Определение № 39 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. С. против решение № 20285 от 03.08.2020 г. по гр.д.№ 235/2020 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 308 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 689/2019 г. на РС-Смолян, с което е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците М. Е. Ч. и С. Т. К. да премахнат построената тераса от южната страна на жилището им с идентификатор .... по КК на [населено място] и да възстановят фасадата на жилищната сграда в положението преди изграждане на терасата. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като съдът е следвало да конституира като задължителни другари всички етажни собственици, тъй като фасадата е обща част. Прави оплакване и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото не е съобразено, че терасата е изградена без строителни книжа, че не е изследвано дали не нарушава противопожарни изисквания. Счита, че СТЕ, на която се е позовал съдът е неаргументирана и непълна, а изводите на съда относно това, че няма неоснователни действия и пречки за упражняване правото й на собственост – за необосновани. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 и ал.2, пр. 2 и 3 ГПК, по четири въпроса, които ще се обсъдят по-долу. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е съобразено със закона, съдебната практика и установеното по спора. Считат, че цитираните от касатора решения са неотносими към настоящия спор, а въпросите – че не определят изхода от спора, защото не е установено, че терасата създава твърдените пречки на ищцата да упражнява правото си на собственост, а довода за неспазване на противопожарните изисквания не е заявен в исковата молба, поради което по него не са събирани доказателства от РС. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на апартамент с идентификатор .... по КК на [населено място], а ответниците са собственици на стоящия от изток апартамент с идентификатор .... Ответниците са изградили пред своето жилище тераса от дървена конструкция с железни профили, закрепени във фасадата на сградата пред тяхното жилище, като за целта са направили отвор в панела под единия от прозорците на стая от жилището им, за да отворят врата към терасата. Панелът в тази част не е носещ. Терасата е направена без строителни книжа. За направата й, писмено съгласие са дали ищцата и други етажни собственици съответно на съседните апартаменти № ...., ...., .... и .... СТЕ и направеният от съда оглед са установили, че терасата на ответниците не се допира до терасата на ищцата и не застрашава конструкцията на сградата и на терасата или жилището на ищцата, не е причина за пукнатината в средата на плочата на терасата й и не пречи на огряването от слънцето от три посоки, тъй като первазът на новоизградената тераса е по-ниско от перваза на терасата на ищцата. От СТЕ и от огледа, проведен от съда се установява и че няма вибрации при ходене по новоизградената тераса, че от нея не се вижда в стаята на ищцата и само частично се вижда на терасата й. При санирането на блока през 2017 г. е констатирано наличието на терасата и е отразено запазването й в документите по санирането, извършено по Национална програма за енергийна ефективност. Извършеното саниране е въведено в експлоатация с удостоверение от 24.07.2017 г. С писмо № УТ.000794 от 18.05.2018 г. до ищцата, в отговор на подадена от нея жалба, е констатирано, че отвора във фасадата е съобразен при одобряване на книжата за саниране на сградата, а новоизградената тераса не възпрепятства осветяването на жилището, а причина за това да е по-тъмно е остъкляването на нейната тераса. По твърдения на ищцата, тя е остъклила терасата си през 2016 г. Въззивният съдът е приел, че са останали недоказани твърдените от ищцата пречки да упражнява правото си на собственост: никакви греди от новоизградената тераса не са захванати и закрепени на плочата на терасата на ищцата и не влияят върху конструкцията й, няма причинна връзка между изграждането на терасата и пукнатината в плочата на терасата на ищцата, не се вижда от терасата на ответниците в жилището на ищцата, а и в част от терасата й. От свидетелските показания е направен извод, че на терасата не си играят децата на ответниците, които са на 7 г. и на 17 г. и не е установено на место пода на терасата да вибрира при ходене. В изложението към касационната жалба се твърди недопустимост на решението и във връзка с това е формулиран въпроса: при предявен иск по чл. 109 ЗС, с който се иска премахване на преустройства на собствен обект, който се намира в сграда – етажна собственост, при който се завземат нейни общи части /фасадата на сградата/ следва ли в производството да бъдат конституирани като задължителни другари всички собственици на отделните обекти в сградата. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 63/19.07.2016 г. по гр.д.№ 5655/2015 г., Р № 123/21.06.2013 г. по гр.д.№ 940/2012 г. ІІ гр.о. и ТР № 31/1984 г. на ВС. Решение № 63/19.07.2016 г. по гр.д.№ 5655/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о. е имало за предмет друг въпрос. В него е цитирано решение № 307 от 29.06.11 год. по гр. д. № 1210/10 год. на І г. о. на ВКС, с което е прието, че когато по реда на чл. 109 ЗС се иска премахване на сграда в режим на етажна собственост всички собственици на отделни обекти в нея са задължителни другари и следва да бъдат конституирани като ответници, като условие за допустимостта на производството по предявения иск. Фактическата обстановка и искането по настоящото дело са различни, защото не се иска премахване на сграда – етажна собственост, т.е. такава със самостоятелни обекти на правото на собственост, чийто собственици не участват в производството, а премахване на тераса, която е присъединена към жилището на ответниците при което те са пасивно легитимирани по предявеният иск. Останалите етажни собственици не са задължителни другари, тъй като техни самостоятелни обекти не се засягат, както е в случая с цитираното решение, а част от тях са дали и съгласие за направата на терасата от ответниците, каквото е дала и ищцата. С другото цитирано от касаторката решение № 123/21.06.2013 г. по гр.д.№ 940/2012 г. ІІ гр.о. на ВКС е даден отговор на въпрос „допустимо ли е по иск с правно основание чл.108 ЗС с предмет недвижим имот, за който е въведено в процеса твърдение, че е обща част, етажна собственост, която не е юридическо лице и при липса на решение на общото събрание, собствениците на самостоятелни обекти от етажната собственост да се представляват от управителя”. Поставеният въпрос е неотносим към предмета на настоящия иск. Ищцата твърди, че ответниците и пречат да упражнява правото си на собственост върху собствения си апартамент, поради което предявява иск по чл. 109 ЗС, т.е. предмет на защита е правото на собственост върху самостоятелен обект от етажната собственост, а предявеният иск е по чл. 109 ЗС. Отделно от това, цитираното решение касае представителството на етажните собственици при иск по чл. 108 ЗС за защита общите части на етажната собственост. Поради това, че казусите по двете дела са различни, както и поставените въпроси, цитираното решение е неприложимо към спора. С ТР № 31/1984 г. на ВС се разглежда въпросът за допустимостта на иска по чл. 109 ЗС Разяснено е, че дори когато е реализирано строителство със надлежни строителни книжа, но то смущава или пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, искът по чл. 109 ЗС е допустим, защото в исковото производство съдът може да извършва косвен съдебен контрол на административните актове, свързани с реализирането на строителството. С въззивното решение не е прието, че иска е недопустим. В този смисъл този задължителен тълкувателен акт е неотносим към настоящия казус. Следващият въпрос касае задължението на съда да обсъди всички доводи и твърдения на страните в първоинстанционното и във въззивното производство. Съдът е изпълнил това задължение, поради което този въпрос, като некореспондиращ на мотивите на обжалваното решение, не е основание за допускане до касация. Следващият въпрос е: използването на общи части / фасада/ не по нейното предназначение представлява ли неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Този въпрос не определя изхода от спора, Съгласно задължителното за прилагането от съдилищата ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3, за уважаването на иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. С Р № 243/23.10.2012г. гр.д.№ 197/2012г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, защото в този случай липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение, което е резултат и от поведение на ищеца. Това разбиране е възприето и в Р № 34/24.02.2015 г. по гр.д.№ 5239/2014 г. на І гр.о. Тъй като ищцата е дала съгласие за направата на терасата от ответниците, а и не се установява тази тераса да има вредно въздействие върху собствения й апартамент и да й пречи да упражнява правото си на собственост в описаните в исковата молба насоки, този въпрос не определя изхода от спора и не е основание за допускане до касационно обжалване. Въззивното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, а касаторът не сочи практика в противен смисъл. Затова на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се допуска касация. Наличието на актуална съдебна практика е основание да не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Четвъртият въпрос е: може ли заинтересованият собственик да иска премахване на недопустим и нетърпим строеж в съседен имот, построен без разрешително за строеж и без да са съобразени техническите, технологическите, санитарно хигиените, противопожарните и архитектурно градоустройствените изисквания за строеж. Проверката от представител на общината не е констатирала подобни несъответствия. Те могат да бъдат констатирани освен от административните власти и в рамките на исково производство по чл. 109 ЗС, съгласно ТР № ТР № 31/1984 г. на ВС. В конкретния случай обаче по делото не е доказано, че терасата е недопустим и нетърпим строеж и че не е съобразена с техническите, технологическите и конкретни санитарно-хигиени, противопожарни и архитектурно-градоустройствени изисквания за такъв строеж. Не се установява и изграждането на терасата да пречи обективно на ищцата да упражнява правото си на собственост, каквато предпоставка следва да е налице за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Действително в ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е съобразено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и като пример са дадени случаите, в които ищецът твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В случая имота на ищцата не е засегнат конструктивно, в плочата на терасата й не са закрепни никакви елементи от терасата на ответниците, т.е. неоснователните действия не са в нейния имот. Прякото въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие също е преценено в ТР като пречка за собственика да упражнява правото си. В случая ищцата е дала съгласие за терасата, поради което не може да се съобрази в производството по чл. 109 ЗС, че изграждането на терасата близо до нейната тераса я смущава. Действието на ответниците не е неоснователно по отношение на нея. Други случаи, при които не е необходимо в производството по чл. 109 ЗС ищеца да доказва конкретно как те му пречат да упражнява правото си на собственост, посочени в тълкувателният акт са когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Както вече се посочи, нарушение на такива норми, ищцата не е доказала по делото, а не е установено и от органите по контрол на строителството. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК. Касаторката се позовава и на очевидна неправилност, но не е посочила конкретни основания за това. Това основание е налице когато е нарушена императивна правна норма или не е приложена такава, когато е допуснато прецесуално нарушение, обезпечаващо правото на участие на страната, правото й на защита или равнопоставеността на страните, или когато акта не е мотивиран, или мотивите съдържат мотиви, формулирани в противоречие с правилата на логиката, неясни и от тях не следва диспозитива. Такива пороци, съдът не констатира, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Ответниците претендират деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 650 лв., изплатени в брой, съгласно представения договор за пранна помощ. Съобразно резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал.2 ГПК следва да им се присъди тази сума. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение