Определение № 184 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 201/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

„Бутед“ АД е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-136 от 15.07.2020г. по гр.д.№ 643/2020 г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Изложени са доводи, че по делото не са събрани доказателства процесните имоти да са били предоставени за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Риба и рибни продукти“, както и че съвсем необосновано съдът е приел, че имотите, посочени в акт за държавна собственост № 361/1997г. са включени в капитала на праводателя на ответника в отклонение от практиката на ВКС, в която са установени предпоставките за правоприемство по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси по приложението на чл. 236 ал.2 ГПК, чл. 17 ЗППДОП /отм./ и др.

Ответникът „К енд Б Груп" ЕООД“ Е. /в несъстоятелност/ е подал писмен отговор, в който изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Не са изложени доводи по допускане на касационното обжалване.

Ответникът „Валас“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба.

Третото лице-помагач „Риба комерс“ О. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Изложени са съображения, че не е налице нарушение на чл. 236 ал.2 ГПК и няма противоречие с практиката на ВКС по приложението му. По останалите поставени въпроси поддържа, че не са обуславящи за делото.

С обжалваното въззивно решение № ІV-136 от 15.07.2020г. по гр.д.№ 643/2020 г. Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен състав, е потвърдил решението на Районния съд П. №202 от 15.10.2019г., по гр.д.№238/2018г., с което са отхвърлени исковете на „Б.“ АД против „К енд Б Г." Е. - /в несъстоятелност/ и „В." Е. при участието на „Риба К.“ - О. [населено място], като трето лице помагач на страната на ответника, за приемане за установено по отношение на ответниците, че „В." Е. - [населено място], не е придобило собствеността и не е собственик на: 1. 40/6744 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ..... по КК на [населено място], целият с площ от 6744 кв.м., ведно с изградената в имота СГРАДА с идентификатор № .....

2. 248 /5145 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор № ..... по КК на [населено място] и сграда с идентификатор № ..... по КК на [населено място], които имоти са предмет на изпълнение по изп. дело№ ..... по описа на ЧСИ Д. Н..

Въззивният съд е проследил нормативната уредба и събраните по делото доказателства за създаване и последващи неколкократни на първоначално създаденото на ОТП Б. /Окръжно търговско предприятие/ и ДП „Риба и рибни продукти“ и е приел, че ищецът „Б.“ О. е правоприемник след поредица от преобразувания на това държавно предприятие, а праводателят на ответника „Риба комерс“ О. е правоприемник на ДП „Риба и рибни продукти“. Правните изводи на съда са, че при заявената искова претенция – отрицателен установителен иск, ответникът следва да докаже правото си на собственост. Доколкото и двете страни основават правата си на актове за частна държавна собственост, следва да се каже, че тези актове не са в колизия. При регистриране на ищеца и на третото лице – помагач като търговски дружества с държавно имущество през 1990г. с решения на Бургаския окръжен съд, имотите, описани в А. №2191/97г. и А. №2193/97г., са включени в капитала на праводателя на ищеца, който ги е стопанисвал и управлявал. Имотите, описани в А. №361/97г., са включени в капитала на ДП „Риба и рибни продукти“, който ги е стопанисвал и управлявал. Така актовете за държавна собственост само са констатирали собствеността – като част от капитала на съответните дружества, а не са я учредили или „създали“. През 1997г., на основание договора за приватизация, Областният управител е деактувал, отписал и предал имотите на праводателя на ответника, а през 2000г. – е деактувал, отписал и предал имотите на праводателя на ищеца, с посочените по-горе заповеди. Така от 1990г. всяко дружество е стопанисвало, управлявало и владяло съответните имоти. Праводателят на третото лице – помагач, видно и от показанията на свидетелите С. и К., е владял процесните две постройки и терена, върху който са изградени поне до 2012г., когато правото на собственост е прехвърлено на ответника „В.“ - Е..

При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора правен въпрос: За да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОП /отм./, следва ли страната, позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост /в случая на процесния недвижим имот / да докаже всички елементи от фактическия състав, предвидени в тази разпоредба, включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие /в случая негов праводател/ в еднолично търговско дружество с държавно имущество именно на това предприятие е предоставено правото на стопанисване и управление? е от първостепенно значение за делото, защото, както вече се посочи, въззивният съд е приел, че актовете за държавна собственост са само констативни. Същевременно в мотивите не е обяснено кое точно основание за придобиване на собствеността от двете държавни предприятия, впоследствие преобразувани в търговски дружества, съдът приема, че е осъществено и от кои доказателства е установено. В практиката на ВКС- т.2г от ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК е прието, че за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) в рамките на възникнал гражданско-правен спор, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие трябва да бъде доказано като доказателствата могат да бъдат както преки, така и косвени. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

На касатора следва да се укаже, че за разглеждане на касационната жалба по същество, на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължи внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 125лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение