Определение № 60624 от 07.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 430/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] ЕИК[ЕИК] срещу решение №260061 от 03.11.2020 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №456/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 47 / 28.01.2020 г. по т.д. №942/2018 г. на ОС-Пловдив, с което са били отхвърлени исковете на общината срещу „Клинър“ООД ЕИК[ЕИК] за обявяване нищожността на сключения между страните споразумителен протокол от 07.01.2013 г. и на анекса от същата дата към споразумителния протокол към договора от 30.01.2008 г., с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на територията за обществено ползване, третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на [община] като сключени в противоречие със закона – основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД“ и евентуалните искове, предявени от същия ищец срещу същия ответник за обявяване нищожността на горните сделки, като сключени при заобикаляне на закона – основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК,. Ответникът по касационната жалба, в писмен отговора на същата, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски под формата на платено възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции в размер на по 5 227, 20 лева-за всяка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Между страните по спора е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка от 30.01.2008 г. с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на [община]. Възложител по него е бил ищецът, а изпълнител – ответникът „Клинър“ ООД, тогава с наименование „Титан – Клинър“ ООД, като договорът е бил сключен за срок от 10 години. Възнаграждението на изпълнителя е било определено с клаузите в чл. 9, ал. 1 и ал. 2, според които стойността на договора за 2008 г., в съответствие с приетата от възложителя оферта на изпълнителя, е 116 666 лв. без ДДС за 2008 г., за останалите години - до 56 943.65 % от МРЗ за съответната година без ДДС, като страните по договора задължително се съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на Общински съвет на Ивайловград, относно одобрените размер на такса смет и план-сметка за разходите по дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За всяка година на действие на договора, в отделно приложение страните посочват годишната стойност на услугите, съобразно приетата от Общински съвет план-сметка за разходите по дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.“ При действието на чл. 9 от договора, на 07.01.2013 г. между страните бил сключен Споразумителен протокол, в който, в съответствие с изискването по чл. 9 и определения с ПМС № 250/11.10. 2012 г. размер на минималната работна заплата (МРЗ), били определени годишната и месечните стойности на услугите, извършени от изпълнителя. Съответно на 07.01.2013 г. бил сключен и Анекс към договора, в който размерът на възнаграждението за извършената от изпълнителя работа за 2013 г. бил съобразен със стойностите, съответно посочени в Споразумителния протокол от същата дата 07.01.2013 г. На база изложеното съдържание на съответните уговорки, според въззивния съдебен състав, исковете на ищеца, уточнени с писмена молба от 16.08.2019 г., да се прогласи нищожността на Споразумителен протокол и Анекс от 07.01.2013 г., на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, или евентуално – на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД се явават неоснователни. Като преюдициален въпрос е било наведено и твърдението, че разпоредбата по посочения по-горе чл. 9 от договора също е нищожна – на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, поради несъобразяване с изискванията на възложителя по обществената поръчка, приключила със сключването на договора. Този правен довод, също е счетен от съда за неоснователен. По него са изложени съображения, че офертата на ответното дружество, по която впоследствие е бил сключен и договорът, е била съобразена с изискванията на възложителя по обществената поръчка. От съдържанието на „Ценова оферта“ – приложение № 5 в документите по обществената поръчка и съответно от това на Проекта на договора – Приложение по образец № 8 се установява, че в тях липсва забрана „стойността на услугата“ да бъде обвързана със стойността на МРЗ – като процент от нея, за времетраенето на договора. Размерът на минималната работна заплата се определя с Постановление на Министерския съвет, затова, докато този размер не бъде променен, също с Постановление на Министерския съвет, всички резултативни стойности, които се определят като процент от действащата за съответния период МРЗ, са били ясни, защото са определяеми. Този подход при определяне на възнагражденията при договори за изработка с продължителен период на изпълнение е принципно съобразен с разпоредбата по чл. 266, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, за съда, твърденията, че приетата от възложителя ценова оферта със съответната калкулация на елементите на ценообразуването за всяка от изпълняваните дейности е било „във вреда“ на възложителя, са несъстоятелни. Водим от изложеното, съдът е направил извод, че по отношение на уговорката в чл. 9 от договора, предпоставките за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с процедурата за приемането на оферти по действащия към 30.01.2008 г. ЗОП, не се установяват. Споразумителен протокол и Анекс от 07.01.2013 г., също не противоречат на забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП, ред. ДВ, бр. 37/2006 г., отм., поради което исковете, предявени на това основание, са счетени за неоснователни. По отношение на евентуално поддържаното в процеса основание за нищожност на Споразумението и Анекса от 07.01.2013 г. – по чл. 26, ал. 1 предл. 2-ро ЗЗД, съдът го е счел също за неоснователно. Според него липсва закон, чието заобикаляне да е било постигнато чрез сключването на тези две еднакви договорености, напротив, те са били в пряко изпълнение на уговорката в чл. 9 от сключения между страните договор, а при установеното съобразяване на тази разпоредба със закона, действащ към момента на нейното сключване, няма как да е налице закон, който можело да бъде заобиколен. По изложените съображения и главните и евентуалните искове са отхвърлени като неоснователни. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя-ищец не се формулират каквито и да обуславящи изхода по спора правни въпроси, а вместо това се навеждат същите оплаквания за незаконосъобразност, каквито са изложени и в КЖ. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010, а именно, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и че Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, както и че при липса на тези предпоставки, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не налице основание за допускане на касационно обжалване, поради неустановяване на общата предпоставка за това, съгласно чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на разноските: В полза на ответника по КЖ, следва да се присъдят разноски под формата на платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 5 227, 20 лева само за настоящото производство, установени от представения към отговора на КЖ договор за правна защита и съдействие. При липса на пререшаване на спора по същество е недопустимо, и то в производството по чл.288 ГПК, да се присъждат разноски, направени в производствата пред другите съдилища. Водим от изложеното, съдът