Определение № 539 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 904/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Др.Д. като процесуален представител на [фирма] срещу решението на СГС от 08.ІІІ.2011г. по в.гр.д. № 807/2011г. Ответницата по касационната жалба Й. Л. М. от не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 08.ІІ.2010г. по гр.д. № 35951/2009г., с което са уважени предявените от Й. Л.М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не е било налице основанието по чл.328 ал.2 от КТ за уволнението на ищцата от длъжността „ръководител отдел по организация на труда”. Независимо от формалното посочване в наименованието, длъжността не включва трудови функции, свързани с ръководството на трудовия процес, предвид непредставянето от ответника на длъжностна характеристика и свидетелските показания, сочещи непротиворечиво, че на ищцата не са възложени ръководни функции. Съдът се е позовал и на три определения на ВКС. В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по въпросите „кои служители се включват в „ръководството на предприятието” и по конкретно дали длъжността „ръководител отдел по организация на труда” попада в приложното поле на чл.328 ал.2 от КТ” и „дали наличието на подчинени служители е критерий при определяне на длъжността за ръководна”, които били от значение за точното прилагане на закона. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай първият поставен от касатора въпрос не касае решаващият извод на въззивния съд, че ответникът не е установил по делото, а негова е била тежестта, че заеманата от ищцата длъжност е била ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ. Относимият въпрос във връзка с този извод е процесуалноправен, но такъв касаторът не е посочил като основание за допускане на касационно обжалване, а не е в правомощията на съда да стори това служебно /така ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. По втория въпрос не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,