Определение № 1312 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 609/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. К., А. К. и Т. М. К., последната действаща чрез своите родители М. и А. К., всички представлявани от адв. Е. Й. от АК София, срещу въззивно решение № 163/29.10.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 361/2013 г. Излагат касационни доводи по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – приложена е нормата на § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.), вместо действащият близо година преди постановяване на решението нов закон - ЗОПДНПИ, при който значителната стойност по § 1, т. 7 е над 60 000 лв., а именно – 250 000 лв.; оценката е правена по предполагаема пазарна стойност, към по-късен момент от придобиването на имуществото. Нарушен е и чл. 3 от ЗОПИППД (отм.), защото от присъдата по нохд № 2340/10 г. на Добричкия районен съд не се установява, че в следствие на престъплението М. К. е придобил някакво имущество, а и последният има само едно осъждане и то, в производство, продължило значително извън разумните срокове. В противоречие с чл. 10 ЗОПДИППД(отм.) е отнето имущество, съставляващо съпружеска имуществена общност. Поддържа се още и нарушение на съдопроизводствените правила – пренебрегнати свидетелски показания. Насрещната страна, К.. /К./, чрез П. С. О. и К. П. К., инспектори към ТД – Варна, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски апелативен съд, като изменил частично решението на първостепенния Добрички окръжен съд, е уважил частично исковете, предявени по реда на чл. 28 ЗОПДИППД(отм.) от К., като е отнел от М. К. К. апартамент в [населено място], на осн. чл. 4 ЗОПДИППД(отм.), от М. К. К. и А. К. нива в [населено място], мотопед «А.», лек автомобил «Фиат Чинкуеченто», лек автомобил «Опел К.», на осн. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 10 ЗОПДИППД(отм.); от М. К. К. и А. К. – суми,получени от продажби на моторни превозни средства и недвижим имот, на осн. чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 ЗОПДИППД(отм.) и от малолетната Т. М. К. – недвижим имот, съставляващ терен с построена в него къща, на осн. чл. 9 ЗОПДИППД(отм.). Въззивното решение, в частта, с която е отхвърлено мотивираното искане по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.), не е обжалвано и е влязло в сила. М. К. К. е признат, с влязла в сила присъда по нохд № 2340/10 г. по описа на Добричкия районен съд, за виновен в извършване на престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. чл. 155, ал. 1, предл. 1 НК, че на 02.11.2002 г., в К., Република Полша, склонявал към проституция три лица – украински граждански, с користна цел. Съдът изложил съображения, че престъпната дейност, за която е осъден К. сочи на възможност от нея да генерира значителен доход и от анализа на начина на живот на осъденото лице и неговото семейство, е приел, че подобно предположение е основателно. Приел още, че не е установен законен източник в придобиването на имуществото, което е отнето, поради което по силата на презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) основателното предположение за връзка с престъпната дейност е обосновано. В изложението към касационната жалба се твърди, че “относно определяне на стойността на процесните имоти, решенето е постановено в противоречие с решение № 607/2010 г. на ІV г.о. по гр.д. № 1116/2009 г.”, както и „по въпроса относно признаването на статута на съпружеската имуществена общност на имотите”. Твърди се и противоречие с решение № 17/2011 г. по гр.д. № 462/10 г. на ІІІ г.о. на ВКС по въпроса „трябва ли да има основателно предположение относно придобиването от престъпна дейност на отнетото имущество”. От значение за точното приложение на закона, според касаторите, са въпросите: до кой момент съдът следва да прилага § 1, т. 2 ЗОПДИППД(отм.) и от кой - § 1, т. 7 ЗОПДНПИ; възможно ли е решенията да се основават на експертизи, които отразяват предположения за пазарна цена, без да се опират на действително получени цени, при конкретни реализирани сделки; необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД(отм.). По твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК “относно определяне стойността на процесните имоти”, касаторите не са поставили правен въпрос. Стойността на имуществото на проверяваните лица, съответно ответниците, е от значение при прилагането на ЗОПДИППД(отм.) в две насоки – при преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2, както и за съпоставката на доходите на проверяваните лица с израходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на прецумпцията по чл. 4, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба оплакванията са за нарушение на § 1, т. 2 ЗОПДИППД(отм.), а в изложението са цитирани извадки от решение № 607/2010 г. на ІV г.о. по гр.д. № 1116/2009 г., имащи отношение към придобивната стойност на имуществото. В двата случая, имуществото се определя по различен начин. Както е изяснено в множество решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, когато се преценява стойността на имуществото, с оглед приложимостта на закона, следва да се установи дали то е на "значителна стойност", а то е такова, ако общо оценката му надвишава 60 000 лв. Има се предвид сборната цена на цялото имущество, за което е отправено мотивирано искане от К... и тя е действителната оценка, която се определя по пазарни цени към датата на експертизата и с оглед състоянието на имуществото към същата дата, което обхваща и евентуалните му подобрения. За преценката дали имуществото, чието отнемане се иска е придобито от законен източник, важни са действително вложените средства, като е възможно те да са посочени в съответния придобивен акт, но е възможно и да са по-високи или по-ниски от действителните. Тук вече важи правилото, че за К.. няма обвързваща сила отразеното в нотариалния акт или частен договор - това важи, както за посочената цена, така и за вида придобиване - например посочена е замяна, а в действителност се прикрива продажба или съставен е констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобит имот по давност, но в действителност придобитото е по сделка и т. н. Независимо дали в случая правният въпрос е за начина, по който се определя придобивната стойност на имуществото, придобито от ответниците през проверявания период или как се преценява стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 2 ЗОПДИППД(отм.), и двата въпроса не са от значение за постановеното въззивно решение. Въззивният съд не е правил свои фактически заключения относно размера на средствата, вложени в придобиване на движимите и недвижими вещи, съответно общата стойност на имуществото, което се отнема, а приел направо оценките, направени от първостепенния съд, като се е произнесъл в рамките на въззивната жалба, в която няма оплаквания в тази връзка. Оплакванията на К. във въззивната им жалба, разгледани от Варненския апелативен съд са: липсвали мотиви за възможността да се направи обосновано предположение, че имущесвото, чието отнемане се претендира, е било придобито пряко или косвено от оустановената престъпна дейност на М. К.; липсвала пряка или косвена връзка между установената престъпна дейност и придобиването на имуществото, предмет на мотивираното искане; не била оборена презумпцията за съвместен принос на съпругата, доколкото значителна част от имуществото било придобито в режим на съпружеска имуществена общност и при доказателства за получени от А. К. доходи от дарения от нейни близки и от отчуждено законно придобито имущество; неправилно не били кредитирани показанията на свидетелите С. Х. А. и М. К. К., че са разполагали със средства, които дарили на М. К., съответно 5000 и 11000 лв.; не били кредитирани от съда показания на свидетели, без родство със страните, за получени дарения от двете сватбени тържества в размер на 51 000 лв.; неправилно било прието за недоказано, че дарителите Д. К., Я. Н. Д. и Я. М. не са разполагали със средства, след като получили дарените от тях пари по договори за кредит, а ответницине не са имали задължение за връщане на парите; първостепенният съд не бил взел предвид, че А. К. получила още дарение от майка си – веднъж в размер на 2 600 евро, за което теглила кредит и втори път – в размер на 6000 евро; неправилно не били включени като доход от законен източник сумите от отчуждено в годините имущество; паричните средства, отнети по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД(отм.) не били налични и поради това не подлежали на отнемане; не следвало като разход да се приспадат средства за задгранични пътувания, защото не били заявени в мотивираното искане на Комисията и не били предмет на проверката. С оглед изложените съображения, неотносим към постановения от въззивния съд резултат, се явява и въпросът – “възможно ли е решенията да се основават на експертизи, които отразяват предположения за пазарна цена, без да се опират на действително получени цени, при конкретни реализирани сделки”. От друга страна, разглеждането на този въпрос не може да се обоснове с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се основават касаторите. Те не са изложили никакви мотиви относно наличието на допълнителното условие по цитираната разпоредба за допускане на касационно обжалване – цитирането на законовия текст „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”, както е изяснено изрично и в Тълкувателно решение І 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно. Независимо от казаното, следва да се посочи, че по въпроса има и формирана съдебна практика, включително по реда на чл. 290 ГПК – чрез съдебни експертизи по пазарни цени се оценява имуществото с оглед приложението на § 1, т. т. 2 ЗОПДИППД(отм.), винаги по пазарни цени се установява придобивната стойност на имущество при някои придобивни способи – напр. дарение, замяна; пазарната стойност на придобитото имущество се ползва като ориентир и с оглед преценката на съда за симулативност на цената, посочена в документите. Съставът на Върховния касационен съд приема, че вторият поставен въпрос „относно признаването на статута на съпружеската имуществена общност на имотите”, по съществото си е въпрос подлежи ли на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД(отм.) имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност между лице, спрямо което е признато извършване на престъпна дейност и неговия съпруг. Той не е разрешен в противоречие с тълкуването на чл. 10 ЗОПДИППД(отм.), дадено в цитираното решение на Върховния касационен съд – нормата повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпцията за принос на другия съпруг или, това е личното имущество на извършителя. Варненският апелативен съд е приел, че липсва какъвто и да е принос на А. К. при възмездно придобитото от нея и М. К. имущество по време на брака им. Този извод оборва презумпцията на чл. 19, ал. 2 СК, отм., съответно на чл. 21, ал. 2 СК от 2009 г. Във връзка с така изведения правен извод на въззивния съд и фактическите му заключения, на базата на които е направен, няма поставени материални и/или процесуалноправни въпроси. Въпросът коя норма следва да се приложи - § 1, т. 2 ЗОПДИППД(отм.) и или § 1, т. 7 ЗОПДНПИ, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Никога не е имало съмнение за действието във времето на материалноправните норми, така, че ясно е, че за мотивирани искания, отправени до съда по реда на чл. 28 ЗОПДИППД(отм.), доколкото не е предвидено нещо друго, приложение намират разпоредбите по отменения закон, според който имущество на значителна стойност е това над 60 000 лв. Нещо повече, изрично в § 5 на ЗОПДНПИ е разпоредено, че неприключилите производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД. Въпросът трябва ли да има основателно предположение за придобиването на имуществото от престъпната дейност, е включен и в последния повдигнат от касаторите въпрос, поставен в изложението – необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, по реда на § 1, т. 2 ЗОПДИППД(отм.). Разрешението в обжалваното въззивно решение по всички поставени въпроси не противоречи на Решение № 17/2011 г. по гр.д. № 462/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, на което се позовават касаторите, а и е съобразено с разясненията по Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, а именно: Необходимо е да има връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, като тази връзка може да е или пряка, или косвена (непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия). Тази връзка (пряка или косвена) може да бъде, както безспорно установена, така и основателно да се предположи. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за възможна връзка между причината и следствието. Казаното, в хипотезите на отнемане на имущество по ЗОПДИППД (отм.), значи, че може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм. ) и имуществото, чието отнемане се иска - с оглед вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Следователно, когато връзката не е безспорно установена, но може основателно да се предположи, предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД,отм. освобождава КОМПИ от тежестта да я установи по несъмнен начин. В случая въззивната инстанция е приела, че по делото има доказателства и те сочат логически на връзка между придобиването на имуществото от ответниците и престъпната дейност на М. К.. В тълкувателно решение е изяснено също, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) Във въззивното решение не е постановено нещо различно. Съдът е приел, че на отнемане подлежи само онова имущество, придобито в срока по чл. 11, ЗОПДИППД(отм.) щом връзка с престъпната дейност основателно може да се предположи и не е установен законен източник в придобиването. Във връзка с фактическите и правни съображения на въззивния съд, за наличието на предположение за връзка между установената престъпна дейност и придобиването на имущество и за неговата основателност, правни въпроси няма поставени. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторите следва да заплатят на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски - 3 620 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът