Определение № 297 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6296/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. М. чрез пълномощник адв. И. Д. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 1302 от 04.07.2014г. по в. гр. дело № 1408/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което Е. С. М. (наследник на починалата в хода на делото К. М. М.) е осъдена да заплати на К. С. М. сумата 2437,55 лв. представляваща парична равностойност на престираните от нея грижи и издръжка по отношение на К. М. М. за периода 14.05.1991г. - 30.08.2001г. по сключен на 14.05.1991г. договор за покупко - продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 98, том ХІV, н. д. № 4461/1991г. на нотариус с районен на действие Пловдивски районен съд, развален с влязло в сила решение по гр. дело № 1773/2008г. на Пловдивски РС, ведно със законна лихва, считано от 14.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата и потвърдил решение № 3726 от 22.10.2012г. по гр. дело № 2785/2008г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до предявения размер на иска 7496,69 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 12 ГПК - въззивният съд като инстанция по същество, длъжна ли е да формира своите фактически и правни изводи като обсъди, анализира и прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните и да изложи мотиви по тях по свое вътрешно убеждение. Жалбоподателката се позовава на представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 12 ГПК - съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата Е. С. М. чрез пълномощник адв. А. Н. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставения правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие с представената от жалбоподателката съдебна практика. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жабоподателката съдебна практика, според която императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при съобразяване доводите и възраженията на страните, които имат значение за решаване но делото. Когато съдът формира вътрешното си убеждение в съответствие със съдопроизводствените правила, при спазване правилата на логиката, опита и научните знания решението е обосновано - налице е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други - не са се осъществели в обективната действителност. В този смисъл съдебни решения по гр. дело № 1163/2010г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1285/2012г., трето г. о., ВКС, гр. дело № 748/2011г., второ г. о., ВКС, гр. дело № 1084/2011г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С обжалваното решение, след извършен анализ на доказателствата по делото - писмени и гласни, като съдът е посочил на кои свидетели и за кои факти приема показанията за достоверни е приел, че ищцата е престирала в пълен обем грижи за прехвърлителката съобразно сключения договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за грижи и издръжка за периода от 14.05.1991г. до 30.08.2001г. Изложил е съображения, че след този период до смъртта на прехвърлителката, липсват доказателства за обема на положените от ищцата грижи в периодите, когато страните са живели в едно домакинство, което обстоятелство само по себе е преценено за не достатъчно да се приеме, че договорът е бил изпълнявам точно и в обем на уговорените грижи и издръжка, като основание за присъждане на паричния еквивалент по предявения иск за този период, като съдът е съобразил, че от м. април 2002 г. грижите за прехвърлителката са били поделени между ищцата и нейната сестра, конституирана като страна в процеса след смъртта на прехвърлителката, т. е. вътрешното убеждение на съда по изхода на спора е формирано съобразно посочената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 290 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.