Определение № 596 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 479/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Н. В. – процесуален представител ищцата В. Й. Т., против въззивно определение №1518/07.7.2010 г. по ч.гр.д.№509/2010 г. по описа на П. окръжен съд, първи въззивен граждански състав. С частната касационна жалба се обжалва въззивно определение на П. окръжен съд, с което е отменено определение от 04.5.2010 г. по гр.д.№3257/2009. по описа на П. районен съд, г.к., с което е оставено без уважение искането на адв. Г. – пълномощник на Община С., област П. за присъждане на разноски по делото в размер на 800 лева, и В. Й. Т. е осъдена да заплати на Община С. сумата 800 лева – разноски по делото. В жалбата се излагат доводи и твърдения, че въззивното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът в настоящото производство – Община С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Тя обаче е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК “Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева”. В процесния случай от данните по делото е видно, че цената на всеки от предявените обективно съединени искове е под 1000 лева, съответно 693 лева и 207,90 лева. Освен това дори и сборът от двете претенции е по-малък от 1000 лева – 900,90 лева. По-малко от 1000 лева е и размерът на направените разноски – 800 лева. Поради това касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,