Определение № 4392 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3062/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 74776/03.06.2026 г. на Г. М. Г., чрез адвокат Г. Х., срещу определение № 10926 от 19.05.2026 г. по гр. д. № 5187/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Г. М. Г. срещу разпореждане № 20136817 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 75730/2016 г. на Софийски районен съд за връщане, като просрочена, на подадената от страната частна жалба срещу определение № 20121703 от 29.04.2024 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Въззивният съд е намерил, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, но неоснователна. Приел е, че определение № 20121703 от 29.04.2024 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П. К. (надлежно упълномощена с пълномощно на л. 445 от том I по делото), на 05.06.2024 г. на основание чл. 39, ал. 1, предл. второ ГПК. Едноседмичният преклузивен срок за обжалване е изтекъл на 12.06.2024 г. Частната жалба срещу това определение е подадена на 23.12.2024 г. – извън законоустановения едноседмичен срок. Обстоятелството, че посоченото определение погрешно е връчено повторно на жалбоподателя от въззивния съд на 18.12.2024 г., не може да обоснове извод за спазен срок за обжалване, тъй като сроковете за обжалване не могат да бъдат продължавани, по аргумент от чл. 63, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за неправилно. Излага, че когато съдът е извършил повторно връчване на акта на друг процесуален представител на страната, като изрично е указал възможността и срока за обжалване на постановения от него акт, и когато не е била подадена жалба при първото връчване, следва да се приеме, че е налице право на оспорване на акта от момента на новото му надлежно връчване. В изложението към жалбата Г. Г. сочи, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса: Ако страна в исковото производство има двама процесуални представители и съдебен акт по производството е връчен само на единия от тях, валидно ли е уведомена страната, и при последващо връчване на акта на другия представител тече ли нов срок за обжалването на акта, когато такава възможност е указана в самия акт, в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в определение № 634/11.11.2010 г. по ч. гр. д. № 517/2010 г., ІV г. о., определение № 60546/04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1737/2017 г., ІV г. о., определение № 527/19.07.2010 г. по ч. гр. д. № 464/2010 г., ІV г. о. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима. За да се произнесе, същият намира за установено следното: С определение № 20121703 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 75730/2016 г. Софийски районен съд е оставил без уважение молбата на Г. Г. за изменение на решение № 20114445 от 27.01.2024 г. по същото дело в частта за разноските. Определението е връчено на 05.06.2024 г. на адвокат П. К., редовно упълномощена от Г. по делото. Независимо от горното, въззивният съд е приел, че по делото не се съдържа информация за връчване на определение № 20121703 от 29.04.2024 г. на страните и на 21.11.2024 г. е разпоредил извършването на ново връчване. Същото е осъществено по отношение на Г. Г. на 18.12.2024 г., чрез адвокат Г. Х., и срещу определението е подадена частна жалба вх. № 25026515/23.12.2024 г. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Обжалваното определение е валидно и допустимо; същото не е очевидно неправилно. Жалбоподателят не е представил копия от визираните от него актове на ВКС, с които аргументира приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такива актове не се установяват и при извършената служебно от настоящия съд проверка. Същевременно е налице практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 425/07.06.2012 г. по гр. д. № 388/2012 г., ІV г.о., която настоящият съдебен състав споделя и с която атакуваният акт е съобразен. Съгласно нея повторното връчване на препис от акта, подлежащ на обжалване, не е основание да започне да тече нов срок за обжалване на същия. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,