Определение № 60369 от 18.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1929/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Б. М. Б. и А. М. Б. чрез техния законен представител и баща М. Б. К., представлявани от адв. П. В., срещу решение № 1209 от 12.06.2020г. по в. гр. дело № 366/2020г. на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на Б. М. Б. и А. М. Б. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. всеки от тях, както и в частта за присъдените разноски.

Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена смърт в съответствие с принципа на чл. 52 ЗЗД? Следва ли решаващият съд при прилагане на чл. 52 ЗЗД и определяне на обезщетението за неимуществени вреди от реализираното ПТП да се съобрази с указанията в ППВС № 4/1968г., да обсъди и анализира всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тяхната комплексна оценка да определи конкретен и адекватен размер на обезщетение по справедливост? – противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 43/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 259/19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 104/25.07.2014г., решение № 1/04.03.2020г. по т. д. № 512/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 136/01.03.2012г. по гр. д. № 414/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/26.02.2019г. по т. д. № 1277/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 2/28.01.2019г. по т. д. № 3166/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 2/21.03.2018г. по т. д. № 1089/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/05.02.2019г. по т. д. № 1002/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

2. Трябва ли решаващият съд при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно определението в КЗ, съобразени с европейското законодателство нива на застрахователно покритие за вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, размера на минималната и средна работна заплата, обезценяването на лева, нарастването на цените и поскъпването на живота в страната като цяло? – противоречие с решение № 31/25.03.2014г. по т. д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 217/20.12.2017г. по т. д. № 990/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/12.02.2018г. по т. д. № 1423/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 94/18.07.2019г. по т. д. № 3030/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/13.11.2017г. по гр. д. № 60239/2016г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 184/08.11.2011г. по т. д. № 217/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

3. Определянето на обезщетение за обезвреда, очевидно несъразмерим с търпените морални вреди, и занижаването на този размер представлява ли нарушение на изискването за справедливост? Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на неимуществените вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи каквото и да е компенсиране без ясни критерии? – противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т. д. № 708/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 23/25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и посочените решения. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства и установяване на фактическата обстановка се е аргументирал с наличието на елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ:

1/ валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Опел Астра“, рег. [рег.номер на МПС], с чието участие е настъпило застрахователното събитие;

2/ противоправно деяние – противоправно поведение на водача В. Д., който при управление на посочения лек автомобил в посока [населено място] към [населено място] не е съобразил наличието на пътен знак „Стоп“, навлязъл в кръстовище, отнемайки предимството на друг автомобил /управляван с превишена скорост от 102 км/ч/, на 23.11.2016г. е причинил ПТП;

3/ при процесното ПТП вследствие на реализирания удар загинали двама души – пътници в лек автомобил „Опел Астра“, сред които Т. А. Д. на 22 години.

4/ причинно-следствена връзка между процесното ПТП, смъртта на Т. Д. и причинените неимуществени вреди на ищците.

Във връзка с релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради пътуване в автомобила без поставен предпазен колан, въззивният съд въз основа на заключението на основната и допълнителна комплексна медицинска и автотехническа експертиза е приел, че автомобилът е бил фабрично оборудван с предпазни колани, пострадалата е била без предпазен колан, но липсва пряка причинна връзка с увреждането, тъй като при поставен предпазен колан пътничката отново е щяла да получи тежки разкъсвания на вътрешните органи, довели до политравмата /остра кръвозагуба вследствие увреждане на коремни органи и счупвания на кости/ като пряка причинна за смъртта. Съдебният състав е обсъдил заключенията, установил е механизма на процесното ПТП и е изложил съображения, че непосредствена причина за смъртта на Т. Д. е травматичният шок, развил се на базата на множествена травма със счупване на костите на гръдния кош – ребра, лява тазова кост, бедрена кост, кръвоизливи в гръдната кухина, в белите дробове, и в опорацията на червата с разкъсване на слезката; при първоначалния удар в друг автомобил тялото на пострадалата на задна седалка първоначално се е придвижило към задна лява врата и реализирало удар с тялото на другия пътник, от който са се получили основните удари в лявата част на тялото – глава, счупване на ляво бедро, счупване на лява половина на таза, увреда на слезката и другите коремни органи; вследствие на ротационните сили от завъртането на автомобила тялото на загиналата жена се е придвижило надясно и назад, попаднало е в багажното отделение, където е било позиционирано след инцидента; ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, то напречната част на колана би задържала тялото на мястото му и цялата сила на удара би се съсредоточила в долната лява част на корема, при което ще се стигне също до увреждане на коремните органи в лявата половина на корема - слезка, задстомашна жлеза и черва. Поради установената неефективна роля на предпазния колан при конкретния механизъм на процесното ПТП, при който поставянето на колан не би довело до предотвратяване на получените тежки животозастрашаващи травми на коремните орани, въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За да определи обезщетение за причинените на ищците Б. М. Б. и А. М. Б. неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер по 120 000 лв. на всеки от тях, въззивният съд е съобразил момента на настъпване на процесното ПТП – 23.11.2016г., възрастта на загиналата им майка – 22 години и възрастта на децата към датата на ПТП – Б. Б. на 7 години и А. Б. на 2 години. Въз основа на гласните доказателства е приел, че и двете деца са понесли тежко новината за загубата на майка си, приели с отрицание трагедията, която се е отразила на психическото и емоционалното им състояние във възраст, в която майката е основна фигура в техния живот. Изложил е съображения, че тази травма ще има последици и на по-късен етап от тяхното развитие и израстване, когато ще имат все по-осезаема нужда от грижата и подкрепата на майката, от която завинаги са лишени. Съдебният състав е съобразил и икономическите условия на живот към релевантния момент - 2016г.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправни въпроси от изложението към касационната жалба се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.

По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените лица и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищците Б. М. Б. и А. М. Б. /касатори/ неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил е установените болки и страдания, които ищците са изпитали и изпитват от смъртта на тяхната майка Т. Д., тяхната продължителност и интензитет, възрастта на починалата и на нейните деца към датата на настъпване на застрахователното събитие, последиците от тази травма на по-късен етап от тяхното развитие и израстване. Цитираните от касаторите решения на ВКС за присъдени обезщетения в по-висок размер не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай и се доказват с конкретни различни по всяко дело доказателства.

Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в посочените от касаторите решения, решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. д. № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични на чл. 492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм/, респ. § 27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 от отменения КЗ /сега чл. 492 КЗ/ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което Т. Д. е починала и на ищците – нейните деца, са причинени неимуществени вреди, е настъпило на 23.11.2016г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер по 120 000 лв. на всяко от децата, въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.

Предвид липсата на твърдяното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от касаторите следва да заплати на ответника по 1 300 лв., представляваща направени за касационното производство разноски – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, изчислено съобразно фактическата и правна сложност на спора съобразно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид правния интерес пред касационната инстанция /по 30 000 лв. от всеки иск/ и направеното възражение от касаторите за прекомерност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение