Определение № 348 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. С. срещу определение № 230/29.05.2018 г., постановено по частно гр. дело № 358/2018 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 672/18.04.2018 г. по гр. дело № 348/2018 г. на Великотърновския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба, подадена от жалбоподателката, и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, на насрещната страна по делото не се връчва препис от частната касационна жалба, респ. – тя няма процесуална възможност за отговор на същата. В изложението на жалбоподателката на основанията ѝ за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въпреки указанията на въззивния съд за съобразяване с разпоредбите на чл. 280, ал. 1 от ГПК, последните не намирали приложение в случая, тъй като се отнасяли само за въззивни решения, но не и за определения. В изложението се сочи и че оплакванията на жалбоподателката се свеждали до твърде съществено нарушение на съществени съдопроизводствени правила, предвид което се поддържа, че била налице „…очевидна неправилност на всички определения, а не на решения“. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, в която се съдържа уредбата на касационното обжалване на въззивните определения, изрично препраща към разпоредбите на чл. 280, ал. 1, и ал. 2 от ГПК, където са уредени основанията (предпоставките) за допускане на касационното обжалване на въззивните решения, т.е. – тези основания са едни и същи, а именно: когато с обжалвания въззивен акт (решение или определение) въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите му правните му изводи (ал. 1), и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, или в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (т. 1); решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (т. 2); или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (т. 3); или когато обжалваният въззивен акт (решение или определение) е вероятно нищожен или недопустим, или е очевидно неправилен (ал. 2). В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. I от тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в изложението на жалбоподателката по никакъв начин не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обуславящ решаващите правни изводи на окръжния съд в обжалваното определение, респ. – да съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното му обжалване; нито пък е наведено някое от допълнителните основания за това по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Както в изложението, така и в частната касационна жалба не са изложени и такива твърдения и оплаквания, които да сочат на вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно определение, нито пък на очевидна неправилност на същото; като и при служебно извършената проверка настоящият състав на ВКС не намира такива основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение