000лв до 150 000лв. по отношение на ищцата Н. Т. З. и за сумата над 60 000лв. до 150 000лв. по отношение на Ч. Т. З. и вместо което е постановено друго, с което е осъден ответникът „Холдинг Загора“ООД да заплати на София В. З. сумата от още 50 000лв./общо 150 000лв./, на Н. Т. З. сумата от още 90 000лв./общо 150 000лв./ и на Ч. Т. З. сумата от още 90 000лв./ общо 150 000лв./- представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на загубата на Т. З. /съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец/, настъпила в следствие на трудова злополука на 12.12.2014год., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното заплащане на главниците. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана осъдителна част, с която е осъден ответникът „Холдинг Загора“ООД да заплати на София В. З. сумата от 80 000лв. до 100 000лв. на Н. Т. З. сумата от 35 000лв. до уважения размер от 60 000лв. и на Ч. Т. З. сумата от 35 000лв. до уважения размер от 60 000лв., както и в отхвърлителната част до пълния претендиран размер по исковата молба. Първоинстанционното решение в частите, в които са уважени исковете съответно за осъждане на ответника „Холдинг Загора“ООД да заплати на ищцата София В. З. сумата от 80 000лв., на ищцата Н. Т. З. сумата от 35 000лв. и на ищеца Ч. Т. З. сумата от 35 000лв.- обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука по исковете с правно основание чл.200 КТ не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Касаторът „Холдинг Загора“ ООД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да обсъди доводите на страните – твърди се противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 815/15.02.2011 г. по гр.д. № 1713/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 139/17.07.2019 г. по гр.д. № 4375/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 211/21.01.2021 г. по гр.д. № 64/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; 2/ Представлява ли по смисъла на чл. 158 ГПК „особена трудност“ за събиране необходимостта събирането на доказателства да се извърши чрез съдебна поръчка от друга държава? Следва ли поръчката да е била отправена валидно, за да се приеме, че е останала неизпълнена неприемливо дълго и какъв е приемливият срок за изчакване на изпълнението й, преди да се приложи разпоредбата на чл. 158 ГПК? Следва ли след изтичане на срока, определен от съда за събиране на допуснатото доказателство, съдът да отмени определението си за допускането му и следва ли актът за изключване на доказателствата да бъде мотивиран? – въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ Как се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и в частност следва ли обезщетението, което се присъжда, да бъде определено в еднакъв размер по отношение на съпругата и децата на починалия при трудова злополука, без да бъдат изследвани всички факти и обстоятелства, установени в производството по делото – твърди се противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение по гр.д. № 179/17.06.2013 г. по гр.д. № 228/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 414/21.11.2012 г. по гр.д. № 1543/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 121/15.11.2017 г. по гр.д. № 5321/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 307/21.04.2020 г. по гр.д. № 1974/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 334/10.10.2012 г. по гр.д. № 1609/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 163/01.07.2016 г. по гр.д. № 411/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 139/09.10.2020 г. по гр.д. № 873/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; 4/ Относно значението на високите доходи, които е имал пострадалият от трудовата злополука преди смъртта си и лишаването на наследниците /без право на издръжка/ от очаквания за финансова подкрепа при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне размера на обезщетението, което им се дължи за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди – сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подадено е и допълнение в срок към изложението на касационната жалба, в което отново се поставят въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и да посочи кои факти приема за доказани, както и за прилагането на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди. Ответникът по касационната жалба и трето лице помагач по исковете на страната на ответника ЗАД „Армеец“ ЕАД счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба София В. З., Н. Т. З. и Ч. Т. З., чрез своя пълномощник адв. З. вземат становище в отговор на касационна жалба за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявени са искове по чл. 200 КТ против „Холдинг Загора“ ООД от София В. З., Н. Т. З. и Ч. Т. З., в качеството им на наследници (първата – съпруга, втората и третият – деца) на Т. С. З., за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, довела до смъртта на последния. Т. З. е бил в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на сключен трудов договор. На 12.12.2014 г. при връщане от командировка е пътувал като пътник в МПС и е починал вследствие претърпяна на територията на Република Х. злополука, приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане № 176 от 14.01.2015г. на ТП на НОИ. От показанията на свидетелите по делото се установява, че съпругата и децата преживели тежко загубата на починалия. Съпругата станала лабилна и пиела лекарства, синът отложил сватбата си заради внезапната смърт на баща си, а дъщерята получила паник атаки. Приживе Т. З. бил грижовен съпруг и баща, подкрепял