Определение № 547 от 09.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 556/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение №10085/05.08.2022 г. по гр.д.№6168/19 г., постановено по въззивна жалба на „Юробанк България“АД, Софийски апелативен съд е отменил решение №6423/10.09.2019г. по гр.д.№12482/16г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“АД срещу Людмила Г. Д. и М. В. Г. /починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците му по закон В. М. Г. и М. М. В./ иск за приемане за установено,че ответниците дължат на банката /като правоприемник на „Банка Пиреос България“АД главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека, за което задължение е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№43341/13г. на СРС, за разликата над 2034,42 евро до 18 231,94 евро, като е уважил предявения от банката срещу ответниците иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК за тази разлика. В останалата му обжалвана част /за разликата от 18 231,94 евро до 19 370,88 евро/ е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Срещу частта от въззивното решение, с която е променен резултатът от първоинстанционното производство е подадена касационна жалба от Людмила Г. Д. с наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради несъответствие с материалния закон и поради допуснати процесуални нарушения. Касаторката поддържа,че неправилно съставът на апелативния съд е разгледал въпроса за обявяването на предсрочната изискуемост с подаването на исковата молба, като относим към установителния иск, без да съобрази факта,че такъв довод е наведен във връзка с евентуално предявения осъдителен иск за сумата. Счита,че при липса на данни предсрочната изискуемост да е била обявена на длъжниците преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът следва да признае дължимост само на вноските с настъпил към приключването на устните състезания пред съответната инстанция падеж. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и искът отхвърлен. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката обосновава приложимост на общото основание за допустимост на касационния контрол по чл.280 ал.1 ГПК с твърдение,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния изход на спора начин по въпросите: 1. При съединяване при условията на евентуалност на главен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с евентуален осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаването на обективирано с исковата молба изявление, допустимо ли е съдът при разглеждане на установителния главен иск да преценява настъпила ли е предсрочна изискуемост след подаването на исковата молба при условие,че това обстоятелство е въведено като релевантен факт по осъдителния иск?; 2. При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК и необявена предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит, преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, може ли кредиторът да упражни правото си за обявяване на предсрочна изискуемост в исковото производство и длъжен ли е съдът да съобрази този факт на основание чл.235 ал.3 ГПК като уважи иска за цялата претендирана главница или следва да уважи иска само за вноските с настъпил падеж, съобразно договора за банков кредит? Като допълнителна предпоставка за извършване на селекцията касаторката сочи основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с доводите,че по първия въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение №139/05.11.2014г. по т.д.№57/12г. на І т.о. на ВКС и с определение №387/24.07.2017г. по ч.т.д.№1369/17г. на І т.о. на ВКС, а по втория – в противоречие с ТР №4/2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с т.1 на ТР №8/02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС и решение №88/23.06.2022г. по гр.д.№228/21г. на ІІІ г.о. на ВКС. Ответникът „Юробанк България“АД е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да мотивира решението си в обжалваната му част, Софийският апелативен съд е приел за безспорни фактите, че на 19.04.2007г. „Банка Пиреос България“АД е предоставила на първата ответница ипотечен кредит в размер на 20 000 евро, който същата се е задължила да върне в рамките на 25-годишен срок от усвояването му, както и че вторият ответник е встъпил в така поетия дълг като солидарен длъжник. Като е констатирал,че кредитополучателката е действала при сключването на договора в качеството й на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, съдът е извел,че приложими в отношенията между страните са разпоредбите на ЗЗП. Развил е съображения, на които е основал извода си за неравноправност, респ. – за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща възможност за банката да променя едностранно размера на възнаградителната лихва по кредита. Тъй като нищожността на посочената клауза не влече нищожност на целия договор, съдът е приел,че в отношенията между страните следва да се приложи първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва. Съобразил е неоспореното от страните заключение на счетоводната експертиза, от което се установява,че последното плащане по договора е осъществено на 25.11.2013г.; че начислената в размер според първоначалната уговорка възнаградителна лихва е изцяло погасена; че неплатеният остатък от главницата е 18 231,94 евро /след приспадане на сума, в размер на сумата, с която е надплатена дължимата лихва/. По спорния въпрос дали се дължи цялата главница или само падежиралите вноски /с оглед това,че първата инстанция е отрекла да е настъпила предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение и е присъдила само падежиралите към приключването на делото пред СГС вноски в размер на 2034,42 евро/ въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и на разрешенията в решение №10/25.02.2020г. по т.д.№16/19г. на ІІ т.о. на ВКС. Посочил е, че, съгласно тази практика, за да стане предсрочно изискуем кредитът, следва да са налице освен обективните предпоставки /неплащане на определен брой вноски на падежа/ и изявление на кредитора, достигнало до длъжника, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем; ако в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК бъде установено, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаването на заявлението, но това стане в самото исково производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. По-нататък съставът на апелативния съд, на базата на посочената съдебна практика, е развил съображения,че изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да се съдържа както в исковата молба, така и в отделен документ, приложен към нея, в който случай изявлението поражда правни последици от момента на връчването на ответната страна на преписи от исковата молба и доказателствата, но само ако обективно са налице предпоставките за упражняването на правото на кредитора. Като е съобразил,че приложената към исковата молба нотариална покана с дата 31.07.2013г. /която към онзи момент не е произвела правно действие,поради недостигането й до адресата и поради липса на забава в плащането на вноските към посочената в нея дата/, е била връчена на ответниците заедно с исковата молба на 13.03.2017г., към който момент безспорно са били налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото от м.12.2013г. са били преустановени плащанията по него, съдът е приел,че предсрочната изискуемост е настъпила от тази дата с връчването на преписите от исковата молба и доказателствата пред първата инстанция. Тъй като към този момент всички останали задължения, с изключение на остатъка от главницата 18 231,94 евро са били погасени, съставът е заключил,че установителният иск подлежи на уважаване и за разликата над уважените от първата инстанция падежирали вноски до този размер, в който смисъл е постановил е крайния съдебен акт, разграничавайки началния момент, от който следва да бъде начислявана дължимата върху вноските с настъпил падеж и остатъка от предсрочно изискуемата главница законна лихва. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. И двата поставени от касатора правни въпроса са релевантни, доколкото кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция, обусловили признаването на дължимост на остатъка от главницата /освен падежиралите вноски/, обявена от кредитора за предсрочно изискуема с връчването на преписите от исковата молба и приложенията на ответниците. Отговори и на двата въпроса се съдържат във формираната след постановяването на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС практика на ВКС, но не в поддържания от касатора смисъл. Изхождайки от принципните постановки в посоченото тълкувателно решение,както и с последващо приетото ТР №8/02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, с които се приема,че в производството по чл.422 ал.1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключването на съдебното дирене в исковия процес, в който разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаването на заповедта за изпълнение и че съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, включително ако те го пораждат – например когато притезанието стане изискуемо в течение на делото, доколкото тези тълкувателни решения не разглеждат конкретно хипотезата когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство, този въпрос е доразвит в решения по чл.290 ГПК №10/25.02.2020г. по т.д.№16/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, №142/30.03.2020г. по т.д.№2970/18г. на І т.о. на ВКС, №60009/02.06.2021г. по т.д.№2891/19г. на ІІ т.о. на ВКС, определения по чл.274 ал.3 ГПК №501/16.12.2020г. по ч.т.д.№2275/20г. на ІІ т.о. на ВКС, №200/01.06.2021г. по ч.гр.д.№1614/21г. на ІV г.о. на ВКС и др. С тази най-нова практика на ВКС се прие еднозначно и непротиворечиво, че ако в производството по установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК се установи,че правото на кредитора по издадена заповед за изпълнение да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаването на заявлението, но бъде осъществено в хода на исковото производство, не може да бъде отречено настъпването на изискуемостта на вземането, като е допустимо изявлението му да бъде обективирано както с исковата молба, така и с приложен към нея съдържащ го документ, а обявяването на предсрочната изискуемост следва да се счете за настъпила с връчването на преписите от тях на ответника по иска; ако към датата на връчването на така обективираното изявление на банката не са налице обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост, на изследване и установяване подлежат само неизплатените вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо; правното основание, на което се претендира изпълнение със заявлението е сключеният договор за кредит, а предсрочната изискуемост променя само изискуемостта на вноските с ненастъпил към датата на заявлението падеж, но няма за последица изменение на основанието, тъй като и вноските с настъпил падеж, и тези, чийто падеж не е настъпил, са вземания, произтичащи от едно и също основание – договора за кредит; целта на заповедното производство, продължение на което е и исковото такова по чл.422 ал.1 ГПК, е да се реализират правата на кредитора по облекчен ред, поради което положението му не може да бъде по-неблагоприятно за него вследствие инициираното заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането; целта, която се преследва с предявяването на осъдителен иск е освен да бъде установено вземането, ищецът и да се снабди с изпълнителен лист срещу ответника, която цел с проведеното заповедно производство вече е постигната, поради което интерес от предявяването на осъдителен иск кредиторът има само в случаи, когато заповедта за изпълнение е обезсилена или се търси разликата между размера на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и пълния размер на същото,или при въвеждане на друго основание за вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение /в този случай осъдителният иск се предявява в условията на евентуалност/. Така възприетите в практиката разрешения, които настоящият състав напълно споделя, са съобразени и съответстват на дадените от въззивния съд разрешения, че в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК съдът дължи да съобрази всички правнорелевантни факти, касаещи спорното вземане, включително настъпилите в хода на производството, каквато е обявената с връчването на исковата молба и приложенията предсрочна изискуемост на цялото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение; че на установяване в производството по чл.422 ал.1 ГПК подлежат падежиралите вноски само тогава, когато не са осъществени едната или и двете предпоставки за установяване на цялото вземане – обективна – да е налице неизпълнение, предпоставящо упражняването на потестативното право на кредитора да отнеме преимуществото на срока, и субективна – да е упражнено това негово право с достигнало до длъжника изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на целия дълг. Цитираните от касатора съдебни решения на състави на ВКС не обосновават приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – дадените в тях разрешения са изоставени с последващо постановената съдебна практика, цитирана по-горе, а решението по гр.д.№228/21г. е неотносимо към настоящата хипотеза, предвид разглеждането на случай,касаещ обявяване на предсрочна изискуемост на поръчител с връчване на исковата молба на назначения му особен представител. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение