Определение № 2496 от 30.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4582/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 297980 от 27.07.2022 г., подадена от М. С. К. чрез адвокат В. Г. от САК, срещу въззивно Решение № 261683 от 18.05.2022 г. по в.гр.д.№ 5277/2021 г. на Софийски градски съд, ІІІ „б“ въззивен състав, с което е потвърдено Решение № 20052044 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 75078/2019 г. на Софийски районен съд, І г.о., 43 състав, с което е отхвърлен предявеният от М. С. К. срещу И. Ж. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да премахне пристройка, представляваща затворена и приобщена тераса към жилище на първия етаж, находяща се от източната част на масивната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес [населено място], кв. Б., [улица], представляваща в едната си част тераса, покрита с дървена конструкция и поликарбонатни плоскости, а в останалата част оформена като входно антре към апартамента на първия етаж, ведно с подхода към входното антре и през него към апартамента, който се осъществява по стоманобетонна вита стълба към двора. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаряща на изискванията по чл. 284 ГПК, е процесуално допустима. Ответникът по касация И. Ж. И. е депозирал отговор чрез адвокат И. Ч. и адвокат И. Т. от АК - Я., в който възразява срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира разноски. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл. 109 ЗС, като заявената претенция за осъждането на ответника да премахне процесното пристрояване е аргументирано с твърдения, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в построената в поземления имот жилищна сграда и съсобственици на поземления имот, като процесната пристройка не съответства архитектурно на сградата, засяга съществено нейната фасада (която е обща част), донатоварва съществуващата носеща конструкция на сградата, в резултат на което са се появили пукнатини, а чрез колоните на пристройката, изнесени извън обема на сградата, се завзема съсобственото място и се нарушава сервитута за преминаване, поддържане и обслужване на сградата. Доказани са твърденията относно съсобствеността на ПИ № идентификатор *** с площ от 500 кв.м. (при квоти 7/9 ид.ч. за ищцата и 2/9 ид.ч. за ответника), както и относно собствеността върху отделните самостоятелни обекти от сградата в режим на етажна собственост (за ищцата – втори и тавански /трети/ етаж; за ответника –първи етаж). Установено е, че на 16.11.2006 г. между праводателите на страните е сключен договор за разпределение ползването на процесния поземлен имот (с нотариална заверка на подписите с рег.№ 11567 от 16.11.2006 г.), по силата на който И. Д. К. и С. П. К. следва да ползват южната част с площ 166 кв.м., а Ж. Д. И. и Л. Г. И. – северната част с площ 167 кв.м., съобразно проект за делба за реално ползване от м. август 2006 г. (неразделна част от договора). Уговорена е възможност всяка от страните да огради използваната част от парцела и да я ползва, както намери за добре. Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещите лица по допусната и изслушана в първоинстанционното производство тричленна съдебно-техническа експертиза, което е кредитирано като обективно, компетентно и по-обосновано от заключението по първоначалната СТЕ, че в източната част на масивната двуетажна сграда в процесния поземлен имот има изградена затворена тераса. Тя представлява стоманобетонова плоча, носена от 7 кръгли метални колони, като източният й край е изграден с носещи тухлени стени, прозорци и едноскатен дървен покрив, покрит с битумни керемиди, а в южния край е затворена с дървени плоскости, носещи дървени колони и дървени греди, прозорци, като покривът е дървена гредова рамка с покритие от поликарбонит. Покритата тераса има собствен вход от двора чрез вита метална стълба и вход за вътрешността на първи етаж от сградата. Конструкцията е стабилна и не противоречи на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ. Изградената пристройка (тераса) на източната фасада, откъм [улица], е извън общия обем на сградата. Не оказва общо въздействие върху общата визия на сградата. Проектираният през юли 1981 г. обект не е реализиран в пълния си обем до този момент. Терасата е със самостоятелна конструкция, която няма нищо общо със сградата; архитектурата й цветово е свързана само с първия етаж. Тя е своеобразна връзка между двора и помещенията на първия етаж; архитектурно е свързана само с този етаж, а конструкцията й не е обвързана с основната сграда и не представлява опасност за носимоспособността й. Пристройката няма провисвания и пукнатини; същото се отнася и за първия етаж на основната сграда. При извършения от вещите лица оглед на място е установено, че има пукнатини по фасадата и в помещенията на ищцата – втори и трети етажи от сградата. Те са определени като повърхностни, а не като конструктивни и се намират предимно около дограма на врати и прозорци. Вероятната причина за тях е некачествено подмазване около врати и прозорци, извършено след смяна на дограмата. Пукнатината на външната стена върху канална шахта също не е конструктивна, а поради полагане на мазилка върху неподходяща основа. Пристроената затворена тераса от изток не отговаря на изработения и одобрен проект за пристрояване и надстрояване на жилищната сграда с позволителен билет за строеж № 30 от 02.09.1981 г., издаден на И. Д. и Ж. Д. – по проект терасата била открита и изградена над разширението на сутерена. Не са открити разрешителни за затваряне на терасата, но за нея е постановено Решение № 7 от 18.02.2009 г. по адм.д.№ 6237/2008 г. на АССГ, което е влязло в сила и с което е отменена Заповед № ДК-02-СО-121 от 25.07.2008 г. на началника на СРДНСК, постановена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахванато на незаконен строеж „Затворена и приобщена тераса”. На нива втори и трети етажи също са направени сериозни изменения във фасадата, които са различни от одобрения проект с горепосочения позволителен билет. Фасадата на сградата откъм [улица]е променена вследствие на равностойни действия от страна на съсобствениците, като всеки е строил без съгласие на другия – те не са съгласували предварително помежду си намеренията си за преустройства, както и извършените промени. Фасадата е засегната съществено, в резултат на което обликът й е с различия между етажите. Архитектурата е функционална, утилитарна и еклектична. Установено е също, че преминаването от юг на изток покрай сградата, откъм [улица], е затруднено още при изграждането на подпорната стена на рампата за достъп до гаража в сутерена, която вероятно е изградена с разрешението за строеж от 1981 г. (нивото на улицата е по-високо от нивото на сутерена на сградата, което е наложило изграждането на рампа за достъп до гаража). Тази рампа изисквала изграждането на подпорни стени за спирането на земните маси по нивото на терена, поради което за тези подпорни стени намира приложение § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Дворът е разделен по начина, описан в договора за разпределение на ползване от 16.11.2006 г. Достъпът между условно разделените части от двора е ограничен. В проекта от 1981 г. имало отбелязан гараж в съществуващия сутерен и още един гараж следвало да се дострои от южната му страна със същото ниво. На мястото на неизградения гараж има изграден паркинг с по-големи размери от тези на предвидения гараж и с нивоь равно на нивото на тротоара на [улица]. Изграденият паркинг е в частта от двора, предвидена за ползване от собствениците на втория и тавански етажи съобразно договора от 16.11.2006 г. Създадената денивелация, подпорна стена и жив плет разделят двора по границите на старата делба. Така всеки от съсобствениците има самостоятелен достъп до собствеността си – двор и сграда. Входовете към първия етаж са в северната част на двора, а за достъп до втори и тавански етажи има друг вход със самостоятелна стълбищна клетка в южната част на двора. Пристройката на първи етаж и елементите й не са пречка за обслужване или достъп до сградата. Пречката за преминаване около общия имот и обслужването са денивелацията, подпорна стена на рампа за гаража и живия плет, които разделят двора в източната му част. Установява се също така, че пристройката е със застроена площ от 19,22 кв.м., а в проекта от 1981 г. тази тераса е предвидена със застроена площ от 14,24 кв.м. Единствената изпълнена част по проекта от 1981 г. е стоманобетоновата плоча за тераса от източната част на сградата. При разпита им в откритото съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство на 16.02.2021 г., вещите лица са посочили, процесната пристройка – тераса е съществувала че към 1988 г. Изложено е, че целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия (иск за прекратяване на нарушението), както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това състояние и да възстанови предишното (иск за премахване на последиците от нарушението на правото на собственост). Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем (т. 3 от ТР № 4/2015 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК). С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват ползването на общи части. Защитата по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че процесната пристройка представлява незаконен строеж, който не е узаконен, няма пряко отношение към иска по чл. 109 ЗС. Незаконното строителство само по себе си не означава, че ищцата е възпрепятствана да ползва общото дворно място. Когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата (чл. 38, ал. 1 ЗС). Съгласно чл. 3 ЗУЕС, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик (както е в случая), се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС. Начинът на ползване и управление на тази незастроена част се извършва по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а при непостигане на мнозинство въпросът се решава от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. В разглеждания случай с договор с нотариална заверка на подписите от 16.11.2006 г. праводателите на страните са си разпределили ползването върху дворното място. По силата на постигнатото съгласие праводателите на ищцата следва да ползват южната част с площ от 166 кв.м., а праводателите на ответника – северната част с площ от 167 кв.м. Това разпределение е обвързващо съсобствениците и техните правоприемници докато трае съсобствеността, но само ако липсва промяна на съществените обстоятелства, при които е постигнато съгласието (които да правят извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо положение). Такава промяна може да засяга предназначението и състоянието на съсобствената вещ (извършено ново строителство или премахване на постройка, увеличаване и намаляване площта на имота). Промяната може да се отнася до обема на правата на съсобствениците (придобиване по давност на идеални части от трето лице, разпоредителни сделки между съсобственици или в полза на трети лица, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик и се включват нови съсобственици, наред с досегашните). Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липсата на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска/да се извърши преразпределение на ползването по реда на чл. 32 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика. По делото нито се твърди, нито се установява настъпила промяна в обема на правата на съсобствениците (в т. ч. тяхното съотношение), след осъществените разпоредителни сделки от страна на И. Д. К. и С. П. К. в полза на ищцата и от страна на Ж. Д. И. и Л. Г. И. в полза на ответника, а същевременно няма съмнение, че процесната пристройка – тераса е съществувала към момента на сключването на договора от 16.11.2006 г. Следователно ищцата е обвързана от разпределението на ползването на дворното място на два дяла – каквито са били при сключването на посочения договор и по какъвто начин е установено, че и понастоящем се осъществява ползването от страните по делото, като създадената денивелация, подпорна стена и жив плет разделят мястото по границите на двата дяла и всеки от съсобствениците има необходимия самостоятелен достъп до двора и сградата. Спорната пристройка и нейните елементи не са пречка за обслужване или достъп до сградата. При това положение и с оглед липсата на данни за противното, прието е, че процесната пристройка – във вида, в който е изградена и местоположението й, не ограничава възможността на ищцата да ползва съсобственото дворно място съобразно уговореното му разпределение (в т.ч. не води до намаляване на частта за ползване на ищцата с оглед правата й в съсобствеността), както и да ползва по предназначение втория и таванските етажи от жилищната сграда и да ги поддържа. На следващо място е посочено, че фасадата е обща част по определението на чл. 38, ал. 1 ЗС. По вид тя е обща част по естеството си защото е част от конструктивните елементи, чието предназначение е да оформят външния вид на сградата и укрепват конструкцията й. Фасадата има значение и за общия вид на сградата, което има пряко отношение към стойността на обектите в нея. Тази обща част може да търпи промени от конструктивно естество или с оглед естетика, но предназначението й е единствено да обслужва сградата и нормалната експлоатация на отделните обекти на правото на собственост в нея, към които принадлежи и дял от общите части. Промяната във вида й без съгласието на етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху стойността му. Прието е, че противно на твърденията на ищцата, по делото не е доказано, че изграждането и наличието на процесната пристройка е довело до нарушаване на целостта на конструкцията на сградата (в т.ч. на втория и таванските етажи), както и че тази пристройка представлява опасност за носимоспособността на сградата. Напротив, видно е от цененото заключение на вещите лица по повторната тричленна съдебно-техническа експертиза, че пукнатините по южната фасада и стените и таваните на втори и тавански етажи – които са повърхностни, а не конструктивни, са вероятно следствие на некачествено извършени довършителни работи около подменени дограми; че процесната пристройка (закрита тераса) е със самостоятелна носеща конструкция, архитектурно е свързана само с първия етаж на сградата и конструктивно не е обвързана с основната сграда (като конструкцията й е стабилна и не противоречи на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ). И. на загрозяване на фасадата, която е с различен облик (стил) между етажите, не е единствено процесната пристройка, а и поведението на самата ищца, която е направила сериозни изменения във фасадата на ниво втори и тавански етажи на сградата с оглед преустройството на таванския етаж (надстрояване) и покрива. Това сочи, че установеното влошаване на архитектурата на сградата не представлява съществено неудобство при ползването на собствените й обекти. А тъй като измененията във външния вид на фасадата са настъпили в резултат на действията и на двете страни по делото, които са извършени в отклонение от строителните правила и норми и поддържането на това състояние не зависи само от ответника, като същевременно изграждането на процесната пристройка (тераса) предхожда реновирането на втория и тавански етажи и промяната на покривната конструкция, то е прието, че търсената от ищцата защита чрез премахването на процесната пристройка надвишава по интензитет вида на нарушението. В изложение към касационната жалба (подписано от адв. Г. съобразно молба вх.№ 310948 от 11.11.2022 г.) се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на съдебното решение собствени фактически и правни изводи на база всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на какви доказателства, и кои от фактите приема за неустановени и защо приема, че са неустановени; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните; 3. Длъжен ли е въззивният съд при преценката на писмените доказателства да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; 4. Когато ответникът осъществява действия в съсобствения с ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, което ищецът не е длъжен да търпи, защото ответникът няма съответно ограничено вещно право за това, самото въздействие върху имота на ищеца, без негово съгласие от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява ли пречка за ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС; 5. Извършването на пристрояване в съсобствен имот без учредено съответно ограничено вещно право на пристрояване представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което пречи на собственика да упражнява своето право; 6. Извършването на пристрояване в съсобствен имот без учредено право на пристрояване представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, което пречи на другия съсобственик да упражнява своето право, ако съсобственикът, който извършва пристрояването, е изградил пристройката в тази част от дворното място, която има право да ползва съобразно договор за разпределение на ползването, сключен от праводателите на страните по делото. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: първи, втори и трети въпрос – в противоречие с ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1953 г., т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; четвърти и пети въпрос – в противоречие с т. 3 от ТР № 4/2015 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 42 от 08.06.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о. Относно шести въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроси №№ 1, 2 и 3 от изложението. В съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са допустими и относими към правния спор и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, посочил е върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка. Въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по доводите и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Въпроси №№ 4 и 5 също не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложените съображения, с които е обосновано отхвърлянето на негаторния иск, кореспондират с разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, според които за уважаването на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че върху тази вещ ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че това действие или бездействие създава на ищеца пречки за използване на вещта по-големи от обикновените. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, не е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Въззивния съд е приел, че процесната пристройка – във вида, в който е изградена и местоположението й, не ограничава възможността на ищцата да ползва съсобственото дворно място съобразно уговореното му разпределение (в т.ч. не води до намаляване на частта за ползване на ищцата с оглед правата й в съсобствеността), както и да ползва по предназначение втория и таванските етажи от жилищната сграда и да ги поддържа. Приел е за недоказано по делото, че изграждането и наличието на процесната пристройка е довело до нарушаване на целостта на конструкцията на сградата (в т. ч. на втория и таванските етажи), както и че тази пристройка представлява опасност за носимоспособността на сградата. Установил е, от заключението на вещите лица по повторната тричленна съдебно-техническа експертиза, че пукнатините по южната фасада и стените и таваните на втори и тавански етажи – които са повърхностни, а не конструктивни, са вероятно следствие на некачествено извършени довършителни работи около подменени дограми; че процесната пристройка е със самостоятелна носеща конструкция, архитектурно е свързана само с първия етаж на сградата и конструктивно не е обвързана с основната сграда (като конструкцията й е стабилна и не противоречи на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ). Не е налице твърдяното противоречие с посоченото от касатора Решение № 42 от 08.06.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о., тъй като различието в крайния резултат по делата произтича от различните факти по тях, а не от разлика в прилагането на материалния закон. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 6 от изложението. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. В случая въпрос № 6 не поражда необходимост да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се налага произнасяне на ВКС по този въпрос в настоящото производство във връзка с преследваната от закона цел - точно прилагане на закона и развитие на правото. В практиката на ВКС (Решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 3769/2019 г. на ВКС, I г.о.) е прието, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е разпределено. В подобна хипотеза съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността. Действително според установеното в чл. 92 ЗС правило и този съсобственик ще придобие право на собственост върху съответната идеална част от построеното, но при това ще следва да заплати на построилия сградата съсобственик припадащата се на дела му в съсобствеността част от разноските за построяването. Ако не желае запазването на постройката съсобственикът може да иска нейното премахване по реда на чл. 109 ЗС. Ако обаче ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, определена за ползване на извършилия строежа съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването по реда на чл. 109 ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правата си върху разпределената му за ползване част от дворното място, респ. върху притежавана в индивидуална собственост или разпределена му за ползване сграда. В Решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 27/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че материалноправната легитимация на ответника-съсобственик в имота по негаторния иск предполага установяване на фактическо действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещ до накърняване правата на другия съсобственик. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 500/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 53 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 2629/2020 г. на ВКС, І г.о., съгласно която, когато чрез договор или по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствена вещ, неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС са тези, чрез които някой от съсобствениците осъществява ползване на вещта по начин, различен от този, по който е било разпределено ползването. Въпросът за начина на ползване и целесъобразността на извършеното разпределение на ползването на съсобствената вещ не може да се разглежда в производство по чл. 109 ЗС (т. 1 от ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.д.№ 13/2012 г. на ОСГК на ВКС). Наличието на посочената практика и съответствието на въззивното произнасяне с нея изключват възможността касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При служебно извършената проверка не се констатират основания за поставяне под съмнение валидността и допустимостта на въззивното решение. Същото е съобразено със закона и практиката по приложението му, което изключва възможност за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед изхода от настоящото признасяне, касаторката следва да заплати на ответника по касация разноските, направени за защитата му пред ВКС – сумата 960 лв., заплатена по банкова сметка. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение