Определение № 50250 от 11.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1266/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л. Голф Р.” АД /н./, [населено място], срещу решение №802/23.12.2021г. по т.д.№1033/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №261084/08.07.2021г. по т.д.№20/2020г. по описа на СГС, ТО, 15-ти състав, с което е признато за установено на основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, че ,„Л. голф ризорт“ АД /н/ дължи на „Ел Се Се Се“ АД, [населено място], Кралство Д., следните суми: 91 768,62 лева, представляваща лихви за забава, изтекли в периода от 22.06.2009г. до 24.01.2016г. върху главно вземане за връщане на продажна цена в размер на 134 412,46 лева, платена по развален предварителен договор от 19.03.2008г.; 17 402,08 лева, представляваща част от подлежащ на връщане задатък по същия предварителен договор - разликата между пълния размер на вземането за задатък от 22 402,08 лева и приетия размер на вземането от 5 000 лева, включен в одобрения от съда списък на приетите вземания; 20 409,81 лева, представляваща част от лихвите за забава, изтекли в периода от 22.06.2009г. до 24.01.2016г. върху главното вземане за връщане на задатък в размер на 22 402,08 лева - разликата между пълния размер на вземането за лихви и приетия размер на вземането от 1 469,67 лева, включен в одобрения от съда списък на приетите вземания; 15 309 лева, представляваща съдебни разноски, направени в производството по т.д. №1015/2009г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. К. жалбоподател счита, че представените от ищeца в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства не установяват извършването на изпълнителни действия по изпълнителните дела срещу длъжника, които да прекъсват давността. К. жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Ответникът по касация „Ел Се Се Се“ АД, [населено място], Кралство Д., не изразява становище по касационната жалба. Синдикът на „Л. Голф Р.” АД /н./, [населено място], А. Г. М., изразява становище, че липсват условия за допускане на въззивното решение до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните вземания са установени със съдебно решение по т.д. №1015/2009г. на СГС, влязло в сила на 10.11.2010г., а по изпълнителните листове, издадени на основание на това решение, било образувано изп. дело №20107170400847 на ЧСИ Р. Т.. Изтъкнал е като обуславящ за изхода на производството въпроса дали давността, която е започнала да тече от деня на влизане в сила на решението, с което длъжникът е бил осъден да плати претендираните вземания - 10.11.2010г., е била прекъсвана с предприети от взискателя действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, до деня на предявяването на вземанията в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ – 25.01.2019г. Приел е, че от събраните доказателства се установява многократното извършване от взискателя на действия за принудително изпълнение, всяко от които е прекъсвало давността в хипотезата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Като валидни изпълнителни действия е посочил: подаване на 5.04.2011г. молба до съдебния изпълнител с искане за овластяване за предявяване на иск по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на дъщерното дружество на длъжника „Л. хотел“ ЕООД; заявено с молба с вх.№4793/26.07.2012г. искане за налагане на запори върху регистрираните в КАТ моторни превозни средства на длъжника; заявено с молба вх.№2026/28.03.2013г. искане за налагане на запор върху общо седем сметки на длъжника в търговски банки, осъществяващи дейност в страната. Установил е също, че след изпращането на изпълнителното дело по реда на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК и преобразуването му от компетентния държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Балчик, по искане на взискателя с протокол от 7.08.2013г. е насрочен опис на недвижим имот в [населено място] - собственост на длъжника, като в периода от време след тази дата до 17.10.2017г., няколко пъти била насрочвана нова публична продан на недвижимия имот по молби на взискателя, с всяка от които давността е била прекъсвана. По тези съображения е заключил, че с всяко едно от изброените действия погасителната давност е била прекъсвана и към деня на предявяването на вземането петгодишният срок по чл.110 от ЗЗД не е бил изтекъл. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Касаторът се позовава на предпоставката по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство доколкото няма такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд