Определение № 4294 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител гл. юрк. А. В., срещу въззивно решение № 849 от 06.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1498/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1330 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7983/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, в обжалваните части, с които: 1. е осъдена КОНПИ да заплати на Р. Я. Н. сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинени в резултат на образувано срещу него гр. д. № 2134/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. № 435/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 971,05 лева – законна лихва за забава върху обезщетението на неимуществени вреди за периода от 23.06.2023 г. до 22.11.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба/, на основание чл. 2а ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД и 2. са отхвърлени горепосочените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева и за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 971,05 лева до пълния претендиран размер от 4855,25 лева, като неоснователни. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът обжалва решението в осъдителните му части. Счита, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа, че Комисията не следва да отговоря за вреди, тъй като производството по отнемане на имуществото на ищеца е било законосъобразно, евентуално присъденият от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е прекомерно завишен и моли да бъде намален. Сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Р. Я. Н. и контролиращата страна Окръжна прокуратура - Бургас не вземат становище по жалбата. Постъпила е насрещна касационна жалба от Р. Я. Н., подадена чрез адв. С. К., срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ и закона лихва за периода от 28.11.2023 г. до 22.11.2024 г. са отхвърлени, над присъдените суми до пълните предявени размери. Касаторът Р. Я. Н. счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба. Ответникът по насрещната жалба КОНПИ и контролиращата страна Окръжна прокуратура - Бургас не вземат становище по жалбата. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в сроковете съответно по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: По делото е установено, че процедурата по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. – Закон за отнемане на незаконно придобито имущество/, е инициирана след уведомление от Специализираната прокуратура от 08.08.2018 г., получено в Териториална дирекция - Бургас на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /по-късно преименувана на „Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество“/, за привличането в качеството на обвиняем на Р. Я. Н. по ДП № 45/2016 г. по описа на ГДБОП - МВР, по обвинение за това, че е участвал в организирана престъпна група с цел извършване на рекет, изнудване, палежи, ръководена от Д. Ж. Ж., като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК. Образуваното досъдебното производство срещу Р. Я. Н. е за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 и чл. 213, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 2, т. 2 и т. 3 НК. Повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1, т. 11 и т. 23 ЗПКОНПИ. С решение № 1559 от 21.08.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Досъдебното производство срещу ищеца е приключило с внесен на 19.03.2019 г. обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, по който е образувано НОХД № 1064/2019 г. по описа на този съд. С протокол № ТД03БС/УВ-8432/10.08.2018 г. е образувана проверка по реда на ЗПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в имуществото на ищеца. Проверката е започнала на 10.08.2018 г. и периодът й обхваща периода от 10.08.2008 г. до 10.08.2018 г. С решение № 1348 от 03.07.2018 г. на КПКОНПИ срокът на проверката е удължен до 10.02.2020 г. По искане на ЗПКОНПИ, с определение № 510 от 07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 435/2020 г. на Окръжен съд - Бургас е допуснато обезпечение на бъдещ иск върху имущество на Р. Я. Н., както следва: 1/ възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно: 10 кв.м. ид. ч. от поземлен имот е идентификатор..............................., целият поземлен имот с площ 1000 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с пазарна стойност на имота: 1000 лв., който имот е собственост на ищеца и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност; 2/ възбрана върху недвижим имот, а именно 1/70 кв.м. ид. ч. от сграда с идентификатор ........................, с адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ................., с пазарна стойност на имота: 2300 лева; 3/ запор върху лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 320“, с рег. [рег.номер на МПС], с рама № W., двигател № ................, светлосив металик, дата на първа регистрация 12.03.2004 г.; с пазарна стойност: 8100 лева; 4/ запор върху мотоциклет, марка „К.“, модел „ЗХ 10Р“, с рег. [рег.номер на МПС], с рама № ....., бял, дата на първа регистрация: 29.09.2011 г., с пазарна стойност: 13 500 лева, който мотоциклет е собственост на ищеца и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност; 5/ запор върху лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 ДИ“. с рег. [рег.номер на МПС], с рама № ........., сив металик, дата на първа регистрация 17.01.2008 г., с пазарна стойност 22 500 лева; 6/ запор върху депозит в лева № [банкова сметка], открит в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 7/ запор върху разплащателна сметка с дебитна карта в лева № [банкова сметка], открита в „Райфайзенбанк /България/“. Имуществото е запорирано до размера на цената на бъдещия иск – 198 461,33 лв. На 21.08.2020 г. по искова молба на КОНПИ против Р. Я. Н. и И. Ц. Д. е образувано гр. д. № 2134/2020 г. на Окръжен съд - Бургас за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 203 161,33 лева. Поискано е отнемане на следното имущество на Р. Я. Н.: 1/ сумата от 10 лева, представляваща паричната равностойност на 10 дружествени дяла от капитала на „Полифем“ ЕООД; 2/ сумата от 50 лева, представляваща паричната равностойност на 50 дружествени дяла от капитала на „Р. Е.“ ООД; 3/ сумата от 50 лева, представляваща паричната равностойност на 50 дружествени дяла от капитала на „Раклица 2015“ ООД; 4/ сумата от 50 лева, представляваща паричната равностойност на 50 дружествени дяла от капитала на „Бургас паметници“ ООД; 5/ 1/70 кв.м. ид. ч. от сграда с идентификатор ..................................; 6/ лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 ДИ“; 7/ сумата от 14 200 лева, представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ“, модел „760ЛИ“, с рег. [рег.номер на МПС]; 8/ сумата от 1000 лева, представляваща възстановени допълнителни парични вноски на собственика от „Р. Е." ООД; 9/ сумата от 1000 лева, представляваща вноска на каса от проверяваното лице по депозитна сметка; 10/ сумата от 12,68 лева, представляваща изплатени лихви по депозитна сметка; 11/ сумата от 17 317,52 лева, представляващи вноски на каса от проверяваното лице по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева; 12/ сумата от 32 231,60 лева, представляваща преводи от трети лица по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева; 13/ сумата от 9 448,20 лева, представляваща изплатени застрахователни щети по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева; 14/ сумата от 6 984,33 лева, представляваща извършени погасителни вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка в лева; 15/ сумата от 1505 лева, представляваща извършена погасителна вноска от проверяваното лице по потребителски кредит № .......................... от 12.10.2017 г.; 16/ сумата от 1404,02 лева, представляваща извършена погасителна вноска от проверяваното лице по договор за стоков кредит № CREX-10837720 от 14.07.2014 г. От Р. Я. Н. и съпругата му И. Ц. Д. се иска отнемане на: 1/ 210/1000 кв.м. ид. ч. от поземлен имот е идентификатор .............................; 2/ автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 320“; 3/ мотоциклет, марка „К.“, модел „З.“; 4/ сумата от 17 000 лева, представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на л. а. „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. [рег.номер на МПС]; 5/ сумата от 13 500 лева, представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ“, модел „520И“, с рег. [рег.номер на МПС]; 6/ сумата от 2400 лева, представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с рег. №А.; 7/ сумата от 3800 лева, представляваща вземане от „СИ 2015“ ООД, породено от извършени допълнителни парични вноски. Предявени са искания за отнемане на имущество от съпругата на Р. Я. Н.. С решение № 642 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2134/2020 г. на Окръжен съд - Бургас искането на КОНПИ е отхвърлено изцяло. Решението поправено и допълнено в частта на разноските с решение № 872 от 08.09.2022 г., постановено по същото дело. Съдът е приел, че в тежест на ищеца е било да установи наличие на значително несъответствие в имуществото на ответниците и техните доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи, което да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период /§ 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ/. Кредитирано е заключението на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза, според което съотношението на общо придобитото имущество от ответниците и нетния им доход възлиза на 38 835,23 лева, което под законовия минимум от 150 000 лева. С решение № 200 от 17.11.2022 г. по в. гр. д. № 374/2022 г. Апелативен съд - Бургас е потвърдил решението на окръжния съд със същите мотиви. С определение № 1820 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 535/2023 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Бургас. С Определение № 260087 от 12.07.2023 г. по ч. гр. д. № 435/2020 г. на Окръжен съд - Бургас е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск. Тоест, цялото производство по гражданска конфискация е продължило от 21.08.2020 г. до 23.06.2023 г. /2 години и 10 месеца/, а обезпечителните мерки са действали от 07.02.2020 г. до 12.07.2023 г. /3 години и 5 месеца/. Въззивният е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на държавата чрез процесуалния й субституент – КОНПИ, тъй като всяко искане за отнемане на незаконно придобито имущество, което се окаже неоснователно, представлява незаконосъобразен акт на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията. Изложил е, че Комисията е длъжна да извърши проверка, ако е сезирана по предвидения в закона начин, но не е длъжна да образува исково производство за гражданска конфискация, ако липсват законовите предпоставки за това. Във връзка с конкретните неимуществени вреди, които е претърпял ищеца, пред първата инстанция са събрани само свидетелски показания на Д. Р. К. – приятел на ищеца. Според съда липсват доказателства, които да сочат, че ищецът е претърпял вреди, различни от обичайните за подобни случаи. Действително ищецът няма как да не е претърпял известни притеснения поради това, че не е могъл да разполага с цялото си имущество по времето, през което са действали запорите и възбраните. Освен това се е притеснявал, че имуществото му ще бъде отнето от държавата. Но няма данни да е имал значими психически или физически проблеми във връзка с образуваното производство. Няма данни обстоятелствата около производството по гражданска конфискация да са били медийно разпространени, с което да са станали достояние на широк кръг от лица. Няма и данни отношенията на ищеца със семейството му да са значително засегнати в резултат на образуваното производство. Напротив, самият ищец признава, че се е притеснявал от неизречен укор от страна на съпругата си, а според разпитания свидетел синът на ищеца го е успокоявал, че имотите не са важни, важното е да е на свобода. Не се установи ищецът да е имал някакви професионални и бизнес намерения, които да не е реализирал, освен да инвестира пари във фирмата на съпругата си. Очевидно семейството е разполагало с източник на средства, с които да осигури съществуването си, тъй като все пак фирмата е функционирала. Няма ясни данни за пропуснати възможности за увеличаване на имуществото чрез продажба на запорирано или възбранено имущество – изнесените от свидетеля данни са крайно недостатъчни, за да се извърши такава преценка. Следва да се отбележи също, че и съдебните производства са приключили сравнително бързо, като се има предвид, че става дума за три инстанции. Вредите, търпени от ищеца, са в рамките на обичайните. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил и възрастта на ищеца /около 40 г./, размера на обезпеченото имущество, както и икономическата обстановка в страната към момента на производствата. На база на изложеното се е солидаризирал с първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата 5000 лева, именно върху която се дължи лихвата за забава – 971,05 лева, а в останалата част исковите претенции са неоснователни. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Касаторът КОНПИ е формулирал следните правни въпроси: 1. „По какъв начин и според какви обективни критерии, съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“; 2. „Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира?“ и 3. „Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?“. Излага, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, вторият въпрос е решен в противоречие с трайната съдебна практика, установена от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, Постановление 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС, както и решение № 945 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3026/2008 г. на ВКС, IV г. о. и третият въпрос е решен в противоречие с т. 11 от Постановление 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и множество решения по чл. 290 ГПК. Поставените от касатора въпроси са обуславящи, но не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос се отнася до изводите на съда, че Комисията отговаря по иска по чл. 2а ЗОДОВ, тъй като е длъжна да извърши проверка, ако е сезирана по предвидения в закона начин, но не е длъжна да образува исково производство за гражданска конфискация, ако липсват законовите предпоставки за това. Този извод е възприет в решение № 166 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г. о., тоест по въпроса не се разкрива допълнителния селективен критерии. Първият и третият въпроси се отнасят до критериите за определяне на справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ. По този въпрос е налице трайна и последователна практика на ВКС, съгласно която понятието „справедливост“ не е абстрактно, а преценката на съда е винаги конкретна. На обезщетяване подлежат обичайните неблагоприятни последици, които се намират в причинна връзка с гражданското производство по конфискация на незаконно придобито имущество-притеснение, несигурност, стрес, продължителност на делото и на наложените обезпечителни мерки, негативен отзвук в семейството и обществото, защото се иска отнемане на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност. Подобни по размер обезщетения са присъдени и в други сходни случаи – напр. с решение № 94 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 4316/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 125 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 3622/2021 г. на ВКС, IV г. о. Там е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено не само въз основа на външните проявления в психическото и емоционално състояние на ищеца, които неизбежно съпътстват производството по ЗПКОНПИ, но и с оглед социално-икономическите условия в страната и преките последиците върху начина му на живот. Не без значение е, че в производството не действа презумпцията за невинност и в доказателствена тежест на лицето е да установи законния произход на имуществото. Причинната връзка на обичайните вреди с неоснователното производство по ЗОПДНПИ, респ. ЗПКОНПИ в хипотезата на чл. 2а ЗОДОВ е очевидна и не подлежи на формално доказване /решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 99 от 20.02.2025 г. по гр. д. № 325/2024 г. на ВКС, III г. о./. Именно това разрешение е било съобразено от въззивния съд при постановяване на решението му. При съобразяване на събраните по делото доказателства е прието, че не са установени вреди над обичайните, които и сами по себе си не подлежат на самостоятелно доказване. Отчетени са сравнително младата възраст на ищеца и икономическата обстановка в страната към момента на продължителното обезпечително и исковото производство. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на КОНПИ. При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и на основание чл. 287, ал. 4 от същия процесуалния закон, не се дължи произнасяне по насрещната жалба на Р. Я. Н. и затова тя следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение