Определение № 787 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 129/11.06.2024 г. по гр.д. № 134/2024 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 11/11.01.2024 г. по гр.д. № 157/2022 г. на Окръжен съд – Габрово, е отхвърлил исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), както следва: · от ответника Ф. Б. Ю. да се отнемат в полза на държавата 490 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лв., представляващи 90 % от капитала на „Явор 09“ ООД; 50 дружествени дяла, всеки на стойност 100 лв., представляващи 100 % от капитала на „Фади 2015“ ЕООД, и лек автомобил „Фолксваген“, марка „Пасат“, рег [рег.номер на МПС] (чл. 141 ЗОНПИ); · от ответника Г. Ф. Ю. да се отнеме равностойността на един апартамент в [населено място] (чл. 151 ЗОНПИ). Решението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Представляват ли „разход“ по смисъла на ЗОНПИ и следва ли като такъв да намери израз в анализа за определяне размера на несъответствието преминалите през системи за парични разплащания и през банковите сметки на ответника парични суми с неустановен законен източник, както и стойността на придобитото и впоследствие отчуждено движимо имущество, за придобиването на което не е установен законен източник на средствата, в случай че паричните средства не са налични в края на проверявания период, нито е установено да са преобразувани в друго имущество? и 2. Следва ли при определяне размера на несъответствието да участва недостигът на парични средства, получен при съпоставяне на доходите, приходите и източниците на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваното лице и членовете на семейството му, т.нар. „отрицателен нетен доход“? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответниците, ответници и по касация, Ф. Ю. и Г. Ю. възразяват, че въпросите нямат претендираното значение и решението е правилно. Техният адвокат И. Х. иска да му се определи възнаграждение за оказаното безплатно представителство и пред настоящата инстанция - чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. В решението въззивният съд е приел, че надлежната процесуална легитимация на страните произтича от това, че производството пред Комисията е било образувано поради привличането на първия ответник като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 2 НК - престъпление в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ, и искането е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото през проверявания период 31.03.2010 г. – 31.03.2020 г. имущество на първия ответник Ф. Ю., за което исковете са били отхвърлени, и да се отнеме/присъди паричната равностойност на един апартамент в [населено място], който вторият ответник/ненавършилото пълнолетие дете на проверяваното лице придобива през проверявания период, а впоследствие отчуждава с договор, противопоставим на държавата. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в установяване на „значителното несъответствие“ в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е необходимо да остойности по пазарни цени имуществото, което първият ответник и членовете на неговото семейство Х. А. – във фактическо съжителство на съпружески начала с проверяваното лице, и вторият ответник – тяхната ненавършила пълнолетие дъщеря, са придобили през проверявания период, но само това, което е налично в края на периода, а именно: 490-те дружествени дяла в „Явор 09“ ООД, 50-те дружествени дяла във „Фади 2015“ ЕООД и лекия автомобил „Фолксваген“, марка „Пасат“, рег. [рег.номер на МПС]. Така е получена общата стойност на това имущество 49 321 лв. Към нея въззивният съд е добавил 29 000 лв. - пазарната стойност на апартамента в [населено място], за който по делото е установено да е придобит през проверявания период от втория ответник, а впоследствие – отчужден с договор, който е противопоставим на държавата. Въззивният съд е заключил, че това е имуществото в смисъла по § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ, но след като е на стойност 78 321 лв. и не надвишава 150 000 лв., няма как да формира извод за значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ независимо от нетните доходи на ответниците по § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, като исковете са неоснователни. В имуществото по § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ въззивният съд не е включил лекия автомобил марка БМВ, закупен на 07.09.2011 г. и продаден от първия ответник на 09.09.2011 г. Сумата 54 000 лв. – пазарна стойност на автомобила към момента на придобиването и на отчуждаването, въззивният съд е отразил в анализа по § 1, т. 8 ДР, определяйки я на нула. Мотивирал се е с това, че автомобилът е бил отчужден с договор, противопоставим на държавата, на същата цена, на каквато е бил закупен. Въззивният съд не е включил в анализа паричните средства, преминали през системи за парични разплащания и през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството през проверявания период. Мотивирал се е с това, че те не са налични в края на периода. Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията в жалбата на КОНПИ срещу първоинстанционното решение, че за да определи размера на несъответствието, към отрицателната величина/недостигът на парични средства 128 461.75 лв., която се установява от извършената съпоставка на доходите, приходите и източниците на финансиране с размера на извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваното лице (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ), следва да добави като разход сумата 54 000 лв. – пазарната стойност на лекия автомобил БМВ към момента на отчуждаването му, както и паричните суми, преминали през системите за парични разплащания и през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на неговото семейство, които не са налични в края на периода, а така получената отрицателна величина да прибави към имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ. Мотивирал се е с това, че „нетният доход“ в смисъла по § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите, т.нар. „брутен доход“, над общия размер на разходите през проверявания период и изразява оставащите свободни, разполагаеми средства. Намерил е, че когато „брутният доход“ е отрицателна величина, е длъжен да приеме, че проверяваното лице и членовете на неговото семейство не са притежавали свободни разполагаеми средства, т.е. че „брутният доход“ е равен на нула. Случаят е такъв, но достатъчен аргумент за неоснователността на иска е, че имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., което е достатъчно основание, за да приеме, че е било законно придобито – арг. от обратното от § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос е обуславящ в частта, с която в решението е прието, че преминалите в 10-годишния период на проверката през системите за разплащания и банковите сметки на първия ответник парични суми, които в края на периода не са налични и за които не е било установено да са преобразувани в друго имущество, не представляват „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ и не участват в размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ. Приетото в решението е в пълно съответствие с нормативното тълкуване, на цитираните разпоредби от ЗОНПИ, извършено с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Изложеното изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението е в противоречие с една от изходните позиции на тълкувателното решение - в частта, с която въззивният съд е приел, че имуществото по § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ не включва стойността и на лекия автомобил БМВ, закупен на 07.09.2011 г. от първия ответник и продаден от него на 09.09.2011 г. Тълкувателното решение разяснява, че представлява имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ имущество (движимо или недвижимо), което е придобито през 10-годишния период на проверката, макар да е отчуждено по противопоставим на държавата – чрез възмездна сделка на трети лица, които не са знаели или не са могли да предполагат, че е незаконно придобито, и не са го придобили с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него. Ако такова имущество е незаконно придобито в смисъла по ЗОНПИ, на отнемане съгласно чл. 151 ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ подлежи неговата парична равностойност. Действително, в своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че изследването дали имуществото е незаконно придобито в смисъла по ЗОНПИ, съдът извършва едва след като установи значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, но след като в чл. 151 ЗОНПИ е възможността за отнемане в полза на държавата на имущество, което проверяваното лице или членовете на неговото семейство са придобили през проверявания период, но са отчуждили по противопоставим на държавата начин, това означава, че имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ включва и този актив. Констатираното противоречие обаче не извежда обусловеност на решението от втората част на първия повдигнат материалноправен въпрос. Това е така, защото дори в имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ да се включи и 54 000 лв. – пазарната стойност на лекия автомобил БМВ, имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ би възлязло на стойност 132 321 лв., т.е. също не би надвишило 150 000 лв. Последният материалноправен въпрос е обуславящ, но е решен в практиката на Върховния касационен съд. В решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. IV-то ГО и в р ешение № 732/12.12.2024 г. по гр.д. № 2652/2023 г. на ВКС, III-то ГО се приема, че съгласно § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на неговото семейство. Нетният доход е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни разполагаеми средства. Те могат да са нулева, а никога отрицателна величина. Приема се, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не представлява обогатяване на проверяваното лице, което да е налично, респ. не съставлява „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и не се прибавя към установеното налично имущество. Точно така е приел и въззивният съд. Настоящият състав споделя така установената практика на Върховния касационен съд и не съзира основание да я променя. По последния въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. В касационната жалба КОНПИ обжалва въззивното решение в частта по разноските: с която е било потвърдено първоинстанционното решение по определеното възнаграждение на адв. Х., осъществил безплатно процесуално представителство на ответниците пред първата инстанция, и с която въззивният съд е определил такова възнаграждение – чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Касационната инстанция намира, че в първата част следва да обезсили въззивното решение – искането е било за изменение/отмяна на първоинстанционното решение в частта по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Компетентен е първостепенният съд – арг. от чл. 248 ГПК. По реда и условията по чл. 248 ГПК въззивният съд е компетентен да разгледа искането за изменение на неговото решение в частта, с която и той е определил възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА за безплатно представителството на двамата ответници. По искането за определяне на възнаграждение поради безплатното представителство на ответниците от адв. И. Х. пред касационната инстанция (чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА): За да възникне правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА, е необходимо: 1) да е оказал безплатна правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1 ЗА и 2) насрещната страна да е причинила производството пред съответната съдебна инстанция с неоснователна или недопустима претенция – чл. 38, ал. 2 ЗА. Настоящият състав намира да е налице втората, но не и първата предпоставка по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА. В договора за правна помощ и съдействие с адв. И. Х. е вписано, че ответниците, ответници и по касация, са материално затруднени лица. Активите на имуществото, чието отнемане в полза на държавата КОНПИ претендира и което според въззивното решение е налично в края на проверявания период, е на стойност 49 321 лв. То е предмет/обект на обезпечителни мерки, наложени по искане на КОНПИ. И ма установена възможност в ЗОНПИ (чл. 119, ал. 1), но няма данни ответниците да са предприели необходимите действия съдът по обезпечението да разреши да се разпоредят с активи от имуществото си, за да заплатят възнаграждение на адвокат И. Х.. Правото им на защита, подпомогнато от адвокат, включително и в съдебното производство с предмет правото на държавата на отнемане на имущество по гражданскоправния ред в ЗОНПИ, има конституционно основание – чл. 56, вр. чл. 117, ал. 1 и чл. 134, ал. 1, изр. 2 от Основния закон. Разноските за адвокат в справедлив и обоснован размер (чл. 36, ал. 2 ЗА) са „неотложна необходимост“ в смисъла по чл. 119, ал. 1 ЗОНПИ. Изложеното изключва извода, че ответниците са материално затруднени лица, т.е. да не притежават имущество, с осребряването на което да заплатят възнаграждение за представителството си от адв. Х. пред касационната инстанция. От значение е и това, че пред касационната инстанция делото разкрива изключително ниска степен на сложност, а справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение е в нисък размер. Същото е прието в определение № 369/29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 184/2024 г. и определение № 1322/21.03.2024 г. по гр.д. № 3666/2023 г., а сходни са разсъжденията в определение № 194/25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 422/2018 г. и определение № 856/18.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6531/2014 г., все на ІV-то ГО на ВКС. При тези мотиви, съдът