Определение № 113 от 29.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 242/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на И. С. Славчева - от [населено място], [община] и И. Д. А. - от [населено място] срещу Определение № 26 от 11.01.2016 г. по ч.т.д.№ 801/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 3828 от 10.11.2015 г. по т.д.№ 1491/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради невнасяне от ищците на 300 лв. - възнаграждение за назначаване на особен представител поради противоречие между представител и представляван: ищцата И. С. Славчева, е и управител на ответника [фирма] - [населено място], [община]. Жалбоподателите поддържат основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: когато имат противоположни процесуални качества на ищец и ответник собственик на дружествени дялове от капитала на О. и самото О., налице ли е хипотезата на чл. 29 ал. 4 ГПК, ако всяка от страните е упълномощила свой процесуален представител - адвокат и съдружникът - физическо лице не участва делото. Считат, че този въпрос ще допринесе за разглеждане на подобни дела според точния смисъл на ГПК и съобразно принципа на чл. 5 ГПК. Излагат съображения за неправилност на определението и искат същото да се отмени и да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място], [община] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено по иск по чл. 124 ал.1 ГПК на И. Д. А. и И. С. Славчева - съдружници в [фирма] срещу [фирма] за прогласяване нищожност на взетите решения от ОС на 05.05.2015 г. Изложени са съображения, че ищците не са изпълнили задължението да внесат 300 лв. - възнаграждение за назначаване на особен представител, като е налице противоречие между представител и представляван - ищцата И. С. Славчева е управител на [фирма]. По делото ищците са упълномощили адвокат Л. П. - АК - [населено място], а И. Славчева, като управител на [фирма], е упълномощила адв. Д. П. - АК - В. и поддържа, че с участието по делото на последния, като представител на ответника, не е налице противоречие между представляван и представител по чл. 29 ал. 4 ГПК, което да налага съдът да назначи особен представител на ответника. Искането за допускане на касационно обжалване по изложения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос е неоснователно. Въпросът налице ли е противоречие в интересите между представляван и представител, е конкретен за съответното дело, основан на обстоятелствата по делото и когато съдът констатира неизпълнение от ищците на задължението да внесат определените първоначални разноски за особения представител, производството по делото не може да продължи поради възпрепятстване да участва в делото назначен от съда особен представител. По тези въпроси частните жалбоподатели не излагат съображения, обосноваващи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Независимо от това поддържаното основание не е налице, тъй като по въпроса за приложението на чл. 29 ал. 4 ГПК е налице съдебна практика, за която не може да се приеме, че трябва да бъде променена, като погрешна, нито че е противоречива; не е налице непълнота или неяснота на законовата разпоредба чл. 29 ал. 4 ГПК, която да налага тълкуване в смисъл, различен от вложения. Поради изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение