Определение № 2849 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 532/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Л. К. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат София К. Н. срещу решение № 1260 от 10.11.2023 г. по в. гр. дело № 2985/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, X състав. С обжалвания въззивен съдебен акт въззивният съд е отменил решение № 2100 от 01.08.2022 г. по гр. дело № 8245/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I-9 състав в осъдителната му част, вместо това е отхвърлил предявения от Р. Л. К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД в частта за сумата 50 000 лв., потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 16.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и е осъдил ищеца да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сума в размер 1 452 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство, и сума в размер 4 654лв. – разноски по делото във въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че изводите на въззивния съд относно механизма на ПТП са неправилни и са изведени в противоречие със събраните по делото доказателства, като решението е основано на факти, които не са се случили. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е станал причина за настъпването на процесното ПТП. Поддържа, че от всички събрани доказателства се установяват механизмът на ПТП, причините за настъпването му и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ситроен К.“. Касаторът релевира доводи, че въззивният съд по своя субективна преценка е приел, че мотоциклетистът внезапно и с несъобразена скорост е навлязъл в лентата за насрещно движение, противно на данните по делото. Счита изводът на съда относно нарушението на ЗДвП и ППЗДвП от страна на мотоциклетиста за неправилен и прави оплакване, че не е конкретизирано кои разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП са нарушени. Излага, че обжалваното решение е неправилно поради несъобразяване на въззивния съд със събраните в хода на съдебното дирене доказателства, липсата на обстоен правен анализ на събраните доказателства, изграждането на субективни съждения, неосноваващи се на обективните данни по делото и необсъждане на конкретните правни норми, които водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Следва ли въззивният съд да допусне служебно нова експертиза /в светлината на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и/или да даде указания на въззивника-ищец, че не доказва фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, след като тълкува приетата в първата инстанция САТЕ по съвсем различен начин от първоинстанционния съд, както и при липса на доказателствени искания към въззивния съд, направени от страните?

2. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на въззивните жалбоподатели, посочени в жалбите им /в съответствие с правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК/ и какви са последствията на неизпълнението на това?

3. Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 – чл. 271 ГПК, след като съответната страна - въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се приемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК?

4. Следвало ли е САС, 10 състав да отхвърли иска на база на изводи, които са в пълно противоречие със събраните по делото доказателства без да съобрази обективните данни по делото?

5. При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо?

6. Следва ли при постановяване на решението САС, 10 състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?

7. Следва ли САС, 10 състав при постановяване на решението да отговори на въпроса налице ли е нарушение на чл. 25 ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил, който е предприел маневра завой наляво в момент, в който мотоциклетистът го е изпреварил правомерно от лявата му страна?

8. Правилно ли въззивният съд е направил изводи за нарушение на ЗДвП и ППЗДвП от страна на мотоциклетиста, без да са събрани доказателства за това?

9. Правилно ли въззивният съд е приел, че действията на водача на мотоциклета Р. К. са били неправилни съобразно разпоредбата на чл. 43, т. 2 ЗДвП?

10. Бил ли е длъжен мотоциклетистът да предвиди, че водачът на лек автомобил „Ситроен К.“ ще предприеме изненадваща маневра завой наляво в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, без да пропусне движещото се в съседната пътна лента МПС и едва тогава да предприеме завоя наляво?

Касаторът излага доводи в касационната жалба, че въззивното решение е очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Д. Ф. Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е формулиран правен въпрос от значение за решаване на дело, а са изложени аргументи по съществото на спора, които не са излагани в течение на производството. Прави възражение за липса на яснота по кой текст от чл. 280 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Подробни съображения по всеки от поставените въпроси излага в представен в срок писмен отговор. Поддържа становище, че ищецът не е доказал твърденията си относно механизма на настъпването на ПТП, както и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от приетата САТЕ, безспорно се изяснява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на касатора - ищец. Релевира доводи, че показанията на свидетеля К. Р., участник в процесното ПТП, изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Излага, че приетата по делото съдебна автотехническа експертиза изяснява механизма на ПТП, както и че изводите на въззивния съд са правилни. Ответникът претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно, че на 16.08.2019 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от застрахования при ответника водач К. Д. Р., и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № С 6284, управляван от Р. Л. К., както и че лек автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС] е имал сключена с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието.

Въз основа на представените констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство, заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетелите П. С. Н. и К. Д. Р. въззивната инстанция е приела, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД не е изпълнен, тъй като презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД е оборена от ответното дружество в съответствие с разпределената доказателствена тежест.

Съдебният състав е установил следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: мотористът се е движел праволинейно по [улица]в [населено място] в посока от [улица]към гара Искър, извършващ успоредно движение с попътния му поток от МПС и отляво на потока. Водачът на лекия автомобил „Ситроен К.“, движейки се в началото на колоната от МПС, е предприел завой наляво на кръстовището с [улица]. В този момент мотористът, движейки се отляво на колоната, изпреварвайки част от МПС в колоната отляво, също навлиза в района на кръстовището и настъпва удар между двете ППС. Приел е, че вина за настъпване на процесното ПТП има мотористът, който неспазвайки правилата за движение по пътищата, уредени от ЗДвП и ППЗДвП, е осъществил движение отляво на колона автомобили, като в район на кръстовище е навлязъл в насрещната лента за движение, внезапно и с несъобразена скорост. Ударът между моториста и лекия автомобил е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като същият, предприемайки завой наляво е имал възможност да възприеме само предната част от колоната от МПС, в която се е движел, както и движението на ППС в насрещното пътно платно, но не и движението на ППС, излизащи от задната част на колоната или движещи се успоредно с нея, но в насрещното платно.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че по делото не е доказано по безспорен начин неправомерното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпване на процесното ПТП, същият няма качеството делинквент, поради което предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и недоказан.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК - когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните процесуалноправни въпроси № 2 и № 5 се отнасят до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и при съобразяване на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС могат да бъдат обобщени и уточнени в един въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка дали уточненият релевантен процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с останалата константна съдебна практика на ВКС, формирана с множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

По отношение на посочения от касатора първи процесуалноправен въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В т. 1 от цитираното Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В т. 2 от същото тълкувателно решение е изяснено, че въззивният съд дава указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада на първоинстанционния съд и дадените от него указания. Във въззивните жалби не са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, които да обусловят извършване от въззивния съд на посочените във формулирания въпрос процесуални действия.

Посоченият трети процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, съгласно която разпоредба извън проверката за валидност и допустимост въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено при какви обстоятелства въззивният съд може да излиза извън ограничението по отношение на преценката за правилност, а именно при прилагане на императивна материалноправна норма, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Този въпрос не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, поради което по него обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол. Доколко установената от въззивния съд фактическа обстановка съответства на събраните доказателства е въпрос, относим към правилността на въззивното решение и преценката за обосноваността на съдебния акт може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

Останалите правни въпроси касаят проверката на правилността на въззивното решение и направените във връзка с тях оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Техният отговор е обусловен от обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установяване на фактическата обстановка и прилагане на съответните материалноправни норми, което не може да бъде извършено в производството по чл. 288 ГПК.

С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл. 290 ГПК.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не дължи държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение