Определение № 676 от 15.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 659/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците И. С. И. и Й. Д. Т. чрез пълномощника им адв.Г. Г. от АК Ямбол срещу определение № 240 от 10.10.2012г. по ч.гр.д.№ 356//2012г. на Ямболския ОС, с което е потвърдено разпореждане на Ямболския РС за връщането на исковата молба на основание чл.130 ГПК-поради недопустимост на предявения установителен иск за установяване неистинността на частни документи-Протоколи от ОС на ЗК”У.”, [населено място]. Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа се, че разрешеният с него процесуален въпрос е свързан с преценката за прилагането на чл.124 ГПК, а определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. В частната касационна жалба няма формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода по делото. Липсва конкретно, точно и мотивирано посочване на значимия за изхода на спора правен проблем. Заявеният е общ и принципен, поради което съставът на ВКС не може да изведе и формулира общото основание за допускане на касационното обжалване от изложението по чл.284,ал.3 ГПК, нито пък да го уточни и конкретизира. При липса на формулирано общо основание за допускане на частната касационна жалба до разглеждане, съставът на ВКС не обсъжда въпроса за връзката му с допълнителната предпоставка, посочена по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по частната касационна жалба и съставът на ВКС, І Търговско отделение: