Определение № 772 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Тихомир Мичлов П. срещу решение №2218 от 16.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2353/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 25.03.2015 г. по гр.д. № 17655/2013 г. на СГС, 1 ГО, 14 ти с-в в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 30 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 19.05.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП виновно причинено от водача на тов.автомобил-влекач „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] Х. С. Х. / присъда по НОХД 471/13 на РС-Мездра/,чиято ГО на водач на МПС е била редовно застрахована от ответното застрахователно дружество. На ищеца са причинени тежки травматични увреждания, съгласно приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза,чието обезщетяване е определено в размер на пълнопредявения размер от 40 000 лева. Съдът, изследвайки механизмът на ПТП и в частност обстоятелството, че пострадалият също като водач на лек автомобил е бил спрял с 1,5 метра на пътното платно, а не отстрани в банкета и без да се обозначи със светлоотразителен триъгълник е приел, че поведението му е в нарушение на чл.94 ал.1 ЗДвП, относно правилата за престой на МПС извън населените места. Това, само по себе си е квалифицирано като съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и размерът на обезщетението е редуциран с ¼. По делото са нали+це данни в заключението на вещото лице, че шофьорът на товарния автомобил, причинил увреждането е имал видимост към спрялото МПС от 240 м., въпреки дъжда, доколкото това е станало в светлата част от денонощието. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на пострадалия и настъпилите вреди като предпоставка, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. По този въпрос е налице противоречие на отговора в обжалваното решение с този в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК :Р №159 /24.11.2010 г. по .д. №1117/2009 на Второ т.о., Р №169/28.02.2012 на Второ т.о. по т.д. № 762/2010 г., Р №206/12.03.2010. по т.д. №35/2009 г. на Второ т.о. и други. Следователно има основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. Касаторът не дължи държава такса,съгласно чл.83 ал.1,т.4 ГПК. С оглед изложеното, съдът