Определение № 1235 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Р., чрез адв. А. Л., срещу въззивно решение № 20/22.02.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 4/2024 г. на Окръжен съд – Видин, с което като е отменено решение № 661/17.10.2023 г. по гр. д. № 1271/2021 г. на Районен съд – Видин, са отхвърлени предявените от касаторката против „АУТОГРУП“ ООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата в размер 20 497,10 лв. и иск по чл. 82 ЗЗД за сумата в размер на 1 323,54 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички доказателства и въведените доводи за приложимост на разпоредбите на Закона за защита на потребителите; 2) за задължението на съда за изготвяне на доклад по делото и за разпределение на доказателствената тежест между страните, когато с въззивната жалба са направени такива оплаквания. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение на СЕС по дело С-497/13, касаещо приложението на чл. 5 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции. Бланкетно (без изложена аргументация) се сочат и хипотезите на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответната страна по жалбата - „АУТОГРУП“ ООД, чрез адв. Ж. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е прието за установено, че на 15.04.2021 г. между „АУТОГРУП“ ООД и ищцата М. Р. е сключен договор за продажба на употребяван лек автомобил, марка „ЛАНД РОВЪР“, модел „ДИСКАВЪРИ“, за сумата 20 497,10 лв. При огледа на автомобила и сключването на договора е присъствал само К. Б. - пълномощник на купувачката, който е направил оглед и е тествал процесния автомобил. Била е направена и компютърна диагностика, при която не са установени данни за технически неизправности. Въззивната инстанция е посочила, че след заплащане на продажната цена по банков път, автомобилът бил закаран на собствен ход до [населено място]. Впоследствие, при отиването да регистрира автомобила в КАТ – Видин Б. забелязал голям теч на антифриз, за което веднага уведомил служител на продавача. Няколко дни по-късно, на 22.04.2021 г., Б. тръгнал с автомобила за [населено място]. На около 40 км след [населено място] двигателят на колата изгаснал и не могъл повече да запали. Наложило се транспортиране на колата с репатрак до сервиз на „Мото Пфое“ ЕООД в София, където след преглед и извършена компютърна диагностика е констатирано, че за установяване на причината за повредата (блокирането на двигателя) е необходимо разглобяване на двигателя, като е изразено съмнение за „скъсан колянов вал“. Ищцата не е дала съгласие за разглобяването, заради съобщените й високи разходи за ремонт и подмяна на двигателя. На 27.04.2021 г. пълномощникът на купувачката е посетил търговския обект на продавача, уведомил го за повредата и поискал разваляне на договора и връщане на платената цена, поради невъзможност вещта да се използва по предназначение. Рекламацията е направена и писмено, връчена e чрез ЧСИ на 25.05.2021 г., поради отказ на ответника да я получи. Назначената по делото автотехническа експертиза е дала заключение, че чрез външен оглед и компютърна диагностика не могат да се установят причините за настъпилата повреда на двигателя, а това може да стане само след разглобяването му, което не е правено. При тези данни въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява причината за повредата в двигателя на автомобила. Установяването на вида на дефекта е от решаващо значение, за да се направи извод дали той е от такова естество, че да направи вещта негодна за употреба по обичайното й предназначение, както и дали се касае за скрити дефекти на вещта преди продажбата, или за неправилно използване и управление на автомобила от страна на купувача. Това обстоятелство е останало неизяснено и недоказано в процеса пред първата инстанция, а доказателствената тежест е за ищцата. Във въззивното производство не са събирани други доказателства. С оглед изложеното, въззивният съд е направил извод, че доколкото не е установена по категоричен и несъмнен начин причината за повредата, респ. характера на недостатъка на продадената вещ, претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатената цена е недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна. Отхвърлен е и съединеният иск за вреди по чл. 82 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за разходите във връзка с регистрацията на автомобила, репатрирането му до сервиз и извършения автотехнически преглед. При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за селектиране на жалбата по първия въпрос в изложението - за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди доказателствата и въведените доводи за приложимост на специалните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Решението следва да се допусне до касационен контрол за проверка за противоречие с установената практика на ВКС и с цитираното от жалбоподателката решение на СЕС по дело С-497/13, касаещо приложението на чл. 5 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции. Аргументацията на втория поставен въпрос в изложението касае обосноваността (по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК) на изводите на въззивния съд. По такива оплаквания касационната инстанция се произнася във фазата по чл. 290 ГПК, а не в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение