Определение № 60160 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2021 г.

ВКС18.10.2021 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от К. А. С. и Р. М. Х. срещу въззивното решение № 260034/17.03.2021 г. по в. гр. д. № 30/2021 г. на Търговищкия окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2403/2021 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [община], [улица], и Р. М. Х. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [община], [улица], да заплатят на М. И. М. с адрес: [населено място], [улица], разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 /триста лв./ лева. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 260034/17.03.2021 г. по в. гр. д. № 30/2021 г. Търговищкият окръжен съд е:

  • потвърдил решение № 160149/29.11.2020 г. по гр. д. № 352/2020 г. на Търговищкия районен съд в частта, с която е признато правото на М. И. М. по чл. 33, ал. 2 ЗС на заместване на купувачите К. А. С. и Р. М. Х. и изкупуване на 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ 4 733 кв. м. и начин на трайно ползване - за стопански двор, както и на 1/3 ид. ч. от построените в имота три селскостопански едноетажни сгради с идентификатори ..........., .............и ..............., с площ от по 267 кв. м., при условията на договора, сключен с н. а. № ...., том ...., дело № .../2020 г., за сумата 5 000 лева, при условие в едномесечен срок от влизане в сила на решението М. И. М. изплати на продавача В. Н. Н. продажната цена от 5 000 лева;
  • обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която на купувачите К. А. С. и Р. М. Х. е признато право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС върху закупената част от имота по н. а. № ..../2020 г. до заплащане на подобрения на стойност 18 778.30 лева и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК прекратил производството по делото в тази част.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е уважен, са подали ответниците К. А. С. и Р. М. Х., които са изложили оплаквания, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване чл. 281, т. 3 ГПК.

В частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

От ответницата по иска В. Н. Н. е получен писмен отговор със становище, че касационната жалба е допустима и основателна; писмен отговор е получен и от ищеца М. И. М., който счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, но е насочена е срещу въззивно решение, което не попада в обхвата на касационното обжалване и затова е недопустима по следните съображения:

Предмет на настоящото дело е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен и оценяем и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК цената му е в размер на данъчната оценка.

В случая е предявен и разгледан иск за изкупуване на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с данъчната оценка 7 913.60 лева, 1/3 от която възлиза на 2 637.87 лева, и на 1/3 ид. ч. от три селскостопански сгради, всяка от които е с данъчна оценка от 1431.50 лева /удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН]/28.02.2020 г. на [община] - л. 9 от първоинстанционното дело/. При това положение цената на иска е в размер на 4 069.37 лева /като сбор от 2 637.87 лева и 1431.50 лева/.

Цената, на която е постановено изкупуването, е равна на стойността на договора и е в размер на 5 000 лева.

Въпрос за цената на иска не е бил повдиган от ответника и от съда до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото - чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., при подадена на 12.05.2021 г. касационна жалба/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен и не попада в посочените изключения.

Съобразно с изложеното касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение с оглед цената на иска, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация М. М. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/31.05.2021 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.

Цитирани разпоредби

10