Определение № 284 от 15.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4680/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1335/27.07.2021 г. по гр.д. № 773/2021 г., в частта с която Варненски окръжен съд, изменяйки решение № 5144/22.11.2019 г. по гр.д. № 8740/2019 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил иска да признае за установено, че ищецът Р. К. Ч. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 9 584.77 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/30.05.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода 25.11.2017 г. – 09.05.2018 г. за обект в [населено място], местност „З.“ № 508, с клиентски №[ЕИК] и абонатен № [ЕГН]. Решението се обжалва от Р. К. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първите два –материалноправни, а останалите два – процесуалноправни): 1. Има ли законово основание електроразпределителното дружество да начислява корекция на сметки на потребител за минал период, респ. да начислява суми за разликата между платената и реално потребена ел.енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия? 2. Задължен ли е съдът да прилага по-високия по степен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ? 3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност? и 4. Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение на СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на поставените задачи и на правнорелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза и/или друго вещо лице? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, които цитира (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация „Енерго – Про Продажби“ АД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред ВКС. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет, от процесуално легитимирана страна, при спазен срок по чл. 283 ГПК, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: Обжалваното решение е постановено при условията на чл. 294 ГПК. При новото решаване на спора въззивният съд е съобразил задължителните указания, дадени с решение № 30/18.03.2021 г. по гр.д. № 1555/2020 г. от Върховния касационен съд. Приел е, че корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ (отм.) има само установително действие за отношенията между страните, но погасява задължението за потребителя за период по-дълъг от 1 година назад. Доказването на действителния период и на вземането по предявения отрицателен установителен иск е по реда на глава ХIV ГПК, според това, че спорното материално правоотношение намира общата си правна уредба в чл. 183 ЗЗД – ищецът, като потребител на ел.енергия за битови нужди е длъжен да плати на ответника, лицензиран доставчик и кредитор по вземането, цената на цялото количество доставена в обекта ел.енергия. Така въззивният съд е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства. Намерил е, че двата констативни протокола, съставени съответно от електроразпределителното дружество, обслужващо мрежата, към която обектът е присъединен, и от БИМ за извършената метрологична експертиза на СТИ, установяват 60321.4 кВтч. доставено и неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия за обекта. Разликата е по скрития регистър 1.8.3. на СТИ. Това, че е реално доставена и потребена в период от монтажа (25.11.2017 г.) до демонтажа и извършване на проверката на СТИ (09.05.2018 г.), а потребителят дължи корекция в размер на сумата 9 584.77 лв., се установява и от доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата и на комплексната елекротехническа и софтуерна експертизи, втората - допусната при новото въззивно разглеждане в изпълнение на указанията, дадени с касационното решение. Заключението, че отрицателният установителен иск за тази сума е неоснователен, а следва да измени първоинстанционното решение, с което е изцяло уважен, въззивният съд е базирал на така извършената съвкупна преценка на доказателствата, зачитайки материалната доказателствена сила на констативния протокол от БИМ (чл. 179, ал. 1 ГПК), отчитайки неоспорените заключения и еднозначността на фактическите изводи. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят решението. Въпрос № 1 – поради това, че разгледаното и решено спорно материално правоотношение е между ищеца-битов потребител и ответника-лицензиран доставчик на ел.енергията. Не електроразпределителното дружество е кредиторът по вземането. Въпрос № 2 – поради това, че въззивният съд е приел, че вземането е възникнало според предвиденото в чл. 183 ЗЗД, а не според ПИКЕЕ. Следователно по първите два въпроса е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Първият повдигнат процесуалноправен въпрос (№ 3) е обуславящ, доколкото въззивният съд е инстанция по същество и дължи обсъждане на събраните доказателства, включително на събраните чрез заключения на допуснатите и изслушани съдебни експертизи (чл. 236, ал. 2, а и чл. 202 ГПК). Начинът, по който в решението са обсъдени двете допуснати и приети по делото заключения обаче съответства на установената практика в приложението на тези разпоредби, включително са зачетени задължителни указания, дадени в касационното решение (чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК). Следователно по този въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По втория повдигнат процесуалноправен въпрос (№ 4) са изключени и общата, и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Начинът, по който е формулиран, го свежда до оспорване от касатора на приетите по делото експертизи и до касационно оплакване, че при новото разглеждане на делото и след изслушване на заключението и становищата на страните по допуснатата комплексна експертиза въззивният съд е бил длъжен, но не е допуснал служебно повторна. Възможността за оспорване на заключението обаче е преклудирана – арг. от чл. 200, ал. 3 ГПК и е недопустимо касаторът да опитва да я компенсира било чрез повдигането на процесуално-правен въпрос, било чрез въвеждане на касационно основание за неправилност на решението. В противоречие с т. 3 от ТР № 1/09.12.20213 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС е и неговото схващане, че въззивният съд е служебно задължен за повторна експертиза, когато допуснатата е в изпълнение на указания по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК и заключението не е оспорено от страните до приключване на заседанието, в което е прието. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят извършените пред настоящата инстанция разноски от ответника. При тези мотиви, съдът