Определение № 278 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 478/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. С. и Н. Д. С., и двамата чрез адв. Г. срещу определение № 50891 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1369/2022 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. С последното е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите против решение № 260208/02.12.2021 г. по гр. д. № 63/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260132 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 921/2020 г. на Районен съд - Дупница за отхвърляне на предявените от И. и Н. С. срещу Д. Н. С. искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. б. „а" и „в" ЗЗД - за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 91/03.04.2008 г. на нотариус с рег. № 431 и за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 95/16.10.2015 г. на нотариус с рег. № 058. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба е постановено по предявени от двамата жалбоподатели конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД за отмяна на процесните два договора за дарение на недвижим имот. Установил е, че съгласно приложените удостоверения за данъчна оценка на имотите, определената съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК обща цена на предявените искове възлиза на 3 020. 45 лв., т. е. цената на всеки един от исковете е под 5 000 лв. Развил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, постановеното по тези искове въззивно решение, не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба е счетена за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено. Обжалваното определение е правилно. Въззивното решение е постановено по искове за отмяна на дарение на недвижими имоти, обективирани в съответните нотариални актове. Предвид приложеното удостоверение за данъчната оценка на имотите, цената на двата предявени конститутивни искове (определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК) е общо 3 020. 45 лв., т. е. всяка от претенциите е с цена под 5 000 лв. (въпросът за цената на исковете не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК). Ето защо, предходният състав на ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение по въззивно гражданско дело с цена на всеки от исковете до 5 000 лв., което, по силата на императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е изключено от касационен контрол. Производството по такива искове е двуинстанционно. Като е приел, че касационната жалба, с която е сезиран не следва да се разглежда по същество и образуваното по нея дело подлежи на прекратяване, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което следва да се потвърди. Изцяло неоснователни са доводите в частната жалба за допустимост на касационния контрол, тъй като според страната целта на конститутивните искове е разрешаване със сила на пресъдено нещо материалноправния спор относно правото на собственост (или друго вещно право) върху недвижими имоти и затова въззивните решения по такива искове попадат в изключението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, макар цената им да е до 5 000 лв. Чрез упражняване на потестативното право, предмет на тези искове се цели предизвикване на правна промяна, която - при признаване на потестативното право на ищеца, настъпва с конститутивното решение по делото, докато предмет на исковете за собственост е самото вещно право, претендирано или отричано от ищеца. Между решенията по конститутивните искове и по исковете за собственост (установителни, осъдителни) няма и не може да има тъждество, което да обоснове наличие на изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (вж. в този смисъл определение № 332 от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2616/2019 г. на ВКС, IV г. о.), както се поддържа от жалбоподателите. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.