Определение № 348 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5845/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Е. Г. И., в качеството й на управител на ЕС, чрез процесуалния представител адв. Т. И., против определението от 13.06.2013 год. по гр. д. № 3499/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната частната й жалба против въззивното решение в частта му, с която е оставена без уважение предходна частна жалба, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка частна касационна жалба против въззивното решение по делото в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на ЕС по чл. 248 ГПК, е недопустима, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Цената на предявения иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК е в размер под 5 000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, са изключени от касационен контрол. Определението на въззивния съд за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да се потвърди. Същата е подадена против въззивно определение по дело, решението по което е изключено от касационен контрол по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждащ обективен критерий за достъп до касационно обжалване – цената на иска, която в случая е под предвидения размер от 5 000 лв. Поради това и като е приложил разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК и върнал подадената частна касационна жалба против определението, с което е потвърдено първоинстанционното такова по разноските, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.