Определение № 251 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ч., чрез пълномощника й адв. М. Х., против решение № 178 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 225/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 16.02.2009 г. по гр.д. № 6094/2009 г., с което са отхвърлени предявените от касаторката против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ и са присъдени разноски. Ответникът не е изразил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, касаторът поддържа, че въпросът по приложението на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ и конкретно- относно задължението на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.предварително да събере информация от работниците, които смята да уволни, е разрешен в обжалваното решение в противоречие с разрешението, дадено в решение № 186/2004 г. по гр.д. № 1830/2002 г., решение № 1077/1999 г. по гр.д. № 1147/1998 ж., решение № 91/2003 г. по гр.д. № 2750/2001 г., и трите на ВКС, ІІІ г.о., и решение на САС по кас.гр.д. № 704/2007 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението. Посоченият въпрос е от значение за изхода на спора. По приложението на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ има постановени решения по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер- решение № 492/17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г., решение № 853/17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., и двете на ВКС, ІV г.о., и решение № 247/23.06.2011 г. по гр.д. № 960/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., и следва да се съобразят. В тях е прието, че закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него, задължение на работодателя е да изиска сведения от работниците или служителите, които смята да уволни, като единственото изключение от принципа за обективния характер на закрилата е в случай, че работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Затова следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение