Определение № 2113 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. И., чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 6123 от 13.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 8163/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8276 от 07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17901/2023 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от И. Н. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8192,11 лева, представляваща недължимо платена сума за потребена електроенергия, начислена по фактура № [ЕГН]/12.01.2023 г., съобразно протокол за извършена проверка № 1028226 от 09.12.2022 г. за имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички факти и доказателства по делото в тяхната съвкупност?“; 2/ „Следва ли от страна на съда да бъде кредитирано заключение, изготвено само и единствено въз основа на оспорен констативен протокол?“ – по първите два въпроса се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. на I г.о. и решение № 761 от 18.12.2025 г. по гр. д. № 2649/2024 г. на II г.о.; 3/ „Какви са критериите, които следва да се изпълнят, за да се приеме, че е спазена процедурата, разписана в ПИКЕЕ и с какви доказателствени средства потребителят може да опровергае констатации от проверка, за която не е уведомяван и не е присъствал, включително и в случаите при които достъп до таблото за измерване на електроенергия има единствено дружеството, което получава сумата от корекционната сметка, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?“ – спрямо третия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат доводи, че е от значение за точното прилагане на закона. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответната страна по жалбата „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в писмен отговор, подаден чрез юрк. К. М., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният съд е установил на първо място, че атакуваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. Посочил е, че събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. В допълнение към изложеното, въззивният състав е възприел от фактическа страна, че между страните по делото няма спор, че ищецът е потребител на електроенергия за процесния недвижим имот; като спорен между тях е отделил въпроса относно наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период. От правна страна вторинстанционният съд е съобразил, че с действащите към момента на извършване на проверката и корекцията разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията; че тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава оператора на електроразпределителната мрежа от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия; че правото на оператора да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение под формата на обезщетение за вреди. Посочил е също така, че съгласно чл. 49, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на проверки, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител; че при отсъствие на клиента, при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора. При горните съображения решаващият състав е приел, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които да се извърши същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ. Позовал се е на разяснения в практиката на ВКС, съгласно които съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. Ако в Общите условия, в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Въззивният съд е формирал решаващи мотиви, че представеният по делото констативен протокол № 1028226 от 09.12.2022 г. отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ. Изложил е съображения, че същият е подписан от представители на „Електроразпределителни мрежи Запад"“ АД и един свидетел, който не е служител на ответното дружество; че при извършената проверка е установена липсваща пломба на щита на ел. таблото – нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера, като са поставени допълнителни проводници, мостове (шунтове) между входящите и изходящите фазови клеми на клемния блок на електромера за фази (R, S, T); че по този начин консумираната ел. енергия в момента на проверката не се измерва директно от електромера, като е установена промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване; че след премахване на допълнително поставените проводници мостове (шунтове) електромерът измерва в клас на точност. Взел е предвид и обстоятелството, че констатациите в протокола са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което е кредитирал, при преценката му по реда на чл. 202 ГПК. От посоченото заключение е установил, че отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респ. промяна в схемата на свързване на СТИ и води до непълно отчитане на потребената ел. енергия; че общото количество електроенергия, неотчетено от процесното СТИ, е преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е остойностено съобразно действащите за периода цени на електрическата енергия и тарифни зони, валидни за потребителя. При тези мотиви е обобщил, че е доказано осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Позовал се е на разяснения в практиката на ВКС, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа /т. е. на ответника/ като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ. Предвид изложеното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решаващият състав е потвърдил обжалваното решение. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Повдигнатият от касатора първи въпрос е процесуалноправен за правомощията на въззивния съд с оглед задълженията му по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК относно начина на формиране волята на съда и за задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В принципната му формулировка въпросът е общозначим за всеки гражданскоправен спор и разрешаването му в съответствие с константната практика на ВКС е гарант за законосъобразност на всяко съдебно решение, като постановено при съблюдаване на основните начала на гражданския процес въобще. В конкретния случай, въпросът е поставен в контекста на оплакванията на касатора – ищец, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви относно доказателствената стойност на констативния протокол; не е обсъдил свидетелските показания и не е изложил собствени мотиви за значението на заключението на вещото лице, съпроводени от негов анализ и оценка на доказателствата по делото и направени заключения. Константна е практиката на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, както и да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството; мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. В решението си въззивният съд в случая не се е отклонил от така установената практика. Обсъдил е доказателствената стойност на съставения при проверката констативен протокол; отговорил е на оплакванията на ищеца, че доводите за допуснати нарушения при извършване на проверката и при съставянето на протокола са неоснователни, опровергани от събраните по делото гласни доказателствени средства, подкрепени и от експертното заключение. Въз основа на извършен самостоятелен анализ на доказателствата по делото, въззивният съд изградил собствени фактически изводи по делото, а въз основа на тях изложил и самостоятелни правни изводи, че исковата сума е дължимо платена от ищеца на ответника на годно договорно правно основание – преизчисление на сметката на клиент след констатирано по надлежния ред неизмерване при контролна проверка. Приел, че преизчислението на сметката на клиента е извършено от дружеството на основание редовно проведена процедура по установяване на вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което е налице пълна липса на отчитане, т. е. ел. енергия е останала неотчетена изцяло. Начислена е сума по приложима методика на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която е изчислена и математически точно. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав, след подробен анализ на всяко доказателство поотделно и съпоставяне в логическата му връзка с останалите. При тези изводи на въззивния съд, поставеният първи въпрос дори и обуславящ решаващата правна воля на съда, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо по него не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съответно приложното поле на касационното обжалване е изключено. Вторият въпрос, макар и некоректно формулиран, е свързан с приложението на чл.202 ГПК. Константна е практиката на ВКС и по този въпрос, според която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, обективността и компетентността на експерта. Може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или, че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, обсъждайки по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдебната експертиза, ведно с другите данни по делото. Решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата, дали я кредитира или не. В случая въззивният съд не е действал в противоречие с тези правни разрешения. Следва да се посочи обаче, че и двата въпроса са привързани към оплакванията на касатора за неправилност на решението поради несъгласие с извършения от съда анализ на събраните доказателства, които са касационни основания по чл.281 ГПК и са неотносими към фазата по селекция на жалбата - доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване не следва да се допуска и по поставения от касатора трети въпрос. Въпросът, така както е формулиран, не е правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като не е поставен в контекста на правните разрешения на въззивния съд, а е привързан към субективното разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. В първата си част въпросът общотеоретично касае приложението на процедурата за корекция по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, която разпоредба обаче е ясна и в случая е съответно приложена като въз основа на извършения анализ на събраните писмени и гласни доказателства и на заключението на вещото лице, съдът е обосновал решаващия си извод, че промяната в схемата на свързване на СТИ е безспорно установена и това е довело до непълно отчитане на потребената ел. енергия, че общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ, е преизчислено именно при спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като е остойностено съобразно действащите за периода цени. Във втората си част питането е привързано към оплакванията на касатора, свързани с разпределянето на доказателствената тежест в процеса. По този въпрос е налице богата съдебна практика, а това само по себе си изключва приложението на чл. 280, ал. 1 т.3 ГПК. От друга страна, тази практика е съобразена от въззивния съд, който не е вменил на потребителя да доказва отрицателния факт, че не е манипулирал средството за техническо измерване. Напротив, съдът е приел, че едностранната корекция не се предпоставя от виновно поведение на потребителя /което поради това и не подлежи на изследване/, довело до неточното измерване на доставената ел.енергия, тъй като корекционната процедура цели единствено отстраняване на имущественото разместване в правните сфери на двете страни. Дори да липсваше специална уредба, от общите правила на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е доставено определено количество енергия, но е отчетено и заплатено по-малко, купувачът следва да доплати дължимата сума. Този извод следва от самото естество на спорното правоотношение по продажба на електрическа енергия, което изисква купувачът да заплати цената на получената стока, както и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в който смисъл е решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на ВКС, І г.о. Същевременно, приложимите към настоящия случай ПИКЕЕ /2019г./ предвиждат ред за уведомяване, такъв е предвиден и в действащите към процесния период Общи условия. Следва да се посочи, че дори в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение би било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В практиката на ВКС еднозначно е разяснено, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба /доставка/, при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД, включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ след влизане в сила на ПИКЕЕ/2019 г. е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиента /потребител/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия, като е разяснена правната същност на коригирането; със ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и в приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 от ЗЕ правила съгласно чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ/2019 г. е предвидена възможност за оператора на електропреносната мрежа да коригира едностранно сметките на ползвателите във всички случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерени и/или изчислени пренесените количества електрическа енергия в зависимост от конкретните причини за същите; установено е и, че титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, а задължено лице е "ползвателят на мрежата". Нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът, в полза на който възниква вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл. 50 от ПИКЕЕ количества електрическа енергия, а нормативно установеното право не следва да бъде мотивирано и обосновано. Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в действащите ПИКЕЕ. Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки регулация основана на установеност и възмездност в отношенията по доставка и потребяване на електроенергия, при регулирани от държавен орган цени. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ – държавен регулаторен орган, който съгласно действащите закони не е доставчик на електрическа енергия, нито е страна в правоотношението по доставка, достъп и пренос на електрическа енергия. Правилата са издадени от компетентния държавен орган – КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно, а не за административно уреждане на отношенията /чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/ с акт от вида и съдържанието на обнародвания. Касае се за общи правила за поведение при регулиране на определени обществени отношения въз основа на изрична законова делегация, чиито издател и неговата изключителна компетентност са разписани в чл. 2 от ЗНА; имат нееднократно действие и съдържат общи правила за поведение, приложими към индивидуално неопределен кръг субекти. ПИКЕЕ не са клауза от договора между клиента и електроразпределителното дружество, а са нормативен акт. Ето защо като не е изследвал виновно поведение на потребителя и е обосновал право на електроразпределителното дружество едностранно да преизчисли количествата доставена, но неотчетена и неплатена ел. енергия на основание изрично уредени ред и начин на преизчисляване на количеството ел. енергия в действащите ЗЕ, ПИКЕЕ и сключения между страните договор при общи условия, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. По въпроса следователно не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито този по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението /чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК/ не е обосновано с оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Извън вече изложеното, съдебният състав приема, че въззивният съдебен акт не е в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Предвид изхода, разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е поискала присъждането на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,