Определение № 5 от 08.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 741/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П., И. Г. Я. и М. Г. П. чрез пълномощника им адв.С. М. срещу решение от 28.6.2011 г, постановено по гр.дело № 13117/2010 г на Софийски градски съд, ГК, Административно отделение, Трети „Г” състав, с което е оставено в сила решение от 25.5.2010 г, по гр.дело № 15797/2008 г на СРС, 42 състав.С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу [фирма] обективно съединени искове по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от 2736 кв.м от имот в землището на [населено място], м.”Л.”, нанесен в кадастрален лист № ..., .... като имот №..... по плана от.... г, който по сега действащия застроителен и регулационен план на [населено място], попада в У. ... от кв...., м.ж.к.”Л. ... и .. микрорайон”, иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на този имот в периода 16.6.2005 г-6.6.2008 г в размер на 9849, 60 лв, както и иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне сграда с временен статут, намираща се в процесния имот. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните части, нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторите сочат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.Подържат, че въпросите, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото са следните: следва ли да се счита за законосъобразно и не противоречи ли на Конституцията на РБ включването в капитала на дружество с държавно или общинско имущество при наличие на висящо производство по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи пред органа по възстановяване-Поземлената комисия или ОСЗГ.Противоречи ли разпоредбата на пар.11 от ЗПСПК на разпоредбата на чл.17 ал.3 и ал.5 от Конституцията на РБ относно неприкосновеността на частната собственост. Ответната страна взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор депозиран от пълномощника на дружеството-адв.Ш.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима - подадена е в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Относно наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. т.1 и т.2 от ГПК. Според разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая не са налице общите предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като изложението не съдържа формулиран материално правен или процесуално правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, а единствено възпроизвежда тези текстове на закона.Поради това изложението в тази част не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС положение, че съдът дължи отговор на ясно и точно формулирани въпроси, тъй като е недопустимо сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Със същото тълкувателно решение е прието, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК. В случая касаторите не се позовават на материално правен или процесуално правен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата, нe сочат на коя задължителна практика на ВКС противоречи въззивното решение и не представят доказателства за наличието на противоречива практика по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-влезли в сила съдебни актовеq в които са формирани противоречиви изводи по въпросите имащи значение за възприетия краен резултат. Следователно не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Така поставения от касаторите в изложението въпрос: следва ли да се счита за законосъобразно и не противоречи ли на Конституцията на РБ включването в капитала на дружество с държавно или общинско имущество при висящо производство по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи пред органа по възстановяване-Поземлената комисия или ОСЗГ, се свързва с наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Безспорно е прието в съдебната практика, че меродавният момент с оглед преценка за наличие на предпоставките за издаване решение на ПК или ОСЗГ за възстановяване собствеността върху земеделски земи е моментът на неговото постановяване, а не момента на подаване на заявлението, с което се инициира тази процедура.Налице е така също трайна и уеднаквена практика по прилагането на пар.11 от ДР на ЗПСК /пар.6 ал.6 от ДР на З./, която урежда хипотезата на конкуренция на права между бившите собственици и правата на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, в чийто капитал са включени подлежащи на възстановяване земеделски земи.Посочената разпоредба не е противоконституционна като противоречаща на нормата на чл.17 ал.3 и ал.5 от Конституцията на РБ, доколкото законовите разпоредби предвиждат друг ред компенсиране на правоимащите лица чрез обезщетяване по смисъла на ЗСПЗЗ. Следователно въззивния съд е приложил точно закона, по поставения въпрос е налице последователна практика, в това число и задължителна по чл.290 от ГПК, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,