Определение № 5208 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4318/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЧСИ С. П., с рег. № 874, с район на действие Окръжен съд – Хасково против определение № 374/18.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 236/2026 г. на Окръжен съд – Хасково. Ответникът по частната касационна жалба Й. Т. Г., не взема становище. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение № 234 от 03.02.2026 г. на Районен съд - Хасково, с което след прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на констатирани недостатъци, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК са присъдени разноски на ответника ЧСИ С. М. П., представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, в минималния предвиден размер само на 400 евро от установените като извършени и надлежно поискани от ответната страна разноски за адвокатска защита в размер на 5 000лв., с мотива, че на страната се дължи адвокатско възнаграждение по предявения иск за сумата от 2 600 000 лева - обезщетение за вреди, причинени от дискриминация и тормоз, от които 400 000 лева - обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи от поставяне в невъзможност за заплащане на задължение с наличните за публични продани имоти/ и 2 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди /причинени болки и страдания, тежко увреждане на здравето, причинено от тормоз, опасност за живота, поради причинени стрес и депресия/, доколкото същият е прекратен още на фаза преди насрочване за разглеждане в с.з, поради което дължимите разноски следва да се определят в размер по-нисък от поискания такъв, тъй като производството не е приключило с решение, по делото не са провеждани съдебни заседания с явяване на страните или пълномощници. Позовал се е и на факта, че процесуалният представител на ответника не е извършвал допълнителни действия извън подаване на отговор на исковата молба и на становища на ищеца. При определянето им е изходил, както от Наредба № 1/09.07.2004 г., така и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат. Въззивната инстанция не е споделила възражението на ответника адв. И., че съдът е следвало да присъди целия претендиран размер на адвокатското възнаграждение, тъй като нямало възражение за прекомерност на насрещната страна и делото било фактически и правно сложно. Посочил е, че делото не се е развило нито по фактите, нито по правото, не са правени доказателствени искания, нито са събирани доказателства. Приел е, че в подадената от Й. Г. молба вх. № 21345/28.11.2025г. е изразена волята му за въвеждане на такова възражение, откъдето и съдът е бил длъжен да го обсъди. Размерът на определения от първоинстанционния съд размер от 400 евро, го е приел за справедлив, който е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В изложението на касационните основания към подадената частна касационна жалба се твърди, че определението е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Сочи се въпрос, „допустимо ли е съдът служебно, без направено възражение за прекомерност от ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, да намалява платения от ответника адвокатски хонорар при прекратяване на производството поради връщане на исковата молба“. Обосновката на въпроса е в насока, че след като такова липсва, съдът няма право служебно да „брани “ интереса на ищеца, който дори не е успял да заведе редовно дело. Съдът е приложил закон, който изисква изрично искане на страна – чл. 78, ал. 5 ГПК, без такова искане изобщо да съществува в кориците на делото. Въпросът е относим към спора, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. Отговорността за разноски по делото е облигационно вземане, за тази страна, в чиято полза е отсъдил съда и задължение, в тежест на страната, в чиято полза не е отсъдил съда. Тази отговорност е обективна отговорност, установена от закона - чл. 78 ал. 1-4 ГПК и е в рамките на направените от страната и доказани по надлежен начин разноски. Съгласно чл. 78 ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение на адвокат е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може да присъди разноските в по-нисък размер, но не по-малко от дължимото минимално възнаграждение определение по чл. 36 ЗА респективно по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Спорният въпрос може ли съдът служебно да намали разноските следва да бъде разрешен по начина, който е намерил израз в разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК чрез даденото разрешение, а именно, че намаление на адвокатския хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово усмотрение и инициатива, а само ако има искане на насрещната страна. Заплатените разноски за адвокатски хонорар са израз на изпълнение на договорно /мандатно/ задължение на страната, чието материално право е предмет на съдебна защита и адвокат, осъществяващ процесуалното представителство по защитата по конкретно делото, поради което и намесата на съда по преценка от гл.т. на прекомерност на уговореното възнаграждение може да бъде реализирана, само и доколкото е поискана. В конкретния случай, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е изложил становище по предявените искове и е приложил договор за правна защита, пълномощно и списък на разноските. Прекратяването на делото е било извършено преди първото по делото съдебно заседание с определение № 2045 от 05.09.2025 г. по гр.д. № 662/2025 г. на ОС Хасково, поради неизпълнение на указанията на съда по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. С молба от 17.09.2025 г. ответникът е поискал допълване на определението, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв, което към настоящия момент е равностойността на 2 556,46 евро. В срока за отговор е постъпило становище на ищеца, в което е заявил неоснователност на молбата за допълване на определението за прекратяване на производството по делото, без изрично да е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът се е произнесъл служебно, без да е надлежно сезиран с подобно искане, поради което и постановеното определение, с което се присъждат разноски в редуциран размер се явява незаконосъобразно. Доводите на ответната страна Й. Г. биха имали отношение към спора, ако той бе упражнил правото си да поиска намаляване на разноските поради прекомерност. Поради изложеното, неправилен е решаващият извод на въззивния съд, според който към постановяване на определението по чл. 248 ГПК от първоинстанционния съд са били налице основания за прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото. Следва да се посочи, че съдът не е оправомощен да прилага цитираната разпоредба служебно, без да е сезиран с надлежно и своевременно направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК /например ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС; определения № 4460 от 21.09.2026 г. по ч. гр. д. № 3274/2026 г. г. на I г. о.; определения № 251 от 09.06.2010 г. по ч. гр. д. № 102/2010 г. г. на II г. о. и др./, която приема, че намаление на адвокатския хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово усмотрение и инициатива, а само ако има искане на насрещната страна. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като се постанови ново, с което се присъдят в полза на ответника в пълен размер направените разноски в първоинстанционното производство. Водим от горното, състав на ВКС