Определение № 1914 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 580/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. М. срещу решение №.504/5.11.25 по г.д.№.628/25 на ОС В.Търново в частта, с която, след отмяна на решение №.586/22.04.25 по г.д.№.1832/24 на РС В.Търново, предявеният от касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените с решение №.503/6.04.23 по г.д.№.825/222 на РС В.Търново мерки относно режима на лични отношения на бащата В. Д. В. с детето К. В. Д. е отхвърлен като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна В. Д. В. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието на база събраните по делото доказателства, в това число писмени, кореспонденция, свидетелски показания, изслушване на страните, социален доклад, че не са налице визираните в чл.59 ал.9 СК предпоставки за промяна на определения с решение по г.д.№.825/22 на РС В. Търново режим на лични отношения между ответника и сина на страните К. /роден ... ... .../-всяка първа седмица от месеца от 18ч в неделя до 18ч на следващата неделя; всяка трета седмица от месеца от 18ч в петък до 18ч в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два периода от по 15 дни; всяка четна година на Коледните празници от 17ч на 24-ти декември до 17ч на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 17ч на 30-ти декември до 17ч на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година за Великденски празници от 17ч в петък до 17ч на последния официално обявен почивен празничен ден; на рождения ден на бащата 19 май от 17ч до 9ч на следващия ден; на рождения ден на детето 13-ти септември бащата ще има право да присъства на тържеството по случай празника; чрез видеоконферентна връзка всяка трета седмица от месеца от 19ч до 19.30ч в сряда и всяка четвърта седмица от месеца от 19ч до 19.30ч в сряда и от 19ч. до 19.30ч в събота; по всяко друго време при договорка между родителите. Отразено е, че състоянието на детето е специфично и това е наложило преминаването му през медицински прегледи и издаване на решение на ТЕЛК, в което е посочено, че то има нужда от чужда помощ /с ЕР ТЕЛК от 31.01.23 му е определена 65% ВСУ без чужда помощ за срок 1г. при диагноза „Синдром на Аспергер“, а с ЕР ТЕЛК от 28.11.23-65% неработоспособност с чужда помощ за срок 2г./. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, обаче, че чуждата помощ е необходима не за да бъде подпомагано детето в чисто ежедневните му дейности като обличане, хранене и поддържане на лична хигиена, а в учебния процес и усвояването на знания и умения; тази помощ от страна на майката и нейния съжител се оказва чрез ползване на възможността да бъдат назначени за негови лични асистенти-но детето не е изцяло зависимо от помощта, която те му оказват като такива. Намерено е, че тази помощ може да се предоставя и от лица, които нямат качеството на асистенти-каквото лице е бащата /учител по история и география-както майката/. Безспорно е, че започването на обучение в начален курс е свързано с драстични промени в начина на живот и режима на всяко дете; по отношение на сина на страните те са още по-сериозни, доколкото той се нуждае от специален педагогически подход и допълнителна работа с ресурсен учител, психолог и логопед предвид специалните му образователни потребности; тази промяна, обаче, сама по себе си не може да обоснове автоматично промяна в режима на лични отношения между детето и бащата. От показанията на разпитаните свидетели не се установява, че определеният и спазван режим на лични отношения вече не е пригоден към новата ситуация, в която детето се намира /свидетелите Е., Т. и Д. не установяват обстоятелства, които да обосновават такъв извод; техните показания доказват най-вече, че между родителите е налице непримирим конфликт, който в известна степен влияе и върху отношенията им с детето/. Това, че майката е притеснена за детето до степен да направи опит да контролира отношенията му с бащата чрез подслушване на разговорите на детето (нещо, което тя потвърждава пред съда), би могло да се приеме за действие, насърчаващо родителско отчуждение, но само ако се е отразило върху отношенията между бащата и сина. В случая липсват доказателства детето да е осъзнало случващото се в конкретната ситуация и майката да е повторила опитите си за контрол над отношенията му с бащата. Предвид това съдът е възприел действията й като еднократен акт, продиктуван от силни емоции; реакцията на бащата в случая да отнеме устройството от детето и да преустанови контакта му с майката докато то е при него също според съда е продиктувана от силна емоция и не може да се счете, че той системно ограничава детето в контактите му с майката. По делото е установено, че в седмицата, през която К. е при бащата, майката го посещава и в училище и липсват данни бащата да е възразил срещу този контакт. Същевременно свидетелите не установяват конкретни факти, от които да следва извод, че посещенията при бащата при спазване на определения към момента режим на лични отношения влияят негативно върху състоянието на детето /макар съжителят на ищцата и майката на ответника да са заинтересовани от изхода на спора, техните показания не са противоречиви, нито в разрез с останалите доказателства; показанията на св. Е. в голямата си част представляват възпроизвеждане на споделени от ищцата факти и в тази част не са кредитирани; в останалата си част касаят откъслечни моменти, в които детето е проявило нежелание за контакт с бащата, и не могат да обосноват извод (особено с оглед специфичното му състояние), че сега действащият режим на личните им отношения не е подходящ/. От друга страна категорично и безпротиворечиво се установява от показанията на учителките на детето-св.С. и св.М. /които съдът е кредитирал, тъй като те наблюдават отблизо целия процес по образованието му и имат възможност да направят адекватна преценка на това как то се адаптира към новата за него среда и най-обективно отразяват действителната ситуация и положението му/, че то, въпреки специфичното си състояние, въпреки че се намира в сложна житейска ситуация /разделени родители, които имат свои семейства/, успява да се адаптира в изцяло новата за него училищна среда и да покаже напредък в обучението си; той се дължи в много голяма степен на усилията и на двамата родители-от които получава еднаква подкрепа /свидетелките не могат по никакъв начин да определят кога детето е при бащата и кога при майката/; освен това емоционалното му състояние е стабилно и няма прояви, от които да се изведе, че спазването на режима на лични отношения с бащата му влияе негативно-свидетелките единодушно посочват, че родителите проявяват засилен интерес към образованието и възпитанието на К., полагат усилия в това да го подпомагат, тези усилия дават изключително положителен резултат и това тяхно поведение е изцяло в интерес на детето и следва да бъде насърчено. Съдът се е позовал и на заключението на изготвения по делото социален доклад-според който детето се нуждае от пълноценен контакт и с двамата родители, и на представените пред въззивната инстанция писмени доказателства /медицинско направление за ТЕЛК и етапна епикриза и психологично изследване на К./ - които не привнасят нови факти, различни от установените пред първата инстанция-с тях се потвърждава наличието на заболяването и на затруднения в интелектуалното развитие, както и извода за необходимост от системен контрол и подкрепа. Психологичното изследване категорично потвърждава, че К. трудно приема промени, фрустрира се и постоянно пита за последователността на действията. В този смисъл според съда всяка промяна в ежедневната му рутина би довела до негативни последици за него. При това положение, след като при действащия към момента режим той няма поведенчески прояви, които да сочат, че този режим е непригоден към начина му на живот или че се отразява негативно на емоционалното и психическото му състояние, е намерено, че към настоящия момент не е необходимо изменението му. Предвид това, че детето има специални потребности и че и двамата родители полагат изключителна грижа и усилия да се адаптира и да усвоява адекватно на възможностите си учебния материал, то следва да продължи да контактува с тях по установения към момента начин. Това е изцяло в негов интерес, защото е важно да се чувства сигурно и подкрепяно и режимът му осигурява именно тази сигурност и подкрепа-така ще има възможност да получи и усети в най-голяма степен подкрепа и родителска обич и от двамата си родители, а в неговата ситуация това е от изключително значение; липсват данни, които да обосновават извод, че пътуването на детето от дома на бащата до училище създава неудобства или проблеми от каквото и да било естество. С оглед това съдът е заключил, че действащият към момента режим на лични отношения между бащата и детето е изцяло в интерес на детето и не следва да бъде променян - като същевременно интересът на детето изисква и родителите да загърбят своите лични конфликти и да преодолеят желанието един от тях да доминира изцяло в живота на сина им; в голяма степен те са постигнали един баланс и проявяват изключително висока родителска отговорност, което влияе позитивно на детето и това им поведение следва да се насърчи. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Съставлява ли промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК наличието на ново експертно ТЕЛК решение с вписана чужда помощ, започване на училище от дете със специални образователни потребности и назначаване на социални асистенти 5 дни седмично?“; 2.“Изменените обстоятелства по чл.59 ал.9 СК могат ли да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната ефективност?“ /ППВС 1/12.11.74, реш.№.29/4.04.19 по г.д.№.3138/18, ІV ГО, реш.№.331/ 1.11.13 по г.д.№.2181/13, ІV ГО/; 3.“Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на спора?“ /ТР 1/ 4.01.01, ОСГК/; 4. за тълкуване на висшия интерес на детето/чл.59 ал.9 СК/ Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото. Отговора му следва да се даде след обсъждане на събраните по делото доказателства и при съобразяване на особеностите на случая, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос практика не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност; поради това от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права; по вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма; могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н; във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото /ППВС 1/74/; за да се променят веднъж определените мерки е нужно още промяната да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочат на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при евентуално ново разрешение-т.е. необходимо е да са налице такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел - благополучието на детето, налагат изменение на първоначалното решение /реш.№.29/4.04.19 по г.д.№.3138/18, ІV ГО/. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът не е отрекъл възможността изменените обстоятелства по чл.59 ал.9 СК да съставляват обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната ефективност. Напротив-обсъдил е както каква промяна е настъпила от определянето на предходния режим, в това число освидетелстването на детето с ЕР ТЕЛК с чужда помощ, назначаване на майка му и съжителя й за негови лични асистенти и постъпването му в първи клас, така и доколко първоначално определените мерки са ефикасни при така променените факти, респективно налага ли се изменението им. Намерил е, че не е налице промяна в ефикасността на мерките – детето успява да се адаптира в изцяло новата за него училищна среда и да покаже напредък в обучението си; напредъкът се дължи в много голяма степен на усилията на двамата родители-и двамата го подкрепят, проявяват засилен интерес към образованието и възпитанието му, полагат усилия да го подпомагат и те дават изключително положителен резултат; същевременно емоционалното му състояние е стабилно и няма прояви, от които да се изведе, че спазването на режима на лични отношения с бащата му влияе негативно; от друга страна детето трудно приема промени, свикнало е с вече установения режим и всяка промяна в ежедневната рутина би довела до негативни последици за него. При това положение именно като е съобразил, че при действащия към момента режим няма поведенчески прояви, които да сочат, че е непригоден към начина на живот на детето или че се отразява негативно на емоционалното и психическото му състояние-т.е. същият е ефикасен, съдът е намерил, че към настоящия момент не е необходимо неговото изменение. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Във връзка с третия въпрос се цитира практика, съгласно която въззивната инстанция, при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, да достигне до свое собствено решение и изготви собствени мотиви, обосноваващи извода й. Съдът не се е отклонил от така установената практика. Неизброяването изрично на дадено доказателство не означава, че то не е било взето предвид. По делото е извършена съвкупна преценка на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора, съдът е посочил кои обстоятелства на база кои доказателства намира за установени и защо и кои доказателства кредитира и кои не и защо. Изложени са самостоятелни мотиви по релевантните факти и тяхното значение, на база на които са формирани съответните изводи. Следва да се има предвид, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес, да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят-от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства. В случая събраните доказателства са съобразени и обсъдени именно в контекста на горепосоченото задължение на съда за комплексна преценка-като са отчетени съдържащите се в тях данни както за допуснати и от двамата родители действия, които биха могли да бъдат възприети като насърчаващи родителско отчуждение, респективно ограничаване на детето в контактите с другия родител, така и причините, породили тези реакции; действителното състояние на връзката и контактите с всеки родител-независимо от някои проявени техни дефицити; постигнатият напредък благодарение на систематичната грижа и подкрепа и на двамата родители - независимо от изоставането /което не е по-различно и по-тежко от това на децата с подобни образователни потребности-според св.С., учителка на К./, стабилното емоционално състояние на детето и липсата на прояви, от които да се изведе, че спазването на режима на лични отношения с бащата му влияе негативно /като съдът изрично е посочил на база кои свидетелски показания и защо прави съответните изводи в тази връзка/; какво е значението на допуснатата в случая чужда помощ и защо е намерено, че в аспекта подпомагане в учебния процес-в който тя е необходима, бащата /учител по история и география/ може достатъчно адекватно да подпомага детето, в това число като се имат предвид и постигнатите резултати при досегашния режим. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. По въпроса за висшия интерес на детето е налице трайна и безпротиворечива практика, съгласно която легалното определение на „най-добър интерес на детето“ се съдържа в пар.1 ДР ЗЗДт и това е преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата; други относими обстоятелства; съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес на детето. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето-а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя; съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Той трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда; техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители /реш.№.29/4.04.19 по г.д.№.3138/18, ІV ГО, ППВС №.1/74, ТР №.1/13, ОСГТК, реш.№.26/2.03.10 по г.д.№.598/09, IV ГО, реш.№.291/7.11.12 по г.д.№.115/12, III ГО, реш.№.217/27.05.15 по г.д.№. 6851/14, IV ГО, реш.№.33/25.03.19 по г.д.№.1370/18, III ГО, и много други/. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки, нито е процедирала в отклонение от тях. Доколкото въпросът се задава в контекста на блокиране на задължителни социални и образователни услуги от съдебно решение, следва да се има предвид, че поставената диагноза на дете със специални образователни потребности, ЕР на ТЕЛК за предоставена чужда помощ, ползването на социални и образователни услуги, конкретните прояви, дефицити, постижения и нужди на съответното дете са различни за всеки отделен случай и при отчитането им трябва да се следва конкретен подход. Така е процедирал и въззивният съд. Извършил е съвкупна преценка на събраните доказателства и спецификите на конкретния случай – поставената диагноза синдром на Аспергер; ЕР на ТЕЛК за 65%ТНР чужда помощ; конкретното състояние и възраст на детето - неговите възможности и потребности - физически, психически и емоционални; дефицитите и постиженията му; способностите на родителите му и значението на подкрепата, съдействието и грижата, която и двамата полагат за развитието му; резултатите, които се постигат при досегашния режим; на кои негови нужди следва да се даде приоритет и ще се отрази ли режим на контакти, включващ работна седмица при бащата, на възможността детето да получи необходимото съдействие, което биха могли да му окажат майката и съжителя й като негови лични асистенти – като се има предвид, че бащата, също като майката, е учител по история и география и има възможност да полага адекватна грижа при подготовката за училище и се справя с това; опасността или вредата, която има вероятност да се причини на детето при промяна на режима на контакти-при съобразяване на трудното приемане на промени, нуждата от сигурност, предвидимост и последователност, вече изградения стереотип в отношенията с родителите, положителните резултати, които се постигат при досегашния режим, стабилното емоционално състояние и вече преодоляното предизвикателство от започването на училище в нова среда, липсата на прояви, от които да се изведе, че спазването на режима на лични отношения с бащата влияе негативно на детето – и на тази база е прието, че е в негов най-добър интерес досегашният установен режим на лични контакти да не бъде променян. Следва да се има предвид, че именно съдът е компетентния орган, който, на база всички събрани пред него в нарочното производство по чл.59 СК доказателства и изслушване на страните и детето, когато то е навършило визираната в закона възраст, да прецени какъв режим на контакти следва да бъде определен при установените дадености като най-подходящ и в интерес на детето. Възможностите за безплатно ползване на логопед, психолог и др., с оглед на които предвид изявлението на майката в с.з. на 20.02.25 е получено и решението на ТЕЛК за чужда помощ, по никакъв начин не се блокират от режим, при който една работна седмица детето, което е на целодневно обучение в училище, ще живее при бащата. Родителите могат да плануват посещенията при съответните специалисти според най-удобното за тях и детето време, а от друга страна детето не може да бъде лишавано от възможност да общува с баща си заради това, че в рамките на няколко работни дни няма да може да ползва услуга личен асистент за няколко часа-след като безспорно бащата може да изпълнява необходимата дейност по подпомагане, която асистентите извършват, като същевременно през така прекараното време заедно с детето ще се поддържа и развива връзката му с него и то ще може да чувства подкрепата му. От друга страна конкретното осъществяване на услугата личен асистент е въпрос на разпределение според индивидуален план график и съответно отчитане на отработените часове пред компетентния орган с оглед заплащането им, при което могат да се съобразят особеностите на съответния случай. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно. Само за пълнота следва да се отбележи, обаче, че и двамата родители, които са и педагози, следва, с оглед най-добрия интерес на детето им, да положат максимално усилия, в това число при необходимост и чрез квалифицирана професионална помощ, да възстановят комуникацията помежду си с нужното зачитане - поне на базово ниво с оглед съобщаване на важни за детето данни и осигуряване на максимален комфорт на същото, на възможност безпроблемно при нужда и желание то да общува по подходящ начин и с родителя, с който в момента не е в режим на контакт, като се манифестира уважително отношение към него. Това ще спомогне детето да не бъде допълнително натоварвано и затормозявано емоционално и да му се създаде подходящ психоклимат за развитие и концентрация върху нещата, които за него представляват предизвикателство-като се имат предвид и допълнителните трудности, пред които е изправено в сравнение с връстниците си, и полаганите изключителни усилия от него, от родителите и от учителите му, за напредък - които безспорно дават положителни резултати. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 600евро платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,