Определение № 395 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г - ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, представлявано от Г. А., чрез процесуален представител адв. А. Б., срещу въззивно решение № 25 от 12.01.2024 г. по в. гр. д. № 892/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 432 от 22.06.2023 г., постановено по гр. д. № 672/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „Г - ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против Л. К. Г. искове с правно основание за чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6126 лева, представляваща недължимо платени суми по сметка на 04.03.2022 г. в размер на 2500 лева, на 05.03.2022 г. в размер на 2626 лева и на 09.03.2022 г. в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Л. К. Г., подаден чрез процесуален представител адв. Г. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: За установяване предаване на сумата от ищеца на ответника са представени 3 броя преводни нареждания за кредитен превод с наредител ищецът в производството – първото от дата 04.03.2022 г. за сумата от 2500 лева, като основание за превода е посочено по фактура; второто е от 05.03.2022 г. за сумата от 2626 лева, като основание за превода е посочено захранване на сметка и третото е от 09.03.2022 г. за сумата от 1000 лева, като основание за превода е посочено захранване на сметка. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ответникът, чиято е тежестта да докаже основанието за плащането, е установил наличие на договорни отношения между страните – чрез събраните от първата инстанция писмени доказателства – удостоверение за учредяване на дружество с ограничена отговорност, видно от което на 09.03.2022 г. е учредено във Великобритания „ДЖИ ЕНЕРДЖИ СОЛАР СИСТЕМС ЛИМИТИД“ с акционер Г. А. А., брой акции 1000; Фактура от дата 05.03.2022 г., издадена от „Фърст Формейшънс“ за сумата от 261,97 паунда относно регистрация на „ДЖИ ЕНЕРДЖИ СОЛАР СИСТЕМС ЛИМИТИД“ и друга кореспонденция между ответницата и „Фърст Формейшънс“ относно поставяне на апостил на удостоверението за учредяване на дружеството, както и чрез събраните от въззивната такава гласни чрез разпита на свидетелите Ю. П. и Д. Й.. Доказателство за това е признанието на факта на съществувала уговорка между страните, което признание на този факт е направено в молбата на ищеца по чл. 143, ал. 2 ГПК, депозирана пред районния съд, а именно – „…действително волята на управителя на „Г - ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е била дружеството да учреди търговско дружество в Обединеното кралство със сходен предмет на дейност и Л. Г. е получила мандат за регистрацията на търговско дружество в Обединеното кралство, в което „Г - ЕНЕРДЖИ“ ЕООД да бъде едноличен собственик на капитала, и като довереник тя не е изпълнила задължението си...“. В подкрепа на признание на този факт от страна на ищеца съгласно изискването на чл. 175 ГПК е обстоятелството, че част от преведената общо на ответника сума, а именно сумата в размер на 1000 лева е преведена на 09.03.2022 г., от която дата е и удостоверението за учредяване на дружеството с ограничена отговорност. В подкрепа на признание на този факт е и обстоятелството, че част от преведената общо на ответника сума, а именно сумата в размер на 2626 лева е преведена на 05.03.2022 г., от която дата е и фактурата, издадена от „Фърст Формейшънс“. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „За задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, вкл. събраните доказателства и доводите и възраженията на страните?“ и 2. „За начина по които съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – първият с приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50027 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 2353/2022 г. на ВКС, I г. о., решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС. II г. о. и решение № 113 от 17.10.2019 г. по т. д. № 2820/2017 г. на ВКС, II т. о., а вторият с приетото в решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 3719/2018 г. на ВКС, I г. о. и решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението процесуални въпроси. Същите са решени от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, посочена и от касатора. По всяко едно дело независимо от предмета му въззивният съд, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото. При спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. Не кореспондират със съдържанието на мотивите на решението твърденията на касатора за липса на обсъждане на доводите и възраженията му, както и за анализ на свидетелските показания. Окръжен съд - Благоевград е извършил анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил свои изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Съдът е приел показанията на свидетелите за достоверни и последователни в частта, касаеща смисъла на проведените между страните преговори и изпълнението на уговорките помежду им, в която част показанията са допустими. Решаващ мотив за отхвърляне на иска е признанието на ищеца-касатор в настоящото производство, че Л. К. Г. е имала мандат за регистрацията на търговско дружество в Обединеното кралство, в което „Г - ЕНЕРДЖИ“ ЕООД да бъде едноличен собственик на капитала. Дали изводите на съда са обосновани и решението е правилно е въпрос по същество и не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. В обобщение на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация Л. К. Г. разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение