Определение № 2632 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2224/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Айсберг Груп“ ЕООД, представлявано от адв. Г. Х., срещу решение № 410 от 25.06.2024г. по в.т.д. № 319/2024г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено решение № 109 от 19.01.2024г. по т.д. № 56/2022г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „СММ Комерс“ ООД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 146 248,20 лева, представляваща платена от ищеца на ответника сума на отпаднало основание – договор за изработка № 912-ДМ/06/20 от 29.06.2020г. с предмет доставка и монтаж на един брой сушилня за 18 броя колички и 1 бр. отцедвачно, всяко в комплект с топлообменник за използване на отпадна топлина, нужни за обект „Предприятие за производство на месни продукти“, находящ се в [населено място], който договор е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 10.05.2021г. до окончателното й плащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в случая въззивният съд не е изследвал дали изработеното е полезно за кредитора, както и дали фактически се ползва, като при формиране на изводите си избирателно се е аргументирал с определени заключения на вещото лице по изслушаната СТЕ и е кредитирал преимуществено показанията на служители на възложителя. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, като е игнорирал някои аспекти от заключението на вещото лице, които демонстрират, че оборудването фактически се ползва и че е годно за това, макар и да има известни недостатъци. Твърди, че в случая частичното изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора следва да се преценява в светлината на частичното плащане на цената по договора, поради което не се дължи връщане на даденото по договора. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че са налице съществени недостатъци по работите по монтаж на инсталацията за отцедвачно, като сочи, че монтажът в по-голямо помещение е извършен по нареждане на възложителя и изпълнителят не носи отговорност за това. Поддържа, че при огледа от вещото лице е констатирано използването на сушилната по предназначение, което оборва твърдението на ищеца, че резултатите от сушенето са незадоволителни от технологична гледна точка. Твърди още, че недостатъците в изградената сушилна са отстраними и е технически възможно да се направят необходимите промени в помещението и въздуховодите, за да се постигнат обявените технически параметри на инсталацията. Сочи, че по делото липсват данни за резултат от пробите на доставеното оборудване при експлоатационни условия, поради което искът на ищеца е недоказан. Излага довод за неправилност на извода на въззивния съд, че в случая не се касае до две отделни и напълно самостоятелни доставки на оборудване – сушилна и отцедвачно, които са напълно независими една от друга и макар и предмет на един и същи договор, е следвало да бъдат предмет на отделно изследване.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да подложи на преценка правото на възложителя да развали договора съгласно чл.265, ал.2 ЗЗД от гледна точка на това колко съществени са констатираните недостатъци, в това число дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 157 от 08.11.2020г. по т.д. № 1135/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 99 от 11.07.2017г. по т.д. № 2483/2016г. на ВКС, I т.о.

2. Следва ли обстоятелството на ползването по предназначение на изработеното да се отчита при извършване от страна на въззивния съд на преценка дали за възложителя е възникнало потестативното право да развали договора на основание чл.265, ал.2 ЗЗД? Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 157 от 08.11.2010г. по т.д. № 1135/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 186 от 30.10.2013г. по т.д. № 820/2012г. на ВКС, решение № 250 от 11.01.2011г. по т.д. № 535/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 48 от 31.02.2011г. по т.д. № 822/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Следва ли въззивният съд да събере доказателства за видовете недостатъци на изработеното, дали са от съществено естество, т.е. дали възпрепятстват ползването по предназначение, както и относно възможността да бъдат отстранени, при изтъкната от въззивника необоснованост на решението в тази част, респективно при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и релевирано искане за повторна СТЕ? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 157 от 08.11.2010г. по т.д. № 1135/2009г. на ВКС, II т.о. и ТР № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

4. Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с ППВС № 1 от 10.11.1985г., г.19 и ТР № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, т.12.

5. Следвало ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за икономическата целесъобразност на отстраняването на недостатъците на изработеното при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и липса на събрани доказателства по този въпрос? Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 120 от 20.06.2017г. по т.д. № 1032/2016г. на ВКС, I т.о. и ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по касация „СММ КОМЕРС” ООД, представляван от адв. П. П., представя отговор, с който оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че на 29.06.2020г. между страните е сключен договор, съгласно който касаторът „Айсберг груп” ООД е поел задължения да достави един брой сушилна за 18 броя колички и един брой отцедвачно, всяко в комплект с топлообменник за използване на отпадна топлина, до обект, представляващ предприятие за производство на месни продукти в [населено място], да извърши специализиран монтаж на доставените съоръжения, да извърши настройка на инсталациите и да ги пусне, както и да извършва гаранционен сервиз на монтираното оборудване, а насрещната страна „СММ Комерс“ ООД е поела задължение да заплати цена за доставката и монтажа на съоръженията в общ размер от 162 498 лева с ДДС. Приел е за безспорен и факта, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на цена за доставените съоръжения и възнаграждение за извършване на действия по техния монтаж по договора от 29.06.2020г. ищецът „СММ Комерс“ ООД е престирал на ответника сумата общо 146 248, 20 лева на две части с плащания, извършени на 29.06.2020г. и на 18.09.2020г. Като спорен е определил въпроса дали за ищеца е възникнало правото да развали сключения договор поради неизпълнението му от страна на ответника и дали това право е надлежно упражнено.

Въззивният съд, за да отговори на оплакванията в жалбата за противоречие на първоинстанционното решение с нормите на чл.87, ал.4 и чл.195, вр. чл.193, ал.1 и чл.263, ал.2 ЗЗД и установената практика на ВКС, е разгледал отделните компоненти на поръчката и изпълнението на същата:

По отношение на сушилната е приел, че по сключения договор диапазонът на подържаната температура следва да е 10 -25 градуса по Целзий, а в доставеното оборудване диапазонът е 12-22 градуса. Намерил е, че при тази разлика в диапазоните в процеса на работа не би могло да се достигне до договорената и желана температура на въздуха нито в долната, нито в горната граница. Съобразил е, че съгласно заключението на вещото лице долната граница е от съществено технологично значение, защото при някои месни продукти в крайната фаза на сушене и зреене се поддържа обичайна температура на въздуха от 10 градуса по Целзий. Посочил е, че по сключения договор диапазонът на относителната влажност на въздуха е 60 - 80 %, а в доставеното оборудване диапазонът е 65 - 90 %, т.е. не е доставено оборудване, което отговаря на зададените в договора параметри.

По отношение на отцедвачното въззивният съд е приел, че по сключения договор диапазонът на температурата на въздуха е 10-25 градуса по Целзий, а в доставеното е 15-30 градуса по Целзий, т.е. не би могло отново да се достигне желаната и договорена температура на въздуха в долната граница. Посочил е, че по сключения договор диапазонът на относителната влажност на въздуха е 60 - 80 %, а в доставеното е 65 - 80 %, т.е. не е доставено оборудване, което отговаря на зададените в договора параметри в долната граница. Отбелязал е, че по сключения договор консумираната мощност следва да е 5,7 KW, а в доставената инсталация консумираната мощност е 7,3 KW. Съобразил е, че съгласно установеното от вещото лице това означава, че предварително изградената електрическа инсталация няма да може да поеме натоварването от машината, освен ако не се преработи и подсили, а ако това се извърши, то неминуемо ще увеличи значително разхода на електричество като парична стойност. Посочил е, че същото се отнася и до охладителната мощност, която по договора следва да е 13,0 KW, а в доставената инсталация е 14,4 KW.

По отношение на доставката за двете съоръжения на въздуховодите и аксесоарите към тях въззивният съд е взел предвид, че според страница втора на приложение №1 между страните е договорено въздуховодите и аксесоарите към тях и за двете помещения да бъдат изработени изцяло от неръждаема стомана. Посочил е, че това изискване е залегнало в договора поради това, че според показанията на свидетеля П. Х. от бактериална гледна точка не е правилно тези елементи да са изработени от пластмаса, защото тя е набразден продукт и там се съдържат бактерии, които, ако се задържат в една сушилня за месо, се заразява и продуктът в сушилнята. Приел е, че по договор е предвидена доставката и монтирането на 32 броя конусни дифузори за подаване на въздух и 36 клапани за засмукване на въздух, които следва да са изработени от неръждаема стомана AISI 304, но са изработени и доставени такива от пластмаса. Намерил е, че е налице несъответствие между договореното и доставено оборудване, като разликата е съществена с оглед установеното от свидетеля значение на материала, от който са изготвени тези компоненти. Въззивният съд е счел, след като по договор тези компоненти следва да бъдат изработени и монтирани от посочения вид стомана, то е неотносимо обстоятелството, че оборудването е окомплектовано от италианския производител с този вид детайли, но изработени от пластмаса.

Относно мястото на монтиране на съоръженията въззивният съд е приел, че страните са се договорили в които точно помещения ще бъдат монтирани същите. Намерил е за установено от заключението на вещото лице, че доставеният и монтиран климаблок е разчетен /предвиден/ за помещение с обем 79 кубични метра, но е монтиран в помещение за 140 кубични метра, като монтажът по този начин е неправилен поради това, че с така доставената и монтирана инсталация не може да обезпечи необходимата топлинна и охладителна мощност, както и дебит и циркулация на въздуха в новото и по-голямо като кубатура помещение. Приел е, че използването на това по-голямо помещение като отцедващо с по-малък капацитет на мощност на съоръжението е рисково поради невъзможност да се осигурят необходимите параметри на въздуха: температура, относителна влажност и скорост. Въззивният съд е приел за установено от заключението на вещото лице и неправилен монтаж на отцедвачното и сушилната, който монтаж е в разрез с указанията на производителя на тези съоръжения. Изтъкнал е, че в заключението на вещото лице и в дадените от него в съдебно заседание обяснения в датайли са разяснени техническите подробности около монтажа на съоръженията и значението им за правилната /неправилна работа на същите. Посочил е, че по отношение на начина на монтаж на конусните дифузори за подаване на въздух и клапаните за засмукване на въздух на въздуховодите и на двете съоръжения според вещото лице същият е извършен в разрез на договорените технически спецификации и/или в разрез на указаното от фирмата производител - установено е, че конусните дифузори на нагнетателните въздуховоди в основата са с диаметър 80 милиметра за присъединяването им към въздуховода; отворите в ламарината на нагнетателните въздуховоди са с от 5 до 8 милиметра, по-малък диаметър от диаметъра на основата на конусните дифузори. Приел е, че при тази разлика, макар и минимална, несъответствието между диаметъра на отворите на нагнетателните въздуховоди, през които изтича въздухът, и диаметъра на конусните дифузори създава допълнително съпротивление, което влияе на разчетените параметри на циркулацията на въздуха.

При така установените несъответствия въззивният съд е съобразил, че в сключеният договор и приложението към него няма клаузи, с които да са уговорени конкретни детайли относно работата, която ответникът се е задължил да изпълни по монтаж на съоръженията, представляващи сушилна и отцедвачно, както и въздуховоди и аксесоари за тях. Приел е, че съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД, касаещ договора за изработка, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изтъкнал е, че в настоящия случай, както е договорено в чл.2 от договора, страните са уговорили жалбоподателят да извърши цялата дейност по доставка и монтаж на инсталациите и приложенията към тях, пуск и настройка на инсталациите и гаранционен сервиз - т.е. договорът е регламентирал задължението на изпълнителя не като доставка на определени вещи /съоръжения/, а като задължение за изграждане, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на двете инсталации като работещи такива. Отбелязал е, че целта на страните е била не просто да бъде доставено определено оборудване, а изграждане и подържане на работещи инсталации. Намерил е, че от страна на ответника като страна, която носи разпределената доказателствена тежест за доказването на надлежното изпълнение на договора, не са ангажирани доказателства за качественото изпълнение на възложената работа. Посочил е, че съгласно заключението на вещото лице в резултат на несъответствието в параметрите на доставеното оборудване предвид заданието и с оглед неправилния монтаж на свързващите елементи не може да се постигне изпълнението на договореното задание. Взел е предвид, че с договора е уговорено количеството продукция, което следва да се обработва от двете инсталации - до 4 500 кг. за сушилнята и до 2 500 кг. за отцедвачното, като тези параметри са максималното натоварване на инсталациите, което следва да бъде технически обезпечено от същите. Приел е за установено от заключението на експертизата, че поради посочените по-горе несъответствия инсталациите не могат да осигурят нормалната работа дори на по-малко количество продукция. Въз основа на заключението на експертизата е достигнал до следните изводи: част от параметрите и техническите спецификации на доставеното от ответника оборудване изначално не съответства на договореното; монтажът е извършен в противоречие на инструкциите и схемите на производителя и на договореното; доставеното и монтирано оборудване е с параметри, несъответстващи на помещенията, в които е следвало да бъде монтирано; част от оборудването би могло да се преправи, като се монтират недоставените подови закръглители и се коригират настройките, но за да се достигне договореният от страните капацитет, следва да се преправят помещенията, в които е монтирано оборудването. Приел е за установено, че представители на ответника, който е бил поканен, не са се явили на 72-часовите проби, които е следвало да бъдат проведени съгласно чл.3.2.7 от договора. Счел е, че от обстоятелството, че посочените проби не са извършени в присъствието на представители и на двете страни при наличието на покана, не може да се направи извод за недължимост на претендираната сума, тъй като в тежест на ответника е да докаже надлежните, съобразени с договора, доставка и монтаж на оборудването. Заключил е, че от заключението на експертизата се установява значителна негодност на доставеното и монтирано оборудване съобразно предвиденото с договора, поради което намерил, че дали пробите са извършени в присъствието на представител на ответника /който е бил поканен/ или не, е без правно значение.

Въззивният съд е обсъдил доводите на ответника във въззивната жалба, че в случая се касае до договореност и доставка и монтиране на две отделни и напълно самостоятелни доставки на оборудване - сушилна и отцедвачно, които са напълно независими една от друга и макар и предмет на един и същи договор, е следвало да бъдат предмет на отделно изследване, тъй като имат различно предназначение и функциите им обслужват различни самостоятелни части от технологичния процес; че е неправилен извода на първоинстанционният съд, че интересът на кредитора се състои в това „да получи изграждането на две цялостни инсталации за обработка на въздуха за сушилня и отцедвачно, а не отделните поръчани вещи или отделните възложени работи по монтаж, които нямат самостоятелно значение“. Приел е, че тези доводи са неоснователни. На първо място е изтъкнал, че след като страните са договорили доставката и монтирането на двете инсталации в един договор, то същите очевидно са имали предвид цялостен процес по обработка на суровината до етап сушене, и този цялостен процес изисква не само двете машини да работят сами за себе си, но и да обслужват зададения капацитет за максимално количество продукция /до 4 500кг. за сушилнята и до 2 500кг. за отцедвачното/ в предвидените помощения, което се постига чрез доставката и монтажа на съответните въздуховоди и аксесоари. Посочил е, че след като посочените въздуховоди не са доставени съобразно уговореното и монтирани така, че да обслужват качествено технологичния процес, то доставката на сушилнята и отцедвачното, сама по себе си, е лишена от смисъла, предвиден в договора. Добавил е и че двете съоръжения са с технически показатели, които са различни от договорените. Намерил е, че макар и отклоненията в температурните диапазони и влажността на поръчаните и доставени съоръжения да изглеждат минимални за неспециалиста, то с оглед естеството на производството и установеното от заключението /за значението на отделните показатели температура и влажност/ се налага изводът, че двете съоръжения не отговарят на заданието. На второ място е посочил, че дори и да се приеме, че сушилнята може да работи, то липсва основание да се приеме, че поръчката на същата е с намерение за ръчно разместване на количките със суровината, която е предмет на обработка.

Поради това въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че ответникът като изпълнител не е изпълнил точно задължението си за доставка и монтаж съобразно предвиденото в договора, както и изложените подробни мотиви, че неизпълнението не е незначително с оглед интереса на кредитора.

Въззивният съд е приел, че с представената по делото покана, връчена на представител на жалбоподателя на 15.03.2021г., ищецът е упражнил потестативното си право по чл.87 ЗЗД да счита договора за развален от получаване на писмото, т.е. считано от 23.03.2021г. Намерил е, че развалянето на договора обуславя основателността на претенцията за реституция на даденото.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираният от касатора първи материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, но по отношение на него не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно формираната по въпроса практика на ВКС, в това число цитираните от касатора решение № 157 от 08.11.2010г. по т.д. № 1135/2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 99 от 11.07.2017г. по т.д. № 2483/2016г. на ВКС, I т.о., недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.265 ал.2 ЗЗД да развали договора. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като след обсъждане на събраните по делото доказателства е извършил преценка дали установените с тях недостатъци са толкова съществени, че правят работата негодна за нейното договорно предназначение, и въз основа на това е достигнал до извод за възникнало в полза на възложителя право да развали договора. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството и което не може да обоснове допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият материалноправен въпрос е свързан със значението на ползването на изработеното при преценката за възникване на права за възложителя по чл.265 ЗЗД и се явява значим за изхода на делото. Съгласно постоянната практика на ВКС, в това число посочените от касатора решения, приемането е задължение на поръчващия и представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни действия. Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане, или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета според чл.264, ал.3 ЗЗД и поръчителят вече не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. При положение че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия .Това следва от липсата на изрично законово изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на договора за изработка по ЗЗД. В настоящия случай даденото от въззивния съд разрешение, както и възприетите от него изводи на първоинстанцонния съд, са обусловени от приетото за установено обстоятелство, че възложителят е възразил за наличие на недостатъци на извършената работа, което изключва извод за приемане на работата по реда на чл.264 ЗЗД. Следователно въззивният съд не се е отклонил от формираната по приложението на чл.264 и чл.265 ЗЗД практика на ВКС, а даденото от него разрешение от обусловено от конкретните факти по делото.

Третият и петият процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да събере служебно доказателства, в това число да назначи експертиза, при направено във въззивната жалба оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение и задължение на съда да приложи императивна материалноправна норма. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация на първоинстанционния съд за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, като е отказал да допусне нова СТЕ, излагайки съображения за отсъствие на предвидените в чл.266, ал.3 ГПК предпоставки поради липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила и събрани по делото достатъчно доказателства – изгготвена СТЕ, която е подробна и изяснява изцяло значимите за изхода на спора обстоятелства. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените въпроси е неоснователно.

Формулираният четвърти процесуалноправен въпрос отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд е обсъдил направените от касатора доводи и събраните по делото доказателства, като твърденията на касатора за избирателно и превратно обсъждане на приетата по делото експертиза и за необоснованост на изводите на въззивния съд представляват оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7874,95 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение