Определение № 3505 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 8525 от 11.04.2023 г., подадена от адвокат П. К. като пълномощник на ищците Д. Д. Г., О. Г. Н., И. Н. К., Т. И. Н., И. А. К., М. К. Н., М. Т. Д., Г. И. В., В. Ц. Д., Е. А. Б.-С., С. В. С., Е. В. С., Р. Й. А., Р. П. З., Д. К. З., И. Б. Д., Б. Д. Д. и Р. Н. К. (по отношение на последната – с оглед потвърдените действия, съобразно молба вх.№ 2491 от 12.02.2024 г., п.кл. 09.02.2024 г.).

Жалбата е насочена срещу въззивно Решение № 138 от 03.02.2023 г. по гр.д.№ 4220/2020 г. на Апелативен съд – София, с което (посредством потвърждаването на Решение № 4125 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 8814/2012 г. на СГС, ГО, І-4 състав в обжалваната част) са отхвърлени искове да се признае за установено по отношение на ответника Столична Община, район „Младост“, че всеки от ищците по делото, като собственик на самостоятелен обект – апартамент в жилищна сграда на бл. 11,[жк], [населено място], е собственик на съответна идеална част от следните помещения, изградени в подколонното пространство на първи етаж на жилищната сграда на бл. 11, по силата на покупко-продажби, дарение и по наследяване, а именно: 1. Офис помещения с площ 60,71 кв.м., разположени във входното, подколонно пространство на жилищна сграда – бл. 11,[населено място], западно от сградата на вх. А, съвпадащи с бивше колонно пространство, оцветени в червено на скицата на лист 481 по делото на СГС, към заключение вх.№ 152211 от 20.11.2018 г., в който са обособени три помещения, обозначени на същата скица с №№ 1.1, 1.2, 1.3, и един коридор (с изключение на свързаното функционално с тях помещение „Спортни игри“ с площ 38,87 кв.м., предвидено в одобрения архитектурен проект, за което помещение искът е уважен с влязлото в сила в тази му част решение на СГС, І-4 състав); 2. Офис помещения с площ 131,62 кв.м., разположени във входното, подколонно пространство на същата жилищна сграда, източно от сградата на вх. А, съвпадащи с бивше подколонно пространство, оцветени в червено на скицата на лист 481 по делото, към заключение вх.№ 152211 от 20.11.2018 г., в който са обособени четири помещения обозначени на същата скица с №№ 1, 2, 3, 4 и един коридор (с изключение на свързаните функционално с тях предвидени в одобрения архитектурен проект на сградата помещение № 5 с площ 18,43 кв.м., предназначено за „абонаментно снабдяване“, както и предверие и тоалетна с обща площ 6,10 кв.м., представляващи част от входа, за които искът е уважен с влязлото в сила в тази му част решение на СГС, І-4 състав).

Ответникът по касация Столична Община не е депозирал отговор на касационната жалба.

След надлежно съобщаване на въззивното решение, останалите ищци в производството не са депозирали касационни жалби, поради което и доколкото са обикновени другари на касаторите, не са легитимирани да участват в настоящото производство. По отношение на ищците, които не са подали касационни жалби, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е прието за установено, че ищците са собственици по силата на договори за покупко-продажби, дарение и по наследяване, на самостоятелни обекти – апартаменти в жилищната сграда на вх. А на бл. 11 в[жк], [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата. Жилищната сграда се състои от четири отделни, еднакви по площ и разпределение секции, обособени като входове – А, Б, В и Г, проектирани с по два входа - от източната и западната страна под сградата, а не с входове от лицевите (северна и южна) страни. На първия етаж е обособено подколонно пространство с „Проходи“, което представлява подход към съответния вход на отделната секция. Строителството на жилищната сграда е извършено през 1971-1978 г. от ТИЛ-МВР, Отдел „Капитално строителство“ – София, по реда и при условията на чл. 117 ЗТСУ, за задоволяване на жилищни нужди на служители на МВР, като съгласно ал. 3 на чл. 117 ЗТСУ договорите за продажба са сключени след като е отстъпена припадащата се идеална част от правото на строеж по чл. 130 ЗТСУ. ТИЛ-МВР, Отдел „Капитално строителство“ – София, с платежно нареждане от 28.12.1972 г. е заплатило на СГНС – Стопанска дирекция за изграждане на София, стойността на правото на строеж за обект - жилищна сграда – бл. 11,[жк], [населено място], възлизащо на 124 774 лв.

Съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, с одобрения архитектурен проект за сградата от 22.03.1972 г. се предвижда изграждане на осем пешеходни прохода - по два на брой за всеки от входовете на сградата. С така предвидените и реализирани на място проходи се осъществява както достъп до жилищната сграда в съответния жилищен вход, така и до помещенията, които се намират на партера на сградата. Наред с това тези проходи имат статут и на тротоар и служат за свободно преминаване на хора и осигуряване на достъп до съседни сгради, т.е. служат както за обслужване на живущите в съответния вход, така и за свободно преминаване на граждани. В цената на отделните апартаменти не е включена стойността на съответната припадаща се част от общите части на сградата от проходите и тя не е заплащана от ищците или техните праводатели.

Представено е Разрешение за строеж № 20 от 04.06.1990 г. на ТС на СО, р-н „Младост“, издадено на фирма „Текатор“, съобразно одобрени проекти на 31.05.1990 г. за „подколонното пространство на бл. 11, Младост 1“. Не е уточнено за кой вход на бл. 11 става дума. От заключението на тройната експертиза се установява, че архитектурен проект от 31.05.1990 г. не е запазен. Съгласно писмо на СО, р-н “Младост“ от 09.12.2013 г., под № 20 е издадено строително разрешение от дата 23.02.1999 г., което не касае помещения в[жк].

Представен е договор за наем от 11.04.1990 г. между собствениците на апартаменти от бл. 11, вх. А и фирма „Текатор“ за предоставяне под наем на свободното пространство между носещите колони в източната част на партера, намиращо се под апартамент 1 и над мазета с обща площ 120 кв.м. и складово помещение в източната част на входа, като търпи извършване на промени в това пространство.

Подколонното пространство е било актувано като държавна собственост, като впоследствие двата АДС №№ 1622 и 1623 от 02.06.1999 г. са отменени със заповед на Областен управител – София.

С акт за общинска собственост № 1044 от 02.08.2004 г. са актувани като частна общинска собственост намиращите се в подблоковото пространство проходи на бл. 11 в[жк]нежилищно помещение източно от вх. „А“ с площ 132,29 кв.м. и нежилищно помещение западно от вх. А с площ 44,56 кв.м.

Въззивният съд е обсъдил и приетите основно и допълнително заключения на в.л. арх. Б. В., в които е посочено, че в одобрения архитектурен проект на жилищната сграда от 1972 г. съществува помещение „спортни игри“, разположено в северозападната част на вход А, на границата с вход Б с площ 38,87 кв.м., разположено на приземно ниво между сутерена и първи жилищен етаж. Това помещение е включено в ценообразуването на сградата като самостоятелен обект. Четирите помещения, разположени източно от вход А и съвпадащи с бившето „колонно пространство“, са с площ 131,62 кв.м. Функционално към този обект са добавени и помещение № 5, предвидено по одобрения архитектурен проект за абонаментно снабдяване, както и преддверие и тоалетна, които по проект представляват част от входа, които са от обема на високото тяло. Помещенията, разположени западно от вход А и съвпадащи с бившето „колонно пространство“, са с площ 60,71 кв.м., в която са обособени три помещения и един коридор; функционално са свързани с площта на помещението „спортни игри“ по одобрения архитектурен проект на сградата. В помещенията източно от вход А са разположени 12 бр. колони, а в помещенията западно от вход А – 8 бр. колони. Помещенията, за които се спори, са изградени чрез преграждане с леки стени, изпълнени с газобетонни блокчета и остъкляване с дограма с двоен стъклопакет.

От правна страна е прието, че ищците са собственици на различни основания на индивидуални обекти в жилищна страда, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и учредено право на строеж върху терена. Съсобственици са на общи части по предназначение, каквито се явяват изградените по одобрения архитектурен проект и служещи за общо ползване на етажните собственици: помещение № 5 (по скицата на вещото лице), източно от вход А, предназначено за абонатна по проект с площ 18,43 кв.м., помещение - преддверие и тоалетна с площ 6,10 кв.м. и помещение разположено западно от вход А за „спортни игри“ с площ 38,87 кв.м.

По свое решение ищците са преградили пространството, намиращо се под колоните на сградата, служещо за достъп до входа на сградата, като са обособили няколко помещения чрез изграждането на леки стени с газобетонни блокчета и остъкляване с дограма – процесните помещения от източната страна на вход А (4 бр.) с обща площ 131,62 кв.м. и от западната страна на вход А (1 бр.) с площ 60,71 кв.м. Тези преустройства са извършени без строително разрешение (такова не е намерено, а под цитирания номер е разрешение, което не се отнася за тази сграда).

Според ищците те са станали собственици на изграденото извън архитектурния проект и съответното строително разрешение, тъй като процесните обекти са обща част по предназначение, защото е затворено между тавана на сутерена и плочата на първи жилищен етаж и включва и колоните на сградата. Разбирането им не е споделено от въззивния съд, според когото общи части по естеството си или по предназначение са тези, които представляват части от сградата, така както е проектирана и изградена, въз основа на отстъпеното право на строеж. Прието е, че в случая, за да се извърши преценка дали процесните недвижими имоти отговарят на дефиницията на чл. 38, ал. 1 ЗС, следва да бъде съобразено това, че към момента на изграждане на сградата те не са съществували в настоящия си вид, който са получили след извършено преустройство. Безспорно общи части по естеството си са колоните и етажната площадка на вх. А. Общи части по предназначение са абонатна, предверие и помещение „спортни игри“. Според вещите лица свободното пространство под колоните на сградата служи не само за достъп до входа на блока, но и за свободно преминаване и достъп до съседни сгради. По тази причина то не следва да се квалифицира като обща част. Аргумент в тази посока е изведен от обстоятелството, че тази площ не е включена в ценообразуването на обектите и не е оценена, като обща част. Въззивният съд се е позовал на Решение № 1310 по гр.д.№ 84/2007 г. на ВКС, II г.о., според което пространството между колоните на блока не е обща част по определението на чл. 38, ал. 1 ЗС, като то нито по естеството си, нито по предназначение служи за общо ползване на етажните собственици, а обстоятелството, че колоните са общи части на сградата не придава такова качество и на свободната площ между тях. На следващо място – помещенията служат за отдаване под наем. Такова предназначение на общите части не е предвидено в чл. 38 ЗС; разпоредбата има предвид тези части от сградата да служат за удовлетворяване на нужди на всички собственици на индивидуални обекти в сградата, свързани с ползването на техните обекти. Съществено е, че общата част следва да е предвидена и изградена по одобрения архитектурен проект, което не е налице в настоящия случай. Посочено е, че ако бъде изградено помещение в отклонение от отстъпеното на страните право на строеж (което е в обема на одобрения архитектурен проект на сградата), то става собственост на собственика на терена. Анализирана е относимостта на тълкуването, направено с Решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д.№ 6181/2014 г. на ВКС, I г.о. и е прието, че същото не е приложимо при фактите по настоящия казус. Прието е, че не е налице и хипотезата на чл. 97 ЗС, защото не се касае за две вещи с различни характеристики, за да може едната да се определи като главна, а другата като несамостоятелна и присъединена към нея.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1.1 От какви критерии се определя дали пространството между колоните или т.нар. „подколонно пространство“ на една сграда с няколко отделни входа е обща част на цялата сграда по смисъла на чл. 38 ЗС;

1.2. Зависи ли неговият статут от определянето на идеалните части, които всеки съсобственик притежава от общите части на сградата при възникване на етажната собственост;

1.3. Променя ли се статутът на това пространство при последващо създаване на отделни етажни собствености в отделни входове и последващо преустройство?;

2. Пространството между колоните или т.нар. „подколонно пространство“, разположено и представляващо част от стоманобетонната плоча на жилищен блок, представлява ли обща част по смисъла на чл. 38 ЗС ?

3. Пространството между колоните или т.нар. „подколонно пространство“, разположено и представляващо част от стоманобетонната плоча на жилищен блок, представляват ли част от общия силует и конструкция на изградената жилищна сграда ?

4. Пространството между колоните или т.нар. „подколонно пространство“, разположено и представляващо част от стоманобетонната плоча на жилищен блок, може ли да бъде актувано за общинска собственост на основание чл. 92 ЗС ?

Поддържат се и доводи за противоречие с конкретно посочени актове на ВКС във връзка с доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при обсъждането на доказателствата и формиране на фактическите и правни изводи на съда, без поставени конкретни питания в тази връзка.

Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Поставените питания, обозначени по-горе под №№ 1.1., 1.2. и 1.3., не са обсъждани от въззивния съд и в този смисъл не съставляват общо основание за допускане на обжалването. Исковете са отхвърлени не по причини, че процесните помещения са счетени като обща част на цялата сграда, а не принадлежащи само към вх. А, нито поради неяснота относно размера на идеалните части, които всеки съсобственик притежава от общите части на сградата при възникване на етажната собственост, нито поради последващо създаване на отделни етажни собствености в отделните входове на блока. Доколкото фактите по делото не кореспондират с фактите, във връзка с които са формулирани обсъжданите въпроси, то същите се явяват поставени без връзка с настоящия случай и по тази причина не удовлетворяват изискванията по чл. 280, ал. 1 в смисъла на разясненията, направени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

Във връзка с въпроси №№ 2, 3 и 4 не са изложени аргументи относно предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при съобразяване разясненията по т. 4 от ТР по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Наред с това съществено е обстоятелството, че законодателството не борави с понятието „подколонно пространство“. В този смисъл обсъждането на тези въпроси не е възможно да има за резултат даването на общи принципни разяснения по приложението на конкретна правна норма или правен институт. Отговорът на въпроса какъв е статутът на конкретно „подколонно пространство“ от гледна точка на чл. 38 ЗС е предопределен от конкретните факти по съответното дело, а в случая – от фактите, относими към отговора на въпроса обхванато ли е това пространство от отстъпеното на ТИЛ-МВР, Отдел „Капитално строителство“ – София право на строеж за сградата на бл. 11 в[жк], което е заплатено на СГНС – Стопанска дирекция за изграждане на София, или не е обхванато. В тази връзка съществено значение имат правилата на действалата към момента на окончателното ценообразуване Наредба за цените на недвижимите имоти (НЦНИ), приета с ПМС № 53 от 22.10.1979 г., обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.1979 г., в сила от 12.11.1979 г., отм., бр. 18 от 05.03.1991 г. Съобразно чл. 7, ал. 1 НЦНИ цената на правото на строеж върху държавна земя, учредено за строеж на жилищни сгради, се определя, като се вземе предвид разгънатата застроена площ на сградата, по цени за един квадратен метър застроена площ съобразно категорията на населеното място и зоната в него, в което се намира сградата. Съответно – за да се приеме, че в правото на строеж, отстъпено във връзка с изграждането на бл. 11, респ. – прехвърлено в съответното процентно съотношение на всеки от собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата съобразно чл. 117, ал. 4 ЗТСУ (отм.), се включва и площта около колоните (последните - като безспорни общи части по естеството си), в тежест на ищците на първо място е да установят чрез главно и пълно доказване, че площта на т.нар. „подколонно пространство“ е включено в окончателното ценообразуване. В случая изводите си относно този основен за делото факт въззивният съд е основал на категоричните заключения на едноличната експертиза на инж. Т. и тричленната СТЕ, като останалите събрани по делото доказателства не са дали основание изводите относно този факт да не бъдат кредитирани. Съобразно мотивите по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, оплакванията на касаторите, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила при обсъждането на доказателствата и формиране на фактическите си изводи, не подлежат на обсъждане във фазата по селектиране на жалбите, поради което, дори да бяха обобщени в конкретни питания (каквито в тази връзка в изложението отсъстват), не биха представлявали основание за допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.