децата си емоционално и финансово, бил уважаван и като специалист и колега. Въззивният съд е стигнал до извода, че починалият е имал емоционална връзка със съпругата и децата си и между тях е съществувало обичайното разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Т. З. е получавал и внасял в семейството доходи много над средния за страната размер, бил е винаги на ръководни постове и се е ползвал с уважението на работниците и своите съграждани. Въззивната инстанция е приела, че за ищците загубата на техния наследодател е изключително тежка – те внезапно са изгубили както моралната, така и финансовата си опора, което влошило начина им на живот. Като писмени доказателства по делото са приложени обвинителен акт срещу тримата водачи на МПС, участвали в пътния инцидент, протокол за оглед и аутопсионен протокол. Установява се, че наследниците на починалия са предявили претенции за обезщетяване, но по запитване на българския съд Хърватското застрахователно бюро е отговорило, че не е изплатило обезщетение на ищците, тъй като отговорността за съответното ПТП не е установена в наказателното производство по внесения обвинителен акт. Към момента на приключване на съдебното дирене пред Старозагорския районен съд не са събрани доказателства наказателното производство да е приключено. Съгласно комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза пътно-климатичните условия по време на инцидента са били тежки – ниска температура, гъста мъгла и мокра пътна настилка. Двата товарни автомобила с турска регистрация не са успели да спрат навреме и да се подредят в дясното платно, по което са се движили и се е образувала колона от автомобили. Навлезли са в средната лента, в която се е движел лек автомобил с Т. З. на предна седалка вдясно. Той също не е могъл да спре навреме заради несъобразена с пътните условия скорост и е настъпил удар. В резултат на удара лекият автомобил е бил силно увреден, а З. е починал в резултат на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Експертите са дали заключение, че уврежданията в предната част на гръдния кош са характерни за действието на обезопасителен колан, с оглед на което въззивният съд е приел възражението за съпричиняване за неоснователно. Изготвена е съдебна поръчка за изискване на застрахователните договори на турските тежкотоварни автомобили, участвали в процесното ПТП, ведно с писмените застрахователни претенции на ищците и документи относно евентуално изплатени обезщетения. На 16.03.2020 г., във връзка с изпратено напомнително писмо, Министерство на правосъдието е отговорило, че не е постъпил отговор по запитването. С молба от третото лице помагач от 12.03.2020 г. съдът е уведомен, че пред Софийски градски съд са образувани три искови производства съответно от всеки от ищците срещу ЗАД „Армеец“ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното ПТП. Към датата на молбата делата са били на етап размяна на книжа. В тази връзка въззивният съд е приел, че наследниците имат право да образуват дела за обезщетение и срещу застрахователя, и срещу работодателя. В случая процесното ПТП представлява едновременно и застрахователно събитие, и трудова злополука, а изплащането на обезщетение от застрахователя или работодателя обезщетява вредите на ищците и погасява правото им да търсят същите вреди, а платилият обезщетението има право на регрес. С протоколно определение от 30.10.2020г. съдът е преценил, че събирането на доказателството от Турция представлява особена трудност и е дал срок до 14.12.2020 г. за събирането му, след което е обявено, че делото ще се гледа без него. Изпратено е напомнително писмо до Министерство на правосъдието за поръчката до Република Турция, в отговор на което е удостоверено, че към 18.11.2020 г. няма постъпили документи. Въззивният съд е посочил, че успешното провеждане на иска по чл. 200 КТ предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка и причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея. В случая наследодателят на ищците е починал по време на командировка в Република Х. и е налице разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане на злополуката като трудова, което има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора. Няма отправени правонамаляващи възражения по чл. 200, ал. 4 КТ и не се доказва да е имало съпричиняване от страна на починалия работник. При определяне размера на дължимото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД въззивният състав е съобразил вида и характера на претърпените от ищците към датата на трудовата злополуката и след това болки и страдания, техния интензитет и прогнозите за в бъдеще. Приел е, че тежко изживяната загуба на най-близък човек следва да се компенсира с обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от ищците, за които е приел, че следва да се присъди обезщетение в еднакъв размер, като страданията им са съизмерими, като не е споделил доводите на първоинстанционния съд за това, че съпругата на починалия търпи в по-голяма степен от децата му болки и страдания от неговата загуба. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос на касатора, уточнен от настоящия състав, а именно относно приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина. Касационното обжалване следва да се допусне, за да бъде извършена проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора „Холдинг Загора“ ООД следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, която с оглед на обжалваемия интерес е в размер на 6000 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето г.о.