Определение № 262 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 29 от 10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 554/21.06.2013 г. по гр.д. № 7780/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „24 май”, със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор 55871.506.39.4 по КК на [населено място],[жк].

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

[община] е основала иска си на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..

Съдът е приел, че предмет на спора е сграда с идентификатор 55871.506.39.4, построена в поземлен имот, отреден за жилищно строителство по действащия план от 1968 г., в който са построени жилищни блокове и са извършени благоустройствени мероприятия в междублоковото пространство. Т. обслужва 425 потребители, построен е през 1981 г. отразен е в инвентарните книги на П”Електроснабдяване”-П. като Д.-сгради, машини и оборудване от 1.11.1982 г. и към 17.09.1991 г. А. е като държавна собственост през 1995 г., а като частна общинска собственост – през 2002 г.

Проследени са данните за образуване на [фирма] и е прието, че това е станало с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С. област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- П., следователно към момента на влизане в сила на З. държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение №20 / 02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21 / 29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС на [фирма].

При горните факти са направени следните правни изводи: обшина П. сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността и следва да установи, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на [община], а ответното дружество следва да докаже, че трафопостът е включен в капитала, уставния фонд или се води ва баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991 г.

Прието е, че няма доказателства, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината, а е установено, че обслужва 425 броя крайни потребители, намиращи се на територията на [община] и като вид енергиен обект е част от енергийната система на страната.

Изложени са съображения, че съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието “електрически мрежи” е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно, трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл. 2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело, не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв обект по ал.2.

Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./. По делото няма представени доказателства установяващи, че процесният трафопост съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на Общината, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно цитираните законови разпоредби, е държавна.

Съдът приел, че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. за уважаване на иска- трафопоста да не е вписан в баланса на дружеството. Съгласно разпоредбата чл. 12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”, т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл. 12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл. 2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергия и част от енергийния пръстен на страната, процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия, осъществяващи тази дейност.

Съобразена е практиката на ВКС по Решение № 150/07.05.2012г., по гр.д. № 1052/2011г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма, праводател на ответника, респективно в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г., не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Съдът отбелязва, че е достатъчно процесният имот да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, какъвто е настоящият случай, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З.. Съгласно решение, постановено на 28. 12. 1991 г. по ф. д. № 29869/1991г. по описа на СГС, [фирма] е регистрирано на тази дата, като в същото обаче е отбелязано, че съгласно чл. 15 от Разпореждане № 46 на МС от 7 ноември, то поема всички активи и пасиви на описаните държавни предприятия, комбинати, централи и т.н. Също така, съгласно практиката на ВКС, е достатъчно имота да е отразен в инвентарните книги, за да се счита, че същия е собственост на предприятието.

За неоснователно е прието направеното възражение, че текстът на § 7, ал. 2 от ПЗР на З., действал от момента на влизането му в сила през 1995 г. няма обратно действие. Тази правна норма представлява допълнение към разпоредбата на ал.1, поради което, макар и приета по – късно, то нейната цел е преценката на фактите и обстоятелствата към 17.09.1991 г., а не в по – късен момент. С тази разпоредба не се преотреждат с обратна сила вече уредени правни последици от юридически факти, а се доизяснява правилото на ал.1 на § 7 от ПЗР на З..

За неоснователно е прието и направеното възражение на представителя на [община] за редовността на счетоводните документи на ответното дружество, с оглед доказателствената им сила, тъй като съгласно чл.2 от Закона за електростопанството действащ от 1975г. до 1999г.– електрическите уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Само по разрешение на Асоциация „Енергетика“, отделни кооперативни и обществени организации са могли да придобиват и притежават енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди. [община] не е от категорията на посочените субекти. Според последвалия Закон за енергетиката и енергийната ефективност /чл.58 и § 67 ПЗР/ и сега действащия Закон за енергетиката /§4 ПЗР/, енергийните обекти следва да са собственост на юридически лица лицензирани да извършват дейности в енергетиката, поради което ответното дружество е собственик на енергийното съоръжение по силата на законовите разпоредби, а не с оглед счетоводните записвания.

К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:

1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора енергиен обект страда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон - 17.09.1991 г.,

2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа,

3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./

4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните Д., които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост;

5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания,

6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие

Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и по четвъртия въпрос, като последния се доуточнява от съда, а именно: действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация "Енергетика”. Отговорът на посочените въпроси във въззивното решение е обусловил изходът на спора, като касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..

Липсва основание за допускане на касациионно обжалване по останалите въпроси.

Първият, третият и петият въпроси не са свързани с правните изводи на съда в атакуваното решение, които са във връзка с това, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., както и че обекта е предоставен на електроснабдителното дружество по силата на закона, поради което без значение са счетоводните записвания.

По шестия въпрос касаторът счита, че има противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995 г. е от материалноправно естество и няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал. 1 на същата норма. Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г.-отм. и е част от каузалната практика на съдилицата. По въпроса за тълкувателния характер на нормата на § 7, ал.2 ПЗР З., поради което същата има обратно действие от влизане в сила на нормативния акт, който тълкува, е налице непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, сасно и решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение