Определение № 288 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 10012 от 10.07.2017г. на Б. С. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. М. П. от АК-Б., против въззивно решение № ІІ-18 от 02.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 276/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, ГК, втори въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 2089 от 22.12.2016г., постановено по гр.д.№7101/2014 г. на Бургаския районен съд, е осъдено Военно формирование 32890-Б., с адрес гр. Бургас, м. „Атия”, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, да заплати на Б. С. Д. сума в размер от 1 850,98 лева, представляваща възнаграждение за положени от него 368 часа извънреден труд, през периода 30.03.2011г. до 30.07.2014г., вследствие на полагащите му се, но неползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и др. в поделение 22480-Б. и поделение 34590-Б., както и сумата от 34, 55 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата от 1 850,98 лева, за периода от 31.07.2014г. до 05.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2014г. до окончателното й изплащане, като в останалите им части над уважените до предявените размери и периоди, предявените искове за отхвърлени. Касационното обжалване е срещу въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените искове. Решението на въззивния съд в осъдителните части не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. За да се произнесе по допустимостта й Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора правни въпроси са свързани с това – в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил повече труд от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Позовава се на задължителна съдебна практика, която представя. Въпросите се явяват обуславящи изхода на делото и са свързани с образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с констатирана противоречива практика по тях на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика по тези въпроси. Предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС по посочените правни въпроси, настоящото производство е спряно с постановено по делото определение от 01.02.2018 г. във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, до постановяване на решение по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. На 11.02.2022год. по посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно решение №6/2017год. и основанието за спиране на производството по настоящото дело не е налице и същото е възобновено с определение от 23.02.2022год. Касационната жалба е допустима и е основателно искането за допускане на касационното обжалване: За да отхвърли частично исковете, въззивният съд е приел за установено следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б. С. Д. против Военно формирование 32890 – Б., с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати посочена сума след уточнение на претенцията и частично оттегляне в размер от 19 493,93 лева, представляваща стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положен от негова страна извънреден труд - фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.), за периода от 01.11.2001г. до 30.11.2001г. и за периода от 01.10.2004г. до 30.07.2014год., в размер общо на 4 432 часа, вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано от негова страна дежурство по график и др. в ответните поделения на ВМС към МО на РБ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2014г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 11 606,08лева върху главницата с начален момент – 01.06.2001г. С въззивното решение исковете са уважени в посочените по-горе размери, а за разликата до пълните претендирани размери и периоди, тези искове са отхвърлени като погасени по давност. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай в предвид обстоятелството, че договорът за военна служба на ищеца е прекратен на 30.07.2014год., то следва да се приеме, че на тази дата правото му да извърши компенсация с почивка се е трансформирало в парично вземане, като погасено по давност е правото на ищеца, възникнало преди 30.07.2011год., а като се отчете и четиримесечния срок след полагане на нарядите, в който работодателят следва да компенсира с почивка удълженото работно време, то съдът приема, че погасено по давност е правото на ищеца да заяви ползването на компенсации за дежурства, положени преди 30.03.2011год. При тези мотиви касационното обжалване следва да бъде допуснато, по поставените от касатора правни въпроси, свързани с това –в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил повече труд от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото и в случаите на прекратено служебно правоотношение и по отношението на които е налице и допълнително основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК с оглед на постановеното решение по тълк.дело №6/2017год. на ОСГК на ВКС и дадените с него разяснения, които са разрешение от въззивния съд в противоречие с дадените в тълкувателното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение