Определение № 134 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1128/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 37 от 05.02.2020г. по в.т.д. № 303/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 122 от 20.06.2019г. по т.д. № 244/2018г. на Окръжен съд - Русе, с което са уважени предявените срещу НЗОК от „Специализирана болница за активно лечение по физикална и рехабилитационна медицина „Медика“ ООД, [населено място], обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗО и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане по договор № 180354/ 17.02.2015г. на извършена, но незаплатена медицинска помощ в размер общо на 77 625 лева за месеците юли, август, и октомври-декември 2015г. и на лихва за забава върху всяка една от дължимите суми от датата на падежа до завеждането на исковата молба в размер общо на 21 542,13 лева. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.24, т.1 ЗЗО, чл.51 ЗЗО, чл.22, ал.2 ЗЗО, чл.23, ал.3, т.6 ЗЗО, чл.4 ЗБНЗОК за 2015г., чл.18, ал.1 от Методиката регламентираща първичните медицински и финансовоотчетни документи, чл.22 от Методиката, чл.21 от Методиката, чл.23, ал.1 от Методиката, чл.23, ал.2 от Методиката и при нарушение на процесуалните правила – чл.153 и чл.159, ал.1 ГПК. Претендира и направените разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касацията и ищец по делото, „Специализирана болница за активно лечение по физикална и рехабилитационна медицина „Медика“ ООД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира направените съдебно-деловодни разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел следното: Ищецът е лечебно заведение по смисъла на чл.9 от ЗЛС и в това си качество на основание чл.59 от ЗЗО е сключил на 17.02.2015г. индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, в съответствие с Националния рамков договор за 2015г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015г. По силата на договора ищецът-изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 ЗБНЗОК за 2015г., за акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по §7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015г., болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки по приложение № 5 към член единствен на Наредба №40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържанието, посочено съответно в приложение №16 /приложение № 2 от НРД за МД за 2015г., по посочени в договора 9 броя клинични пътеки. В договора между страните е уговорено, че ищецът е длъжен да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурените лица /чл. 1, чл. 5, т.1/; да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето и да осигурява условия, които гарантират спазването на тези права /чл. 5, т.14 и т.15/. В изпълнение на тези си задължения болницата - ищец е оказала болнична помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки по Приложение № 16 към националния рамков договор за медицинските дейности за 2015г. за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2015г. Оказаната болнична помощ в общ размер 77 625 лв., за която ищецът претендира, е извършена съгласно заключението на медицинската експертиза. Тази дейност ежедневно е била отчитана в РЗОК по електронен път. Установено е чрез експертиза, че претендираната от ищеца медицинска дейност за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2015г. в общ размер 77 625 лева е осчетоводена при ищеца съгласно Закона за счетоводството и НСС. С оглед на това е направен извод, че медицинска дейност, за която ищецът претендира плащане, е извършена реално и е част от пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и Националния рамков договор за 2015г., като тя е отхвърлена за плащане единствено на основание, че надвишава съответните месечни стойности, по Приложен № 2 към договора. Въззивният съд е счел, че ответникът дължи плащане на ищеца за оказаната от него болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2015г. в общ размер 77 625 лв. на основание на сключения между страните договор от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, аргументирайки се, че ищецът е извършил тези дейности, отчитайки законните права на здравноосигурените лица, които са потърсили лечение при него през посочените месеци на 2015г. и изпълнявайки своите задължения по договора. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗО, задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Предвид тази законова разпоредба и поетото задължение по чл. 1 от договора, сключен между страните за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015г., ищецът като изпълнител на болнична помощ не може да откаже оказването на медицинска помощ на здравноосигурени лица, при превишаване на стойностите, посочени в Приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 81 от Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията на този закон и на Закона за здравното осигуряване. В чл. 5 от договора, сключен между страните, са вменени задълженията на лечебното заведение при предоставянето на безплатна медицинска помощ на здравноосигурените лица съгласно условията в НРД за 2015г. В чл. 5, т. 10 от договора изрично е вменено задължение на изпълнителя на медицинска помощ да не изисква заплащане или доплащане на здравноосигурени лица за дейност, предмет на договора. Освен това е взето предвид, че нито Законът за здравното осигуряване, нито Националния рамков договор за 2015г., предвиждат възможност изпълнителят на болнична медицинска помощ, какъвто е ищецът, да поиска и получи заплащане за извършената от него дейност по отношение на здравноосигурени лица по клинични пътеки в предвидените от нормативните актове и договора обеми и видове, от друго лице. Следователно НЗОК е определена от закона като единствения платец на цената на оказаната болнична медицинска помощ от гарантирания пакет от здравни дейности. В посочените по-горе нормативни актове, както и в договора между страните, никъде не е предвидено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ ще оказва такава на здравно осигурени лица за своя сметка. Освен това съгласно чл. 3 ал. 3 от сключения между страните договор /клаузата не е променена с допълнителното споразумение от 8.04.2015г./ възложителят има задължение да заплаща определените с договор от 29.12.2014г. обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ. С чл.18 ал.1 т.1 от договора страните са уговорили, че възложителят заплаща на изпълнителя договорената в чл.1 ал.1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Тази клауза не е променена с допълнителното споразумение от 08.04.2015г. Предвид горното, съдът е счел, че ответникът няма основание да откаже заплащането на извършената от ищеца БМП в размер на сумата общо от 77625 лв. за месеците юли, август, октомври, ноември и декември 2015г. и дължи заплащането й на основание чл.3, т.3 от договора, като безпредметно е да обсъжда доводите за нищожност на клаузи от договора. Предвидените в договора и с измененията му с допълнителното споразумение, месечни стойности на болничната медицинска помощ, не изключват задължението за заплащане на извършената от лечебното заведение медицинска помощ. Възражението на ответника, че претендираната болнична медицинска помощ, не е отчетена по надлежния ред в НЗОК, респ. РЗОК, също е прието за неоснователно. Посочено е, че дейността е отчетена с ежедневно подаваните електронни отчети. В чл. 32 ал. 10 от договора е предвидено е самостоятелно основание възложителят да откаже заплащане на дейността, която не е подадена в ежедневните електронни отчети и не е приета от информационната система в НЗОК в сроковете по ал. 6 и ал. 9. С чл. 40, ал. 3 от договора изпълнителят е препятстван да отчете с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месец. С оглед на това, решаващият състав е счел, че възражението на ответника, че ищецът не представя документи за извършената надлимитна дейност, е неоснователно. Изложени са и съображения за неоснователност на оплакването на жалбоподателя, че не е налице забава на плащането. Съдът се е позовал на уговорката в чл.35 от договора, че плащанията на изпълнителя се извършват от РЗОК до тридесето число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията за които е предвиден друг срок в чл.31 ал.3 и 4. Претендираните дейности от лечебното заведение са били отчитани ежедневно пред НЗОК по електронен път и независимо, че се касае за дейности над стойностите по приложение № 2, ответникът дължи заплащането им в уговорения в чл.35 от договора срок. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1.1/ В конкретните случаи налице ли е императивна материалноправна норма, която следва да се приложи и без да е налице оплакване от жалбоподателя?; 1.2/ Императивни ли са разпоредбите на чл.24, т.1 и чл.51 от Закона за здравното осигуряване?; 1.3/ Императивна ли е разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г.?; 1.4/ Императивни ли са разпоредбите на чл.18, ал.1, чл.21, ал.7, чл.22, чл.23, ал.1 и ал.2 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ –Приложение № 2Б към чл.2 от ПС № 57 на МС от 16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 от Закона за здравното осигуряване?; 2/ Необсъждането и непроизнасянето по възраженията, съдържащи се във въззивната жалба относно решаващия мотив на първостепенния съд за нищожност на договорни клаузи, съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд?; 3/ До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл.20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се подменя действителната воля на страните?; 4.1/ При конкретно посочени във въззивната жалба противоречия на заключенията на вещите лица с доказателствата по делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си посочените противоречия?; 4.2/ Длъжен ли е въззивният съд при релевирани в жалбата конкретни оплаквания свързани с доказателствата по делото, да извърши самостоятелна преценка на същите, както и да обсъди в мотивите доводите и възраженията на страните по отношение на доказателствата?”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 102/01.08.2017г. по гр.д.№ 50254/2016г. на IV г.о. на ВКС, решение № 199/06.03.2018г. по т.д.№ 735/2017г. на І т.о. на ВКС, решение № 74/09.07.2019г. по т.д.№ 1698/2018г. по ІI т.о. на ВКС и решение № 88/11.06.2015г. по гр.д.№ 4559/2014г. на IV г.о. на ВКС. Съгласно решение № 169 / 16.02.2021г. по т. д. № 1916/2019г. на ВКС, II т. о., препращането на чл. 24, т. 1 и чл. 51 ЗЗО към чл. 45 ЗЗО сочи, че разпоредбите са свързани с видовете медицинска помощ, които са договорени в НРД и договорите с изпълнителите, а не с договорените лимити. В решението също е прието, че уговорената в сключен с РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на стойностите по приложение към договора, не е нищожна и не противоречи на чл.4, ал.1, т.2 ЗБНЗОК за 2015г. и на чл.29, ал.1 НРД за 2015г., но посочената договорна клауза няма за последица отхвърляне на плащането на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Посочено е, че уговорените в такъв договор клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойността на съответния месец в Приложение № 2, са нищожни като противоречащи на императивните норми на чл.4, ал.1, чл.55, ал.3, т.2, 5, 6 и чл.35, т.1 във вр. с чл. 26, ал.2 и чл.25 ЗЗО в приложимата редакция. С оглед така дадени разрешения от ВКС, въпроси № 1.1- 1.4 и № 2, не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като заплащането на дейностите е свързано с обхвата на гарантирания бюджет от НЗОК, а не с приложението на посочените от касатора правни норми, като произнасянето по поставените въпроси не би обусловила промяна на изхода на спора. Третият въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД не определя сам по себе си изхода на делото, тъй като видно от мотивите на решението, същият е обусловен на самостоятелно основание от посочените от въззивния съд законови разпоредби, уреждащи право на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, като изпълнителят на болнична помощ не може да откаже оказването на медицинска помощ на здравноосигурени лица, при превишаване на стойностите, посочени в Приложение № 2 към договора, в каквато насока е произнасянето и на ВКС в цитираното по-горе решение. Процесуалноправните въпроси № 4.1. и 4.2 също не могат да предпоставят допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като освен на счетоводните записвания, съдът се е позовал на неправомерността на клаузата от договора, възпрепятсваща отчитането на надлимитната дейност. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно пък би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение и не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, на ответника по жалбата и ищец по делото следва да се присъди заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 3166,02 лева с ДДС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение