Определение № 754 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2060/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, [населено място], представлявано от управителя И. П., чрез адв. А. М. от ХАК, срещу решение № 152/26.05.2024г. по възз.т.д.№ 520/2023г. на АС - Варна. С него е потвърдено решение № 44/16.06.2023г. по т.д.№ 2/2023г. на ОС - Шумен, с което „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай финанс“ ГмБХ, Германия, произтичащото от договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място], сключен между„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, като възложител, и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, като изпълнител, парично вземане в общ размер от 65 026.45лв., представляващо дължимата месечна вноска до 10.01.2020г. в размер на 60 209.68лв./ част от общото възнаграждение по договора в размер на 6 069 135.73лв./, заедно с неустойка за забава на месечната вноска в размер на 4 816.77лв., ведно със законната лихва върху сумата 60 209.68лв., считано от завеждане на исковата молба на 11.01.2023г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Решенията са постановени с участието на „Строителна механизация“ АД/н/ като трето лице-помагач на ищеца „Ар ти ай финанс“ ГмБХ.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Касаторът оспорва извода, че обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД не е довело до прекратяването му, съответно - до прекратяване по право на консорциума, в който е съдружник, заедно с ищеца. Намира, че този извод е направен при пълно неглижиране и непроизнасяне по аргументите във въззивната му жалба по отношение прекратяването на „Строителна механизация“ АД по силата на изричната разпоредба на чл. 252, ал.1, т.3 ТЗ и относно разликата между понятията „прекратяване“ и „заличаване“ на търговско дружество, съответно доводите, че прекратяване на посоченото акционернот дружество екс леге по силата на посочената законова разпоредба от момента на обявяването му в несъстоятелност води като последица до прекратяване екс леге на консорциума по чл.363, б. „в“ ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приел погрешно, че спорът е за заличаване на акционерното дружество като правен субект, за което не е имало спор, че не е извършвано. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът изобщо не е разгледал и обсъдил направените от него доводи и възражения, относими към легитимацията на ищеца, материална и процесуална, да претендира и получи процесното вземане в пълен размер. Релевира, че липсват мотиви и относно довода за прекратяването на консорциума, настъпило като пряка последица от прекратяване на съдружника - акционерно дружество, поради обявяването му в несъстоятелност. Настоява, че договорът за консорциум трябва да се приеме за прекратен по силата на закона от момента на прекратяването на обявеното в несъстоятелност акционерно дружество-съдружник, независимо че последното продължава да съществува като правен субект до заличаването му. Оспорва изводите, че въпросите за наличието или липсата на активна солидарност между съдружниците в консорциума са окончателно решени с влязлото в сила решение, с доводи, че във влязлото сила решение са уредени въпросите за солидарността при наличие на непрекратен договор за консорциум. Счита, че направените от съда изводи относно наличието на активна солидарност са напълно погрешни. В тази връзка касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил доводите, че ищецът няма право да претендира и да получи цялото дължимо по договора възнаграждение, поради настъпилото прекратяване на упълномощителните сделки по силата на чл. 41 ЗЗД, като последица от прекратяването екс леге на обявеното в несъстоятелност акционерно дружество и поради загуба от ищеца на качеството на водещ съдружник с прекратяването екс леге на консорциума, и няма право да претендира дела на другия участник в консорциума, тъй като не разполага с материалноправна и процесуалноправна легитимация за цялото вземане по договора. Същевременно поддържа, че ищецът не е доказал размера на дяла си от общата собственост на вече прекратения консорциум, поради което искът се явява недоказан и по размер. Същите доводи се поддържат и по отношение на претендираната неустойка за забава. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, наред с основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 по следни правни въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона/ чл. 252, ал.1, т.3 за АД, чл.93, т.3 за СД, чл.154, ал.1, т.4 за ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?

2. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество, поради обявяването му в несъстоятелност, и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/ гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници /2/ са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл 363, б. „в“ ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването екс леге на единия от съдружници консорциумът/гражданско дружество се прекратява по силата на закона?

3. Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество екс леге отпада и активната кредиторовата солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?

4. Към кой момент следва да се приеме за прекратен екс леге консорциум - гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници /2/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?

5. Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум - гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторовата солидарност в полза на лицата съдружници в консорциума гражданското дружество?

6. Доколкото вземането за възнаграждение, представлява обща собственост на съдружниците в консорциум гражданско дружество, дял, от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане се приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?

7. Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение/ в случая възнаграждението по договора/ противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?

8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество, поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?

9. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

С молба, вх.№ 19958/19.11.2024г. касаторът прилага списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства по опис за направени разноски за ДТ в размер на 30лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 8400лв.

С писмен отговор и приложение към него, подадени чрез адв.Е. Д., ответникът по касация „Ар ти ай финанс“ ГмБХ, Германия, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на касатора. С допълнителна молба, вх.№ 1738/29.01.2025г., прилага списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства по опис за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5852.12лв.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявените осъдителни искове от ищеца, дружество, регистрирано в Германия, основаващо активната си легитимация си на сключеното с неговата подпомагаща страна-АД/н/ споразумение по чл.357 ЗЗД от 11.09.2000г. за обединяване на стопанската им дейност и последвалото го възлагане на обществена поръчка и сключен договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място]. Осъдителните претенции са за парични вземания за възнаграждение и неустойка за забава, произтичащи от договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г., сключен между ответното дружество като възложител и консорциум/ гражданско дружество с двама съдружници, един от които е ищецът, а другият е неговата подпомагаща страна. Претендирано е договорно възнаграждение е за месечната вноска дължима до 10.01.2020г., ведно със законната лихва и заедно с договорна неустойка за забавеното й заплащане.

По делото е установено, че с влязло в сила на 06.01.2023г. решение по т.д.№ 67/2017г. на ОС – Шумен, постановено с участието на „Строителна механизация“ АД като трето лице-помагач на ищеца, по предявения от ищеца частичен иск ответникът е осъден да му заплати дължимите по договора от 08.01.2013г. месечни вноски за периода 01.01.-31.12.2015г., заедно с неустойка за забавеното им заплащане.

Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че с влязлото в сила решение между страните по предявения от ищеца частичен иск са установени общите правопораждащи факти на спорното материално право относно наличието на облигационно отношение между страните, възникнало въз основа на договор за изработка; извършването на възложената с договора работа и приемането й; постигането на определения с договора стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за заплащане на неустойка и предпоставките за заплащането й, валидността на договора за учредяване на консорциум, както и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците да претендира изпълнение по договора за изработка. Очертал е като спорни във въззивното производство въпросите относно активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира произтичащото от договора вземане в пълния претендиран размер, въз основа на довод, основаващ се на нововъзникнало, непреклудирано от формираната с влязлото в сила решение сила на присъдено нещо, обстоятелство – решение по чл.632 ТЗ по отношение на другия съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД. Произнасяйки се по този довод, съставът на апелативния съд е приел, че към момента на постановяване на въззивното решение „Строителна механизация“АД/н/ не е заличено от търговския регистър с решение по чл.735 ТЗ и продължава да съществува като правен субект, независимо от настъпилите с решението по чл.711 ТЗ правни последици, съответно сключеният между него и ищеца договор за консорциум не е прекратен. Изтъкнал е, че постановеното решение по чл. 711 ТЗ не включва в съдържанието си прекратяване на посоченото акционерно дружество, разпоредбата на чл. 252, ал.1, т.3 ТЗ визира само едно от основанията за прекратяване на АД, но не води до преустановяване на съществуването на дружеството с откриване на производство по несъстоятелност, и не са ангажирани доказателства за прекратяване на дружеството на друго основание. В обжалваното решение е посочено, че, както решението по чл. 630, съответно чл.632 ТЗ, така и решението по чл. 711 ТЗ не водят до прекратяване на дружеството и неговото заличаване като правен субект, а такива последици биха могли да настъпят евентуално само след влизане в сила на решение по чл. 735, ал.1 ТЗ, въз основа на което може да се регистрира заличаването му в търговския регистър, когато юридическото лице изгубва своята правосубектност, а до този момент, макар да не може да развива нова търговска дейност, то остава титуляр на своите права и задължения и е длъжно да довършва заварените сделки, освен ако синдикът не ги прекрати, съгласно чл.644, ал.1 ТЗ. Направен е извод, че обявяването на несъстоятелността на посоченото акционерно дружество не се отразява на правосубектността му, съответно не се отразява върху легитимацията на ищеца. Изтъкнато е, че по делото не са установени основания за прекратяване на консорциума нито съгласно приложимите норми на ЗЗД, нито съобразно клаузите от договора за учредяването.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009г., материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е включен в предмета на делото, да е обусловил решаващата правна воля на съда и да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая по отношение на въпроси от № 1 до № 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са осъществени изискванията на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обуславящи за крайния изход на спора. Решаващите правни изводи на въззивния съд са, че активната легитимация на всеки един от съдружниците да претендира изпълнение по процесния договор еустановена с влязлото в сила решение между страните по предявения от ищеца частичен иск за друга част от произтичащото от същия договор вземане. Отделно от това, въпрос № 2 е твърде общ и хипотетичен и по него не би могло да бъде даден отговор, който е общозначим, извън конкретиката на всеки спор, а въпроси № 3 и № 4 във формулировката си предпоставят, че с обявяването му в несъстоятелност дружеството – съдружник е прекратено, с което се прекратява и консорциумът/гражданско дружество, в което са съдружници с ищеца.

Въпроси № 5, № 6 и № 7 са израз на несъгласието на касатора с извода на въззивния съд за наличие на активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума-гражданско дружество, които при това са основани на преклудиращата сила на СПН на влязлото в сила решение. Правилността на тези изводи е предмет на същинския касационен контрол, но не може да обоснове допускането му.

По въпрос № 8 също не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване, тъй като е общо и хипотетично формулиран, не е обсъждан и не е обусловил изводите на въззивния съд.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по процесуалноправния въпрос № 9 произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Видно от мотивите на въззивното решение, в него са обсъдени относимите към спора твърдения, доводи и възражения на ответника. Правилността на направените изводи е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане наличието на въведените допълнителни предпоставки.

Не е налице приложното поле и на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Пряко от съдържанието на обжалвания акт не се установява твърдяната пълна липса на мотиви, обуславящи изводите относно доводите на касатора за последиците от обявяването в несъстоятелност на съдружника-АД и за преценката по отношение на активната легитимация на ищеца. Противно на неоснователно поддържаното от касатора, не се установява нарушение на посочените в чл.5-13 ГПК, чл.6, ал.2 и чл.121 КРБ принципи и изисквания .към справедливото правораздаване.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника се присъждат направените разноски за подаване на отговора на касационната жалба в претендирания и доказан размер от 5852.12лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: