Определение № 137 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 440/2012 г.
ВКС06.06.2012 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. М. Х. от [населено място] срещу решение № 49 от 02.03.2012 г. по в. гр. д. № 56/2012г. на Ямболски окръжен съд. Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Х. от [населено място] срещу решение № 49 от 02.03.2012 г. по в. гр. д. № 56/2012г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 683 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1365/2011 г. на Ямболски районен съд. С първоинстанционен акт е отхвърлен предявеният от И. М. Х. срещу С. Р. С. и П. Е. П., двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 5 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 07.11.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2011 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът – С. Р. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 08.05.2012 г. Ответникът – П. Е. П. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, цената на който е в рамките на законово установения лимит /левовата равностойност на исковата сума 5 000 евро е 9 779.15 лв. /. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение