Определение № 960 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 390/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника адв. В. Г. срещу решение № 2395/03.12.2015г. по гр.д. № 2961/2015г. на Софийски апелативен съд, 8 с., с което след отмяна на решение от 29.12.2014г. по гр.д. № 6838/2011г. на СГС е осъден касаторът да заплати на А. М. Гони Арамбийет, местожителство Кралство Испания сумата от 49 200 евро, на осн. чл.420, ал.1 вр. чл.421, ал.1 ТЗ и сумата от 2 443,33 евро на осн. чл.86 ЗЗД за периода 17.12.2010г.-27.05.2011г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба А. М. Гони Арамбийет, чрез пълномощника си адв. Т. Д. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за банков влог, както и че на 30.05.2006г. от сметка на вложителя е била изтеглена сумата от 49 100 евро. САС е намерил, че в срока по чл.367, ал.3 ГПК при липса на условия по чл.370 ГПК банката не е направила възражение, че сумата е предадена на пълномощник на вложителя, легитимиращ се за извършване на банковата операция с пълномощно. Единственото възражение по отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба е било за извършване на плащане на лице, което се е представило за вложителя с негов паспорт и което е подписало платежното нареждане. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд е приел представени извън преклузивния законов срок писмени доказателства: удостоверение от нотариус, че вложителят е упълномощил М. С. да го представлява пред банки и да открива и оперира със сметки, както и пълномощно от последната за преупълномощаване на баща й да я представлява пред офиса на банката в [населено място]. САС е изложил съображения, че ангажирането на писмени доказателства за доказване на възражения, направени след изтичане на срока по чл.367, ал.3 ГПК е недопустимо. Дори и да бъдат обсъдени те според въззивната инстанция съдържанието на пълномощното за преупълномощаване на Д. С. не включва правомощие същият да извършва теглене на суми от банковите сметки на вложителя. Апелативният съд е приел за недоказано редовно въведеното в процеса възражение на касатора, че плащането е осъществено надлежно на лице, което съобразно недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащане в качеството му на титуляр на влога. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Преклудира ли се правото на ответника да представи писмени доказателства в първото по делото с.з., ако не се е позовал на тях в отговора на исковата молба, но с тях се установяват факти, от които е изведено заявено в него възражение? 2/ В забава ли е длъжникът, ако няма определен ден за изпълнение или покана за плащане на кредитора? И двата въпроса са обосновани с осъществяване на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС както следва: по първи въпрос – с Решение № 163/17.01.2012г. по т.д. № 965/2010г. на ВКС, I т.о., а по втори въпрос – с Решение № 69/16.07.2015г. по т.д. № 1478/2014г. на ВКС, I т.о. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първи въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че представените в първото по делото с.з. писмени доказателства са относно обосноваване на релевирано с отговора на исковата молба, респ. с отговора на допълнителната искова молба възражение. Изрично САС е изложил мотиви, че тези нови писмени доказателства са във връзка с нови възражения, направени едва в първото по делото с.з. Следователно с така поставения от касатора въпрос апелативният съд не се е занимал, освен това крайният резултат от правния спор е обоснован и със съображение, че дори и да се обсъдят новите писмени доказателства, те не водят до извод за надлежно овластяване на лицето наредило теглене на процесните суми да извърши това разпоредително действие. По втори въпрос не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. САС е приел, че лихвата за забава върху главницата се дължи от датата на поискване – 17.12.2010г. Поради което настоящата инстанция намира, че решаващият съд е дал разрешение, че при липса на уговорен ден за плащане, длъжникът е в забава след покана – в който смисъл е нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД и създадената константна съдебна практика по приложението й. Цитираната от касатора съдебна практика е ирелевантна за приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по така формулирания втори въпрос, защото касационното обжалване по нея е било допуснато по друг въпрос – за проверка допустимостта на въззивното решение. Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд